Възрастта е нещо субективно?
Автор: Атанас Нанков
Какво е старостта?
Изписани са хиляди страници с етапи, стадии, периоди на психосоциално развитие на човека, от различни автори в хуманитарната сфера на творчество. В биологията, старостта е последният период от живота на човек, свързан с изменение на неговите функции и здраве в резултат на стареенето. И някак нещата са ясни. Уж диференцирани. Човек би трябвало да е подготвен и да осъзнава бъдещето си. Особено като става дума за обусловени процеси, които придружават всеки човек.
Когато виждаме нашите роднини и приятели, когато виждаме албумите със снимки на предишните поколения преди нас, естествено идва осъзнаването на нещо напълно нормално, което ще дойде и при нас един ден. Но не винаги се приема безконфликтно от хората. Именно в споменатите по-горе, психични етапи на изграждане, на идентичността, редица психотерапевти споделят своето виждане за последния етап на жизнения път на човек.
И доста хора засядат точно в този етап от житейския си път. Не го изживяват, борят се или категорично не го приемат. Което е напълно нормално, не винаги, в каквато и да е сфера на нашия живот, ние сме на 100% приемащи. И тук се явяват защитните стратегии на личността.
Психични програми, които ни спасяват от контрастното за нас случване тук и сега. И всъщност няма проблем нито в тези механизми, нито в кризата на новото. Само когато, разбира се, не застиваме в едно предизвикателство, а намираме нови умения, чрез които да го преминем и трансформираме.
Съществува мит, че старостта е „есента на живота“ или „избледняваща дъга“, но не трябва да забравяме, че в есента плодовете са най-сладки, а осъзнатостта прави дъгата още по цветна за нас, именно защото я разбираме. Тук въпросът в нас не би трябвало да е „Как да отменим старостта?“, а „Как да се насладим на плодовете, които само там могат да бъдат открити?“.
Плодовете на Опита
Според германският психолог и психоаналитик Ерик Ериксън, съществува криза на всеки етап от развитие, на личността на човек. В етапа наречен „Късна зрялост“, който настъпва след 65 годишна възраст, кризата е „мъдрост – отчаяние“. В този етап от живота, човек може да премине с негодувание, от неслучилото му се, желано в миналото и да застине в отчаяние тук и сега.
Може човек да заседне в липсите, които не е могъл да запълни в земния си път. Но може и да се отнесе към погледа назад с мъдрост. Да се радва на постигнатото, да се радва на придобития опит, който няма как иначе да се придобие, освен с цената на годините. И да планира творчеството си в утрешния ден. И така да трансформира кризата в нещо наистина златно, като есента.
Можем ли да приемем грандиозните дарове на мъдростта?
Идентичността не е застинала същност. Тя е в процес на постоянно надграждане и обновяване. Човек може да открива нови неща в себе си, и в света около него до последния си дъх. Може би и след това. И това е необходимо осъзнаване за изход от всяка депресираща мисъл при човека.
В миналото, някои от племената на Ескимосите са практикували интересен ритуал. Хората на преклонна, биологична възраст са се поставяли на сал с малко храна и са били свободно пускани по водата, по крайбрежието. И вероятно това се е правило, защото не са могли да допринесат с достатъчно физическа работа към общността на племето си.
По същото време, в други части на света, най-възрастните в племето са ставали вождове, и са водили цялата общност, като са се отнасяли към тях с респект и уважение. Тук ключовото е осъзнатостта и намирането на смисъл да вървим напред.
Старостта като ново начало, а не като край
Страховете в нас присъстват във всяка една възраст. Винаги има в нас едно „Ами ако не успея“, „Новото е загадка, която ме плаши“, „Черното е повече от бялото в моя живот“. Позиция, която само ни ограничава. Именно защото ако се вгледаме в черното, то тъмната страна ще се увеличава и ще става все по – голяма. А никой няма нужда от това.
В този смисъл:
-Ти какво подхранваш, за да имаш това което имаш сега?
-Какъв е твоя „плод“, който ще береш през есента на твоя живот?
-Какви връзки създаваш – Допаминови или Окситоцинови?
Възрастта е нещо субективно, именно защото всеки сам може да ѝ придаде смисъл. Не случайно за някои държавни постове е необходим опита на годините. Не случайно, например за достигане на титлата професор в университет, е необходимо да бъде положен труд и години в учене за достигането на информираността, която човек да раздава на другите, които не са достигнали неговия етап на зрялост.
Има редица изследвания, които показват, че остаряването е цялостен процес, тоест ако държим нашата виталност и жажда за знание, дарявайки и приемайки любов, то ние удължаваме живота си от 5 до 10 години. Именно защото вътрешните преживявания доставят позитивни хормони, които влияят на всеки орган в нашето тяло. Редица изследвания сочат, че клетките на тялото не остаряват, а се обновяват. И това зависи над 90% от нас. И това, че избора е в нашите ръце би могло да ни прави изпълнени с топлота, мъдрост и желание да вървим напред. С осъзнаването, че щастието няма възраст и зависи от нас.
Всеки има своите причини да избягва темата за старостта, не бягай – спри се, обърни се, благодари на себе си и давай смело напред!
