Клюките в офиса

Много психологични тестове съдържат особени въпроси за проверка на искреността. Смята се, че на някои от тях може да се отговори само утвърдително и ако човек отговаря по друг начин, то той не е искрен и иска да се хареса на другите. Психолозите са убедени, че отрицателен отговор на въпроса: ”Занимавате ли се понякога с клюки?” не може да бъде истина.

Всички знаем поговорката: “По-добре да си в устата на хората, отколкото в техните крака”. Но защо ваденето на ”кирливите ризи” доставя на хората такова голямо удоволствие? Главният мотив е стремежът към самоутвърждаване. Всеки от нас иска да покаже на света колко е умен, делови, талантлив и красив и колко много е постигнал благодарение на тези качества. Но трябва да си признаем, че не всеки притежава тези достойнства.
Тогава се налага да компенсираме своята посредственост за сметка на колегите.

- Advertisement -

Клюкарят много внимателно забелязва на кого какви достойнства не му достигат и кой от какво отстъпва, с цел да утвърди собствената си значимост – той такива глупости не би направил! А ако не е в състояние да оспори неговите достойнства, той трябва да дискредитира щастливеца – т.е., че той не заслужава такава награда, в действителност не е по-добър от другите и т.н.

Как трябва да се държим за да не даваме повод за клюки?

– Дори да сте убедени в превъзходството си над колегите, постарайте се да не демонстрирате това предизвикателно. Лорд Честърфилд е съветвал: “Ако можеш, бъди по-умен от другите, но на никого на казвай за това”.

– Ако ви се харесва да създавате впечатление на “загадъчна персона”, имайте предвид, че околните ще си помислят, че нещо недоизказвате и ще си го измислят – а това не е във ваша полза. Постарайте се да си изградите репутацията на открит и искрен човек.

– Тъй като все пак вие не можете да избегнете сплетните, постарайте се да се застраховате от злословието с иронична самокритика. Ако сте в състояние да иронизирате малките си слабости и пропуските си, ще обезоръжите клюкарите.

– Ако все пак сте разбрали, че говорят зад гърба ви, не бързайте да се оправдавате и да отстоявате добродетелите си. Повечето хора смятат, че ако заемате отбранителна позиция, вие сте уязвими.

– Дори да сте огорчени от клюките, не допускайте в съзнанието си мисли за отмъщение. По-добре се замислете с какво сте дали повод за тези приказки. Това може да ви помогне да поправите някои от допуснатите грешки.

– Спазвайте следното правило: за колегите си в тяхно отсъствие вие можете да говорите само това, което бихте казали и в тяхно присъствие. Вашите думи така или иначе ще стигнат до тях, при това в преувеличен и изопачен вид.

– Да слушаме ли клюки за другите? Ако постоянно си запушвате ушите, вие ще пропуснете много интересни и полезни сведения, които се разпространяват под сурдинка. А те могат да ви бъдат полезни – всеки слух има в основата си достоверна информация. Ако разберете от секретарката за предстоящото си уволнение, вие ще можете да се подготвите за достойно напускане на работата.

– Понякога не е грях да поклюкарствате и самите вие. Това дори е полезно за здравето. Ако имате заядлив и невъзможен колега, който постоянно ви трови живота, при неговото излизане от стаята, вие спокойно можете да се разтоварите емоционално за негова сметка. Клюките могат да бъдат и стратегическо оръжие – в замяна на вашия разказ може да разберете нещо не по-малко интересно.

– Въведете си ограничение: не повече от една клюка дневно!
Ако клюкарствате от сутрин до вечер, вие ще си заслужите репутацията на безделник. Разговорът със сътрудника, който влиза във вашия кабинет трябва да бъде кратък, а вратата – отворена. Пазете се от интригантите! Те съществуват във всяка фирма. Внимавайте в общуването си с тях, тъй като те умеят да предизвикат откровеност у хората и вие няма да забележите как сте си признали това, което не бихте казали и на най-добрата си приятелка.

Всички сме хора, всички клюкарстваме
По данни от различни анкети, 69% от американците смятат, че клюките са сериозен проблем в училището, 79% – на работата, 80% – в политиката и 84% – в пресата.

Организацията “Words Can Heal” (“Думите могат да лекуват”), която се подкрепя от известни сенатори и артисти като Том Круз, Упи Голдбърг и Бет Мидлър, разпространява в САЩ брошури, помагащи борбата с клюките. Брошурите съветват всеки да си каже: “Обещавам да мисля за думите, които използвам. Ще се постарая да разбера как клюките нараняват човека и ще се опитам да ги изключа от моя живот”.

Интересен факт за феномена на клюкарстването на работното място е, че новите колеги се въвличат в процеса на злословие много активно – те с по-голямо удоволствие взимат участие в тях, отколкото “старите кучета”. Злословието е своеобразен начин за адаптация към непозната среда: участвайки в този процес, вие от една страна ставате “свой”, а от друга – получавате информация за новия колектив.

Към клюки са склонни най-вече хората, които не са уверени в себе си и подложените на необосновани тревоги, безпокойства и страхове.

Понякога човек клюкарства само за да привлече вниманието към себе си. В една от големите американски компании, психолози са разпространили слух за предстоящата сватба на двама от сътрудниците. След известно време 12% от анкетираните са заявили, че са присъствали на тази сватба и дори подробно са описали роклята на булката./тя.бг