Еволюционна верига: Как да превърнем нашия враг в наш приятел?
Автор Атанас Нанков
Всеки от нас се е сблъсквал с противници на нашите идеи и мисли, но как можем да превърнем тази ситуация в предизвикателство за лично развитие и успех? Тази статия ще изследва психологическите механизми зад трансформацията на „враг в съмишленик“, както и връзката между този процес и нашата позиция в еволюционната верига.
Да започнем пътешествието към разбирането на миналото, към тази тема, а именно в следващите редове.
В миналото, човешката история е била изпълнена с конфликти и битки за оцеляване. Противниците се виждат като заплаха за съществуването на една група с различна идеология. И често хората от миналото са се опитвали да ги победят или превземат. Тази борба за доминиращата позиция в социалната, хранителната и еволюционната верига е вградена в нашата психологическа история. Видно по нашата военна история в учебниците.
Въпреки това, с времето, човешкото общество е развило нови стратегии и механизми за решаване на конфликтите и превръщането на противниците в съидейници. Този процес на промяна на врага в съюзник е отразен в различни аспекти на нашата култура, история и психология. Въпреки това, в днешно време първичността често е налице, с различно проявление.
- В правовата сфера все още се търси виновният и разбира се, той се наказва. От което на практика няма градивен резултат, или поне не за дълго. Доста често ако някой е санкциониран деликвентно, той получава освен решетки и фрустрация. Която все някъде излиза наяве, и за това доста често се стига до правов рецидив.
- В училищната среда конфликта не рядко се наказва с пасивно-агресивно потушаване на напрежението и поканата за среща с психолога в училищната среда се ползва като мащаб за “непослушните”. И това е факт, ако следим колко много случай има на насилие в училищата. Което е индикация за нужда от още по – големи усилия и нужна работа в тази сфера.
- А в личния живот на хора, Его-подхода е най – видим, изразявайки се в опит за контрол и налагане на едната гледна точка в партньорските отношения.
“Новият подход”, както аз го наричам, никак не е нов за света от 21 век. Но ще бъде нов за доста личности, които имат потребността за развитие. А именно, когато се прозре, че няма победа в единствено число и няма загуба в единствено число. Доста често при някакви различия, някак като базов инстинкт, по – голямата група отхвърля генерално различното. И това ярко си личи в живата природа.
Различното се счита за опасно, непознатото за конкуренция на многообразното съществуващо. И това е факт.
Но при хората има възможност за всеобхватно разглеждане на повече възможности към интеграция на новото. Ако си представим двама човека, които се срещат с различни цветове боя в ръцете. И единия е със син цвят в ръка, а другия с жълт, то поотделно те биха боядисали своят дом в зависимост от наличната гледна точка. Но ако обединят усилия, домовете им ще са в жълто и синьо, та дори и в зелено, смесвайки своя потенциал.
Смесването на различните светоусещания за общото благо е гаранция за повече възможности за успех. Ние на практика виждаме това в най-успешните държави в света. Там има огромно разнообразие на хора, които са се консолидирали и са насочили поглед не един към друг с поглед в липсите си, а към общия път напред. И успяват. Това се вижда по икономиките им, социалната им политика, също го показва.
Дали човекът заема върховната позиция в хранителната и еволюционната верига? Отговорът на този въпрос може да е различен. И се влияе от множество фактори. Които ще разгледаме заедно с четящия този материал.
*Интелигентност: Човекът разполага с висока степен на интелигентност и когнитивни способности, които му позволяват да се приспособи към разнообразните условия на околната среда, да създава инструменти, да развива технологии и да се превърне във “владетел на природата”.
*Културен и социален напредък: Човекът е уникален сред животните поради своя способ да развива култура, обществени институции и социални структури.
*Адаптивност: Човекът е изключително адаптивен към разнообразни условия на живот, като може да населява различни климатични зони и екосистеми. Тази адаптивност му позволява да преодолява предизвикателствата на околната среда и да се развива в различни условия. Тези фактори съчетани с умението на човека да се размножава, да създава култура и технологии, както и да усвоява знания и да предава опита си на следващите поколения, правят човека на върха на хранителната верига и на еволюционната такава.
Но не само за това човекът е над най – големите хищници на природата. Най – важният фактор е в това, че човекът може да си сътрудничи с други хора и да изгражда сложни общества. Обединявайки потенциал за постигането на някаква цел. Именно – консолидация. Не чрез големи зъби, не чрез мощно тяло, не чрез био отрова.
И се оказва, че това не е достатъчно. Защото има още по – висше Аз за личността.
Съществували са диктатори в света, които са имали добра рационалност, високо IQ, организирали са хора с лидерските си качества, но не са донесли на себе си, и на страната си дълготрайно, лично щастие. Нито нещо градивно на света, като цяло със своите спечелени битки. Именно защото им е липсвал компонента EQ (Емоционална и социална компетентност).
Въпрос на нагласа за душевно развитие. Дали гледаме на щастието си, като споделено чувство или като на Его – самоцел? Това се отразява и на фирмените подходи в бизнеса. И в последните години има усилена трансформация от авторитарно управление на компаниите в мотивационно поведение, с фокус към всеки различен човек. И мотивацията за това, е за творчески процес в работната среда. В смисъла на това, че колкото е по-голямо е удобството в диференциацията, толкова работата в екип е по-удовлетворяваща. Тоест това е световен процес на трансформация.
А ти готов ли си?
