Ако приемем еврото – ще може ли държавата да помага при бедствия и аварии?

В дебата за еврото обикновено се обсъждат лихви, инфлация, цени и покупателна способност. Но почти никой не поставя един фундаментален въпрос за националната сигурност:

Ще може ли държавата да действа адекватно при бедствия, аварии и кризи, ако вече не контролира собствената си валута?

Когато всичко рухне – какво ще направим?

Представете си ситуация като:

• наводнение, което унищожава домове;

• земетресение, което прави хиляди хора без подслон;

• пожар, който изпепелява села;

• индустриална авария с евакуации и разходи за защита.

В такива моменти държавата трябва да реагира незабавно – с помощ, с пари, с логистика, с компенсации, с поддръжка за засегнатите. Но това изисква гъвкавост на бюджета и възможност за бързо създаване или пренасочване на ресурси.

А ако вече не разполагаме със собствена валута? Ако не можем да емитираме левове, дори в извънредна ситуация?

Какво означава да нямаш контрол върху валутата?

След въвеждане на еврото:

• България няма да има независима централна банка, способна да създава ликвидност при кризи;

• не може да емитира пари, дори в извънредни случаи – само Европейската централна банка може;

• всяко увеличение на разходи трябва да бъде съгласувано със строгите правила на еврозоната, включително дългови тавани и бюджетни ограничения.

На практика това означава, че при мащабно бедствие:

• България може да няма право да създаде пари за помощ;

• ако няма достатъчно резерви, ще трябва да търси заем от ЕС или от други държави;

• помощите може да се забавят или да са недостатъчни.

COVID-поуките – предупредителен пример

По време на COVID-кризата, много държави с независими валути – включително Полша, Унгария и Чехия – използваха гъвкави парични механизми: финансиране на болници, фирми, хора в нужда, директно от централните банки.

България, с валутен борд, вече има ограничена свобода – но все още има лев, някакъв буфер, независим бюджет. При преминаване към евро, ще изгубим и това.

Помощите ще зависят от чуждо решение?

Да. В еврозоната не всяка държава има право сама да решава как да харчи и откъде да вземе средства в кризисна ситуация. Ще трябва да изчакаме одобрения, процедури, комисии.

 Това значи, че при бедствие в Перник, Хасково или Карлово, реакцията може да зависи от Брюксел – а не от способността на българската държава да реагира веднага.

КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?

Да имаш собствена валута = да имаш инструмент за оцеляване в криза.

Да преминеш към чужда валута = да разчиташ на чужди решения за собствените си извънредни ситуации.

Често задавани въпроси

Ще можем ли да раздаваме помощи при наводнения, както досега?
➡ Само ако имаме наличен бюджетен резерв. Няма да можем да печатаме пари или да създаваме нов ресурс без одобрение от ЕЦБ.

Други страни с евро дават ли помощи при кризи?
➡ Да, но основно големите – Германия, Франция – които имат икономическа мощ. Малките страни често чакат европейски фондове, които идват с месеци закъснение.

Имаме ли сега възможност за спешна реакция?
➡ Да – макар и с ограничения от валутния борд, левът все още ни позволява бързи вътрешни решения.

Рядко задавани въпроси (но много важни)

Може ли някой да ни спре да помогнем на собствения си народ?
➡ В еврозоната – да. Ако помощта изисква финансиране извън бюджета, тя трябва да бъде одобрена.

Какво става, ако има нужда от незабавно финансиране, а ЕС не реагира?
➡ Ще търсим заем или ще се чака. Реакцията няма да е национално суверенна.

 За финал

Валутата не е просто икономически инструмент.
Тя е въпрос на национална способност за реакция в кризи.
И когато става дума за човешки животи, пострадали хора, сринати домове –
никоя процедура от Брюксел не може да замести правото на една държава да помага веднага.

Ако няма кой да ни даде помощ – трябва да можем да си я дадем сами.
За това служи една суверенна валута.

ВАЖНИ АКЦЕНТИ

✅ 1. Липса на контрол върху валутата след приемане на еврото

• След приемането на еврото, България ще изгуби правото да емитира пари – това става изключително право на Европейската централна банка (ЕЦБ).

• Българската народна банка (БНБ) ще продължи да съществува, но без суверенна парична политика – няма да може да създава ликвидност при нужда.

✅ 2. Ограничения при извънредно финансиране

• В еврозоната важат строгите правила на Пакта за стабилност и растеж – държавният дълг не трябва да надвишава 60% от БВП, а дефицитът – 3%.

• В кризисни ситуации, за да се отпуснат допълнителни средства, трябва да се търсят европейски механизми (фондове, спасителни програми), които не са бързи и често са обвързани с условия.

✅ 3. Реакция при бедствия в страни с евро

• Малки държави от еврозоната, като Гърция или Португалия, са имали забавяния при реакция в кризи, защото не могат самостоятелно да увеличат разходите си без разрешение от ЕК или ЕЦБ.

• През 2023 г. при природни бедствия в Гърция, дори премиерът признава, че средствата „зависят от Брюксел“.

✅ 4. Примерът с COVID

• През 2020–2021 г. страни като Полша, Чехия и Унгария, които не са приели еврото, използваха собствени централни банки, за да покрият бързо извънредни нужди.

• България беше ограничена дори с валутния борд, но все още разполага с национална валута, което позволява маневри, макар и ограничени.

✅ 5. Конституционно право на суверенитет

• Чл. 1 от Конституцията постановява, че цялата власт произтича от народа.

• Ако народът не е питан за ключово решение като отказ от национална валута, това поставя под съмнение демократичната легитимност на процеса.