Когато кажем „приемаме еврото“, това означава:

• губим приходите от БНБ,

• приемаме да финансираме чужди дългове (чрез механизми като ESM),

• не можем да реагираме самостоятелно в криза.

А най-пострадали от всичко това са хората, които най-много разчитат на държавата: пенсионери, болни, майки, бедни. При всяка голяма система, в която се влиза без пълна икономическа готовност, социалната сфера е първата, която страда.

ВАЖНО:

• Ако ЕЦБ е на загуба (както през 2023 и 2024 г. → ~7,8 млрд. евро загуба), няма какво да се разпредели.
• Тогава България получава 0 лв., а в същото време ще продължава да внася в други европейски фондове.

Извод:

Да, от стабилен приход от 500+ млн. лв. ще преминем към несигурни постъпления , които зависят от:
– финансовото състояние на ЕЦБ,
– решенията на други държави,
– и евентуално ще са 5-6 пъти по-малки от сегашните постъпления от БНБ.

или 0, което значи  ЗАЕМ, тоест НА МИНУС.

С приемането на еврото:

• БНБ става част от Евросистемата, т.е. от мрежата на Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на страните от еврозоната.

• БНБ губи правото самостоятелно да управлява паричната политика и резерва си, както го прави сега.

• Печалбата вече няма да се формира изцяло в БНБ, защото голяма част от приходите от паричната дейност (напр. емитиране на валута, управление на резерви) ще отива в централизираната сметка на ЕЦБ.

Какво реално се случва:

• ЕЦБ генерира централизиран доход от лихви, резерви, операции и т.н.

• Този доход се разпределя между националните банки според квотите им в капитала на ЕЦБ (на България – под 1%).

• Ако ЕЦБ е на загуба (както в последните години) – няма какво да се разпределя, или се разпределят загуби, а не печалби.

• БНБ може да има някакви собствени приходи, но далеч по-малки от сегашните (500+ млн. лв. годишно).

Към днешна дата:

• БНБ печели основно от валутния борд – чрез инвестиране на валутните резерви при ниски разходи.

• Тези пари отиват директно в държавния бюджет – например през 2023 г. над 600 млн. лв.

❗ С еврозоната:

• Тази стабилна и директна печалба почти изчезва.

• На нейно място идва делът на България в общите печалби/загуби на ЕЦБ, които:

  • са несигурни

  • зависят от риск от дългове на други държави

  • могат да бъдат нулеви или отрицателни

Накратко:

Да, губим почти целия директен приход от БНБ в бюджета.
Не „даваме“ парите на ЕЦБ, но те отиват в общия европейски механизъм, където България получава много по-малка и несигурна част обратно.

Печалбите от централната банка

Сравнение „Преди“ и „След“ еврото

⚠️ Какво означава това за държавния бюджет?

• Сега: България има сигурен приход от БНБ всяка година – пари, които влизат в бюджета и могат да финансират пенсии, здравеопазване, образование.

• След еврото: Този приход намалява драстично или изчезва, а България става зависима от решенията и състоянието на ЕЦБ, включително нейните загуби.

Ето визуалното сравнени с пример, ако има печалба в ЕЦБ и България получи своя дял, защото ако ЕЦБ няма печалба  – България получава 0 лева и губи 500 милиона годишно свои пари:

• Сега (при валутен борд) БНБ внася в бюджета около 550 млн. лева годишно;

• След еврото (ако има печалба в ЕЦБ и България получи своя дял) – бюджетът би получил само около 96 млн. лева.

➡️ Това е реална загуба от над 450 млн. лева годишно за България, които биха изчезнали от социалната и здравната система.

1. Директна загуба за бюджета от 500+ млн. лв. годишно

Сега:

• БНБ превежда между 500 и 600 млн. лв. годишно директно в бюджета.

• Това са сигурни приходи, които правителството може да разпределя по приоритет:
  – Пенсии
  – Здравеопазване
  – Майчинство
  – Образование и др.

С еврото:

• Тази печалба изчезва или намалява драстично.

• България ще получава дял от общата печалба на ЕЦБ, но само ако има такава (а в момента ЕЦБ отчита загуби, не печалби).

• При лоши години → няма нищо за разпределяне.

⚠️ 2. Повишаване на бюджетен натиск

• Когато има по-малко собствени приходи, държавата е принудена:

  • да взема нов дълг;

  • да повишава данъци;

  • да орязва разходи.

Майчинството и помощите за деца често са първи в списъка с „гъвкави“ разходи, които се намаляват при недостиг на средства.

Пенсиите са защитени по закон, но:

• ако няма пари в бюджета, се блокира тяхното увеличение, въпреки инфлацията.

• може да се забавят индексации или помощи (пример: добавките към пенсиите).

Здравеопазването също зависи от трансфери от бюджета към НЗОК, спешна помощ, болници и т.н.

3. Нови задължения – по-малко за социалната сфера

С влизането в еврозоната:

• България ще трябва да участва във финансиране на европейски фондове, например:

  • ESM (евростабилизационен механизъм);

  • SRF (банков фонд за спасяване на чужди банки);

• Тези пари няма да остават тук, а ще отиват в „общата каса“ на Европа.

4. Изчезва възможността за гъвкаво реагиране в криза

• Сега БНБ, дори в рамките на борда, има собствени резерви, които може да използва в тежка ситуация.

• След приемането на еврото, всяко извънредно финансиране трябва да бъде одобрено от ЕЦБ, където България няма блокиращо право.

Пример от реалността:

• Гърция 2015 г. — ЕЦБ спря спешното финансиране (ELA). Банковата система замръзна.

• При подобен сценарий няма гаранция, че България ще получи нужното навреме, а това би блокирало плащания по пенсии, здраве, социални помощи и др.

❗НАКРАТКО: Какъв е рискът?

Ако запазим лева и БНБ:

• Българската народна банка (БНБ) всяка година печели около 500–600 милиона лева, които превежда в държавния бюджет.

• За 6 години (2025–2030):
  ~3 милиарда лева стабилен приход, който държавата може да използва за пенсии, здравеопазване, майчинство, образование и др.

Ако приемем еврото и влезем в еврозоната:

• Тези приходи изчезват – БНБ вече няма самостоятелна печалба, защото се влива в системата на ЕЦБ.

• България ще получава само част от общата печалба на ЕЦБ (ако изобщо има такава). През 2023 и 2024 е на загуба.

• Най-добрият реалистичен сценарий:
  ~100 милиона лева за 6 години (при условие, че ЕЦБ все пак спре да трупа загуби).

  Сравнение с БНБ:

  Показател	Ако ОСТАНЕМ с БНБ	Ако ПРИЕМЕМ еврото
  6-годишен приход	~3 милиарда и 300 милиона лева	~100 милиона лева (оптимистично!)
  Финансов контрол	В ръцете на България Национална сигурност.	В ръцете на ЕЦБ Нямаме глас.
  Риск от чужди дългове	Няма	Да
  Банкова сигурност	Национална	Централизирана

СРАВНЕНИЕ:

Извод:

Ако останем с лева – държим в ръцете си 3 милиарда лева за 6 години.
Ако влезем в еврозоната – може да получим 100 милиона… а може и нищо, което значи загуби и още кредити.

• Ако останем с лева – България запазва ~3 милиарда лева за 6 години;

• Ако приемем еврото – най-добрият сценарий носи само ~100 милиона лева;

Загуба: над 2,9 милиарда лева в полза на външна система, без гаранции, че ще получим нещо обратно.

Какво още губим, освен 3 милиарда лева:

️ 1. Национален суверенитет

• България губи правото сама да определя паричната си политика;

• Всички решения за лихви, ликвидност и финансова помощ се взимат във Франкфурт;

• Нямаме вето – дори да не сме съгласни, трябва да участваме.

2. Национална идентичност

• Левът не е просто валута – той е исторически и културен символ, свързан с възстановяването на държавността след Освобождението;

• Да загубим лева означава да заличим част от това кои сме – тихо, без референдум, без обществен разговор;

• Евро има всяка страна – но лев има само България.

3. Финансова независимост и отчетност

• С БНБ всички приходи влизат директно в нашия бюджет – можем да ги използваме за пенсии, болници, пътища;

• С ЕЦБ приходите са несигурни, зависими от други – получаваме трохи, плащаме милиони.

⚠️ И какво получаваме в замяна?

• Загуба на милиарди, на идентичност, на контрол…

• И илюзията, че „ще сме по-европейци“, сякаш сега не сме.

За финал:

Приемането на еврото не е просто смяна на валута – то е смяна на финансовата философия.
Ние се отказваме от стабилен приход, от национален контрол и от възможността да защитим социалната си система в тежки моменти.

❗И въпросът не е „за“ или „против“ еврото, а:
Може ли една бедна (и нестабилна държава предвид нивото на институции, занонност и партии) държава да си позволи да се откаже от 500 милиона лева годишно в полза на централна система, в която няма да имаме почти никакъв глас?

❓Често задавани въпроси:

Ще изчезнат ли пенсиите напълно?

– Не, но ще има риск от замразяване, символични увеличения и ограничени помощи.

Ще има ли срив в здравеопазването?

– Не веднага. Но при криза – възможно е да няма средства за спешни разходи, техника, заплати.

Какво ще стане с майчинството?

– Може да бъде орязано или ограничено при недостиг на средства. Подкрепата за деца често е сред първите пострадали при дефицит.

❗Рядко задаван въпрос:

„Но нали ЕЦБ ще гарантира стабилност?“
Да, но не и приоритет за България. Малките държави имат нулево блокиращо право. Ако в бъдеща криза се налагат ограничения, достъпът до пари, кредити и подкрепа може да се отреже бързо – както стана с Гърция през 2015 г.

Най-лошият сценарий при приемане на еврото (2025–2030):

Финансово:

• ЕЦБ продължава да е на загуба през целия период (както през 2023 и 2024);

• България не само че не получава нищо, но:

  • трябва да покрива загуби чрез капиталови буфери;

  • прави вноски в ЕSM и SRF (европейските фондове за спасяване на чужди банки);

  • не получава ликвидна подкрепа при кризи (както Гърция през 2015 г.);

• Няма възвращаемост, има само задължения.

Обща загуба за България в този сценарий:

• –3 милиарда лева (от загубените приходи от БНБ)

• ➕ допълнителни разходи към ЕЦБ/ЕС (неизчислени, но реални)

Геополитически:

• България губи валутен суверенитет и всякакъв контрол над собствените си пари;

• Не можем да реагираме самостоятелно при финансова криза или шок;

• При политически натиск или икономическа турбуленция, нямаме национални инструменти за отговор.

Социално:

• Възможни съкращения на социални разходи поради бюджетен дефицит:

  • замразени пенсии

  • по-малко средства за здраве и майчинство

  • увеличение на данъци и такси

• Малък и среден бизнес (особено в туризъм и земеделие) е изложен на по-високи лихви, нови банкови изисквания и риск от отнемане на ипотекирани активи.

Обобщена таблица на трите сценария (2025–2030):