Дизайнът не принадлежи на нация – принадлежи на смисъла

В последните години терминът „българска кирилица“ започна да се използва все по-често не само от дизайнери, но и от маркетолози, политици и идеолози, които настояват, едва ли не, този графичен стил да бъде възприет като задължителен за всички български уебсайтове. Въпросът е: има ли смисъл от това настояване? Или е поредният опит за натоварване на визуалната култура с идеологически патос?

 Какво всъщност означава „българска кирилица“?

Терминът „българска кирилица“ е жаргонен типографски израз, използван за да се обозначи определен графичен стил на изписване на кирилските букви. Исторически, първите дигитални шрифтове с кирилица са създадени от руски дизайнери или са базирани на руски образци. По-късно български дизайнери започват да правят шрифтове с форми, по-близки до визуалната традиция на българското възраждане – и така възниква нуждата от разграничение. Но това разделение е дизайнерско, не езиково, не културно, и със сигурност – не патриотично.

Дизайнерски патос без езикова основа

Често виждаме настояване за използване на „българска кирилица“ от хора, които дори не използват БДС клавиатура, общуват с чуждици или жаргон. Визуалната претенция за „българско“ се превръща в стилов жест без съдържание – форма без автентична езикова връзка.

Не всеки шрифт се показва еднакво на всяко устройство

В реалността всеки потребител вижда шрифта по различен начин. Мобилни приложения като Viber, Messenger и TikTok използват WebView, които не винаги зареждат външни шрифтове, а заменят текста със системен. Така дори и най-добре подбраният „български“ шрифт може въобще да не се появи, а вместо него – да се визуализира неутрален системен стил. Устройството решава – не дизайнерът.

 Шрифтът е и мениджърско решение

Някои шрифтове с декоративен стил или множество варианти (light, bold, italic и др.) натоварват сървъра, увеличават зареждането и влияят на SEO. Изборът на лек системен шрифт като Tahoma е управленски ефективен: спестява ресурси, подобрява бързодействието и осигурява универсална съвместимост.

Психология на шрифта – защо Tahoma помага на читателя, вместо да го разсейва

Tahoma има неутрален, ясен и подреден дизайн, който не ангажира вниманието към себе си, а го насочва към смисъла. Това е изключително важно при дълги, съдържателни текстове с по-висок стил на писане. Липсата на визуален шум прави четенето по-леко, по-приятно и по-фокусирано, а подсъзнателната умора е сведена до минимум.

Читателското изживяване е по-приятно, защото умът остава в смисъла, а не се бори с формата.

Когато шрифтът започне да работи срещу бранда

При медийни сайтове с често и дълго четене, „модерен“ или визуално натоварен шрифт може да създаде натрупваща се умора у читателя. С времето това се превръща в негативна асоциация със самото издание, дори и подсъзнателно – просто не ти се иска да се връщаш там. Tahoma, от друга страна, осигурява лекота и стабилност, които създават доверие, а не напрежение.

Допълнителни аргументи срещу натрапването на „българска кирилица“

• Няма нормативен стандарт, който да изисква това.
• Няма консенсусна дефиниция какво точно е „българска кирилица“.
• Читателите често не различават визуалните стилове.
• Мултиезични сайтове се нуждаят от гъвкавост.
• Accessiblity технологиите работят по-добре с класически системни шрифтове.

Стойността на дизайна не принадлежи на нация – принадлежи на смисъла

Да се налага определен графичен стил като „национално задължителен“ е политизиране на дизайнерската свобода, което обезсмисля визуалното изкуство. Шрифтът не е идеология. Неговата стойност не идва от националността на автора, а от качеството, функционалността и смисъла, който предава и подхождащото му приложение.

Хронология на създаване и развитие на дигиталната кирилица

1970–1980 г. – Първите стъпки (bitmap ера)

• СССР: Създаване на първи точкови (bitmap) шрифтове с кирилица за компютърни терминали и държавни машини. Шрифтовете са базирани на руски графичен стил – силно опростени и функционални.

• Западна Европа и САЩ: Появяват се първите опити за латински шрифтове с кирилски разширения, създавани от компании като Mergenthaler Linotype и Bitstream, предназначени основно за съветски партньори.

1980–1990 г. – Постепенно навлизане на кирилица в PostScript и TrueType

• 1984 г. – Adobe представя PostScript, но първоначално без поддръжка за кирилица.

• Късните 80-те – започва добавяне на кирилица към класически шрифтове: Times, Helvetica, Courier, и др.

• Bitstream Charter Cyrillic (1987–1989) – един от първите широко разпространени шрифтове с кирилица.

• Всички тези шрифтове използват руски графичен модел на кирилицата.

1990–2000 г. – Масова дигитализация, но без български стил

• Използването на кирилица в глобални шрифтове става стандарт чрез Unicode (въведен през 1991 г.).

• Появяват се кирилски версии на класически шрифтове: Arial, Verdana, Tahoma, Times New Roman – отново в руски стил.

• България използва тези шрифтове без собствен типографски принос в графичния стил на кирилицата.

2005–2015 г. – Български типографи се включват активно

• 2006 г. – Започват инициативи за създаване на български графичен стил на кирилицата.

• 2008 г. – Фондация „Типофест“ стартира кампания „Българската кирилица“.

• Дизайнери като Васил Йончев, Кирил Златков, Стефан Пеев, Стефан Георгиев, Калин Серапионов създават шрифтове с ясно дефиниран български графичен стил.

• Появяват се шрифтове като Adys, UniType Bulgarian, Vazir Cyrillic, Modulor, Futura Cyrillic Bulgarian Edition и др.

2016 – днес: Международно признание за българския стил

• Google Fonts започва да приема „bulgarian subset“ – като вариант при зареждане на някои шрифтове (Roboto, Noto Sans, и др.).

• Българският стил става официална алтернатива в някои проекти на Adobe, IBM и др.

• Продължава разработването на open source шрифтове с български стил – все още с ограничено използване извън България.

Извод:

До началото на XXI век всички дигитални кирилски шрифтове следват руския графичен модел.
Понятието „българска кирилица“ като визуален стил се появява чак след 2005 г., и е резултат от културна реакция срещу доминиращия руски стандарт.

Първи дигитален шрифт с кирилица (по историческа тежест):

Times Cyr (известен още като Times New Roman Cyr)

• Година: началото на 1980-те (някои източници сочат още 1978–1981 г.)

• Дизайнер: Владимир Ерко (типограф и дизайнер в СССР) – адаптира Times New Roman за кирилица.

• Контекст: Проект на Съветския съюз за нуждите на научната и държавна публикация. Шрифтът е използван в правителствени документи, енциклопедии и книги.

• Характеристика: Изцяло руски графичен стил, съобразен с държавната типографска традиция.

Първият широко разпространен западен шрифт с кирилица:

‍ Bitstream Charter Cyrillic

• Година: около 1987–1989

• Дизайнер: Matthew Carter, една от легендите в типографията.

• Особености: Включва пълна поддръжка на кирилица, предназначена за публикации на Източноевропейски езици, включително руски, сръбски и български.

• Отново: използва руския графичен стил на кирилицата.

Какво липсва?

• Няма данни за български дизайнер, който да е създал дигитален шрифт с българска кирилица преди 2005 г.

• Почти всички early шрифтове (дори когато се използват за български текстове) са правени извън България или от дизайнери, които не познават българската графична традиция.

Извод:

Най-ранният кирилизиран дигитален шрифт се свързва с Владимир Ерко и адаптацията на Times New Roman в СССР.
На Запад, заслугата се приписва на Matthew Carter с Bitstream Charter.
Българската типографска линия започва да се оформя чак в началото на XXI век.

Всички тези ранни шрифтове използват руски графичен модел на кирилицата – не защото е бил предпочетен пред българския, а просто защото тогава такъв е съществувал. Не е имало български.

Не е имало реален избор между „български“ и „руски“ стил – българският просто още не е бил дефиниран в дигитална форма.

Източник и още по темата https://vipmedia.bg/shriftove/