Поредно голямо признание от Световен конгрес на психолозите и психотерапевтите
Капитан I ранг о.р. професор, доктор на психологическите науки, инженер Илия Петров Пеев
Имах честта и удоволствието да участвам с мой доклад както в първия, така и във втория Световен конгрес на психолозите и психотерапевтите. На Втория междуконтинентален екстериториален конгрес „Психотерапия без граници: Децата. Семейството. Обществото. Бъдещето.” от 31 октомври до 4 ноември 2024 г., представих моя доклад:
– Синдромът на Салиери и ролята на психотерапията в превенцията на патологическата агресия към съвременните обекти на завистта.
На уважаваните читатели искаме да припомним, че Синдромът на Салиери е понятие в психологията, предполагащо възникване на чувство на завист на почвата на професионална ревност, дискредитация на чуждия успех и патологическа агресия към обектите на завистта. Всички любознателни читатели могат да се запознаят от доклада подробно със Синдрома на Салиери и неговото пагубно влияние върху хората, като за целта по-нататък сме посочили линкове към видеозаписа на доклада и текста на доклада в Антологията на световната психотерапия, випуск 14 ‘2024.
Докладът беше представен на 2 ноември 2024 г. на Кръгла маса на конгреса „Етика и защита на професионалните права в психотерапията и психологическото консултиране”. Модератор – професор д-р Владимир Юрьевич Слабинский.
Професор д-р Владимир Юрьевич Слабинский, кандидат на медицинските науки (PhD), е Завеждащ катедрата „Позитивна динамическа психотерапия”, кандидат на медицинските науки, Ректор на АНО ДПО „Петербургска Школа по Психотерапия и Психология на Отношенията”, Президент на Международната асоциация „Позитивна динамическа психотерапия”, Вице-президент на Саморегулиращата се организация Национална асоциация „Съюз на психотерапевтите и психолозите”, сертифициран психотерапевт от Европейската Асоциация на Психотерапевтите, Председател на Комитета по етика и защита на професионалните права на Общоруската професионална психотерапевтическа лига (ОППЛ).
С доклада предварително беше запознат Президента на конгреса професор Виктор Викторович Макаров, както и Организационния и Научния комитети на конгреса.
Професор д-р Виктор Викторович Макаров, д.м.н., е Президент на Общоруската професионална психотерапевтическа лига (ОППЛ) и Националната саморегулираща се организация „Съюз на психотерапевтите и психолозите”, Вицепрезидент на Световния съвет по психотерапия, Завеждащ катедрата по психотерапия и клиническа психология към Руската медицинска академия по непрекъснато професионално образование, Титулен редактор на Антологията по психотерапия и психология.
Кръглата маса се проведе в зала „Река Чжудзян” на най-луксозния уникален 5-звезден хотел на Москва „Soluxe Hotel” – Гостиница Soluxe Hotel Moscow 5*, където през цялото време работеше Световния конгрес.
Конгресът се проведе в хибриден формат с разнообразна програма – семинари, конференции, симпозиуми, тренинги, кръгли маси, майсторски класове, лекции, пленарни и секционни заседания, др.
С цел популяризиране на научните конгресни достижения, преди да бъде представен на конгреса, докладът беше публикуван в десетки популярни медии и научни издания в България, Великобритания, Русия, САЩ.
При подготовката и представянето на доклада вложих много любов, старание и усилия, които богато се възнаградиха. Високите оценки и голямото признание, които получих след представянето на доклада пред Втория междуконтинентален екстериториален конгрес „Психотерапия без граници: Децата. Семейството. Обществото. Бъдещето.” окрилят душата ми:
1) Професор Виктор Викторович Макаров, Президент на конгреса (04.11.2024 15:40):
Скъпи професор Илия Петров Пеев! Отлично! Благодаря за Вашето участие. То е важно за целия конгрес. Вашият доклад стана украшение на кръглата маса и остави огромно впечатление!
2) Професор Владимир Юрьевич Слабинский, Модератор на кръглата маса (02.11.2024 23:12):
Скъпи професор Илия Петров Пеев! Вашият доклад стана украшение на кръглата маса и предизвика у участниците реакция на възхищение!
3) София Цихиловна Камалова, Научен секретар на Централния съвет на Общоруската професионална психотерапевтическа лига (ОППЛ) и неин официален представител в международните организации, Изпълнителен редактор на професионалния психотерапевтически вестник, Заместник-титулен редактор на Антологията по психотерапия и психология (17.10.2024 17:12):
Уважаеми Илия! От името на членовете на Организационния комитет на конгреса горещо Ви благодаря за Вашите усилия по популяризиране на конгреса в международното пространство.
Професор Владимир Юрьевич Слабинский направи специален 19 минутен видеозапис на моя доклад, който след представянето му на кръглата маса, беше разпространен в Интернет-мрежата:
ttps://disk.yandex.ru/i/zkaPmNvBVOv2UA
(VIDEO, 19 min)
(02.11.2024)
ДОКЛАД – ВИДЕОЗАПИС
Синдромът на Салиери и ролята на психотерапията в превенцията на патологическата агресия към съвременните обекти на завистта.
Капитан I ранг о.р. професор, доктор на психологическите науки, инженер Илия Петров Пеев
Докладът ми е публикуван и в XIV випуск на Антологията по психотерапия и психология:
https://psycongress.info/up/files/files/antologiya-v14-2024.pdf
https://oppl.ru/up/files/vypuski-antologii/Antologiya-v14-2024.pdf
Антология на световната психотерапия, випуск 14 ‘2024
Психотерапия без граници. Деца. Семейство. Общество.Бъдеще.
Материали от Втория междуконтинентален екстериториален конгрес „Психотерапия без граници: Децата. Семейството. Обществото. Бъдещето.” от 31 октомври до 4 ноември 2024 г., , стр. 90 – стр. 94.
Главен редактор на випуска на Антологията професор Виктор Викторович Макаров
Синдромът на Салиери и ролята на психотерапията в превенцията на патологическата агресия към съвременните обекти на завистта.
Капитан I ранг о.р. професор, доктор на психологическите науки, инженер Илия Петров Пеев
Какви са причините за това голямо признание от Втория световен конгрес психолозите и психотерапевтите? Според мене те са три:
Първата причина е актуалността и нарастващата знаимост на темата.
Втората причина е нашият научен принос в разработването на темата. До сега повече от 200 години всички са разглеждали индивидиулното проявление на Синдрома на Салиери – като вражда на индивид срещу индивида. В литературата са описани случаи на Синдрома на Салиери главно на индивидуално ниво – индивид против индивида.
Всъщност проявлението на Синдрома на Салиери е значително по-широко, но досега не е изучено и не е изследвано.
Нашият авторски принос в съвременната наука се явява именно разкриването на многостранното проявление на Синдрома на Салиери в човешките взаимоотношения на различни нива:
Считаме за наш авторски научен принос в настоящия доклад, че посочваме цялостното поле на проявление на Синдрома на Салиери в човешките взаимоотношения на различни нива, а именно:
1) Индивид срещу група.
2) Група срещу индивид.
3) Група срещу група.
4) Институт, партия, институция, групировка (коалиция на тези структури) против института, партията, институцията, групировката (коалиция на тези структури).
5) Държава срещу държава.
6) Коалиция от държави срещу държава (Колективния Запад срещу Русия).
7) Държава срещу Коалиция от държави.
8) Коалиция от държави срещу коалиция от държави.
9) Дълбоката държава срещу целия свят! За съжаление ООН все повече се проявява като „световното правителство на глобалистите“.
Третата причина е, ние посочваме конкретни пътища в доклада за превенция на Синдрома на Салиери и намаляване на агресивността и враждебността в човешките отношения на посочените 9 нива.
Изкушавам се да посоча два уникални случая на положително отношение към успеха на другите хора и уважение на техните достойнства, личностни качества и творчески дарования, които са и най-добрите начини за превенция на Синдрома на Салиери – единият положителен пример е в България от 1966 година, другият положителен пример е във Франция от 28 декември 1897 година.
I. Първият уникален случай е от 1966 година в областта на Сугестопедията и Сугестологията на професор д-р Георги Кирилов Лозанов, д.м.н., едно българско откритие, с което се гордеем.
Професор д-р Емануил Димитров Шаранков, д.м.н.
(1903–1997)
Професор д-р Георги Кирилов Лозанов, д.м.н.
(22.07.1926 г. – 06.05.2012 г.)
През 1966 г. Научният съвет на Педагогическия институт „Тодор Самодумов” в София се изправя на крака, когато 40-годишният тогава д-р Георги Лозанов представя създадената от него Сугестопедична методика за обучение по чужди езици. След впечатляващата презентация на д-р Лозанов известният български психиатър професор д-р Емануил Шаранков пророчески възкликва:
– Колеги, станете прави, тук става нещо голямо за България. Идва нова педагогика!
Методиката на професор Георги Лозанов днес е всепризната в целия свят като единствено по рода си голямо българско дело в световната педагогика, национално и световно богатство, практикувана в университети като Оксфорд и Сорбоната.
С този уникален български случай искаме да подчертаем личният пример на професор д-р Емануил Димитров Шаранков чистосърдечно да се зарадва на успехите на своя колега професор д-р Георги Кирилов Лозанов, който е с 26 години по-млад от него и представя за защита пред научния съвет нещо ново и непознато за българската наука. Тази добронамереност на професор Емануил Шаранков дава мощна подкрепа и стимул на професор Георги Лозанов, който със своите открития по Сугестопедия и Сугестология си спечелва заслужена световна научна слава.
И върху още нещо ще обърнем вниманието на нашите читатели – личният пример на професор д-р Емануил Димитров Шаранков от 1966 г. е нравствен урок за всички университети, катедри, институти и институции в България и по света, в които академични злодеи и „научни килъри”, заслепени от злоба, ярост и агресия, не могат да признаят достойнствата и откритията на свои колеги и организират тотална война срещу тях, респективно срещу прогреса в науката!
Справка:
https://suggestology.org/wp-content/uploads/2021/07/spisanie-klasicheska-sugestopedia-broi-1.pdf
Списание „Класическа сугестопедия“. Издава Фондация „Професор доктор Георги Лозанов и професор доктор Евелина Гатева“. Брой 1, Година I, 22 юли 2021 година, град Сливен, стр. 3 – стр. 22.
Възможности за приложение на сугестопедията за формиране и развитие на комуникативните умения и управленската култура на морските командни кадри като фактор за безопасността на корабоплаването през XXI век (ИНОВАЦИИ В МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО)
Илия Петров Пеев, Ванина Стоянова Бодурова
II. Вторият уникален случай на положително отношение към успеха на другите хора и уважение на техните достойнства е в областта на театралното изкуство и касае премиерата на пиесата „Сирано дьо Бержерак” на Едмон Ростан (1 април 1868 – 2 декември 1918) в парижкия театър „Порт Сен-Мартен” през коледните празници на 28 декември 1897 година.
За този интересен случай ми е разказвал харизматичният ловешки интелектуалец, драматург и театрален критик, писател, член на СБП, поет, морски офицер от запаса и виден общественик Никола Филипов Колев (15 януари 1930 – 7 февруари 2024). Той пък е научил този уникален случай от свой преподавател във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където през 1966 г. завършва специалността „Театрознание”. По време на дискусия студентите попитали свой любим преподавател:
– Кои са основните критерии да наречем един човек истински Човек с главна буква?
Преподавателят отговорил, че основният измерител за Човещината в Човека е неговата способност истински да се радва на успехите на друг човек, като им разказал случая с премиерата на пиесата „Сирано дьо Бержерак” на Едмон Ростан в парижкия театър „Порт Сен-Мартен” на 28 декември 1897 година!
Това силно ме впечатли и много пъти съм използвал този пример в своите занятия със студентите, курсантите, офицерите и преподавателите.
Никола Филипов Колев (15 януари 1930 – 7 февруари 2024)
Синът на капитан Никола Филипов – софийският нотариус Станислав Николов Филипов, ми помогна да възстановя настоящия разказ, за което му изказвам моята благодарност и признателност.
Премиерата на пиесата „Сирано дьо Бержерак” на Едмон Ростан в парижкия театър „Порт Сен-Мартен” на 28 декември 1897 година е един от най-красивите примери в изкуството и науката, когато хората спонтанно, чистосърдечно и възторжено се радват на успехите на твореца, подкрепят го и така дават нов живот на творбата, която ги е завладяла и насърчават твореца за бъдещите му достижения.
Едмон Ростан (1 април 1868 – 2 декември 1918)
Edmond Eugène Joseph Alexis Rostand
Сирано дьо Бержерак (6 март 1619 г. – 28 юли 1655 г.)
Савиниен Еркюл Сирано дьо Бержерак (фр. Savinien Hercule de Cyrano de Bergerac)
Публиката посреща с огромен възторг и аплодисменти премиерата на пиесата „Сирано дьо Бержерак”. Авторът Едмон Ростан едва сдържа радостните сълзи в очите си.
След премиерата има много публикации за пиесата и нейния автор. По спомените на очевидци, един от най-известните театрални критици във френската столица по това време, присъствал на представлението, веднага след премиерата публикува най-кратката и най-впечатляващата рецензия, символ на признателност и преклонение пред таланта на 29-годишния драматург Едмон Ростан: Изкупете всички цветя на Париж и ги донесете в театър „Порт Сен-Мартен”! Днес се роди театрален гений!
Възторгът в тази впечатляваща публикация, чийто оригинал не можахме да намерим, е напълно основателен:
На 28 декември 1897 г. публиката в театър „Сен Мартен“ – Париж, е завладяна от премиерата на „Сирано дьо Бержерак“. Цял час след падането на завесата възторжените аплодисменти не стихват.
Пиесата „Сирано дьо Бержерак“ и авторът й Едмон Ростан придобиват световна слава, която продължава и в наши дни!
От края на декември 1897 г. в продължение на 15 месеца се играят 400 представления на „Сирано дьо Бержерак“.
Първият изпълнител на ролята на Сирано – известният актьор Беноа-Констан Коклен, изиграва за една година 410 представления в този театър, а после пътува с нея в Северна Америка. Подготвя се и гастролна версия, тя обикаля тринайсет страни по света, включително и България, със специални преносими декори, копие на оригиналните.
Интересно е да припомним, че пиесата „Сирано дьо Бержерак“ е поръчана на Едмон Ростан две години по-рано от известния актьор Констан Коклен, изпълнител на главната роля по време на премиерата.
Пояснение:
Знаменитият френският актьор Беноа-Констан Коклен (Benoit-Constant Coquelin) е роден на 23 януари 1841 г., починал на 27 януари 1909 г. Той е един от най-известните актьори от края на деветнадесети век, а също така и привлекателен автор – през 1880 г. излиза книгата му „Изкуството и актьорът“.
Чрез пиесата „Сирано дьо Бержерак“ авторът Едмон Ростан разкрива историята на един изключителен герой, който се бори с вътрешните си демони и се жертва за любовта.
След премиерата на пиесата „Сирано дьо Бержерак“ на Едмон Ростан в театър „Порт Сен-Мартен” в Париж на 28 декември 1897 година, книгата е преиздадена. Тиражът моментално е изкупен. На титулната страница Едмон Ростан добавя следния текст:
– Аз исках да посветя тази пиеса на паметта на Сирано. Но душата му се пресели във Вас, Коклен. Затова посвещавам моята пиеса на Вас!
Скоро след премиерата, на 1 януари 1898 година Едмон Ростан е удостоен с ордена на Почетния легион на Франция. По този повод съм срещал и следната любопитна публикация: В антракта публиката става на крака и докато тя неудържимо ръкопляска, един от министрите в залата намира зад кулисите автора, сваля ордена на Почетния легион от гърдите си и му го закача с думите: „Позволете ми да изпреваря времето.”
През 1901 година, на 33 години, Едмон Ростан става най-младият писател член на Френската академия.
Премиерата на пиесата „Сирано дьо Бержерак” на Едмон Ростан в парижкия театър „Порт Сен-Мартен” на 28 декември 1897 година е върховен израз на добротата и доброжелателността, на нравствеността и чистосърдечността, на истинската радост към успехите на другите, което е и най-точният критерий за човечността и за това, че човекът е истински ЧОВЕК!
В заключение искам да подчертая, че за щастие психологията и психотерапията предлагат редица методи за преодоляване на завистта и Синдрома на Салиери. Именно тези оптимистични перспективи ме мотивираха да предложа настоящата статия на уважаемите читатели.
