Защо трябва да има референдум за еврото – дори и сега

Често чуваме, че за приемането на еврото вече е „късно за референдум“. Че „всичко е решено“. Че „процесът е започнал отдавна“. Но ако спрем за миг и помислим – демокрацията не е с изтекъл срок на годност.

Решението за влизане в еврозоната е взето през 2005 г. – преди 20 години. Хората, които тогава са били на власт, вече са на възраст над 60 години. Те са изживели активния си икономически и професионален живот. Днес техните решения ще се отразят не на тях самите, а на онези, които ще живеят, работят, инвестират, стартират бизнес и отглеждат деца с новата валута – хората между 20 и 50 години.

Но тези поколения не са били представени в онова решение. През 2005 г.:

• Днешните 20-годишни дори не са били родени.

• Днешните 30-годишни са били деца без право на глас.

• Днешните 40-годишни са били в началото на житейския си път – без право или без капацитет да влияят на държавна политика. Политическата култура и осъзнатост се развива в последние 4-5  години. Все още се учим какво означава демокрация.

Дори да е имало обществен дебат преди 20години, преди 15 или 10 години – това не включва хората, които ще понесат последствията сега и за в бъдеще.

Еврото не е само икономическа реформа. То е цивилизационен избор.

И затова въпросът не е дали ще има инфлация, дали ще поскъпне хлябът, или колко ще са лихвите. Въпросът е: имаме ли право днес да участваме в това решение – или не? Защо лишаваме 20-30 -40 годишните от право да изкажат мнението си? От правото да решат!

Демокрацията не е архивен документ. Тя е днешен акт.

Следователно, ако днес не се проведе референдум, това означава отказ от участие в управлението за три активни поколения. Това е директен отказ от основен принцип на демокрацията – правото на народа да решава по фундаментални въпроси.

Това дори може да е противоконституционно.

Конституцията на Република България (чл. 1, ал. 2) гласи, че:
„Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията.“

Следователно, по такъв съдбоносен въпрос като отказ от национална валута и приемане на чужда, липсата на пряко допитване до народа може да бъде тълкувана като иззета власт от гражданите, което влиза в противоречие с духа на Конституцията.

Гласът на активните – не само морално, но и икономически право!

Не може да се говори за „икономическа стабилност“, когато се игнорира гласът на онези, които създават Брутния вътрешен продукт. Днешните 20–30–40-годишни:

• са предприемачи, работници, инвеститори;

• вземат решения за кредити, имоти и спестявания;

• правят избори с реално отражение върху икономиката и държавните политики.

Да не им дадем думата по въпрос, който ще определи валутната и икономическата рамка на живота им, е не само несправедливо – то е недопустимо.

Защото когато една нация предава суверенитета си без да попита народа, тя губи не само правото си да избира – тя губи вярата си в собствената воля.

Една валута не е само материална стойност. Животът не е само пари.

Валутата не е просто разменна единица. Тя е символ – на суверенитет, на идентичност, на национална психология. Валутата е свързана с доверието, с усещането за стабилност, с начина, по който възприемаме труда си, бъдещето си, страната си.

Затова приемането на чужда валута не може да бъде само „техническо решение“. То е културен и цивилизационен избор.

А животът – той не се измерва само с инфлация, цени и лихви. Измерва се с усещането, че си свободен, че участваш, че принадлежиш.
И че можеш да кажеш „да“ или „не“ – със своя глас, със своето сърце и със своя разум.