Бюджет 2026: между популизма и икономическия риск

Проект, публикуван в последния момент, отключи напрежение сред предприемачи и икономисти

В късните часове на 3 ноември 2025 г. Министерството на финансите публикува проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Срокът за обществено обсъждане – само един ден, до края на 4 ноември – предизвика бурна реакция сред бизнеса, гражданските организации и финансовите експерти.

Според икономисти и предприемачи това е безпрецедентно кратък срок, който противоречи на принципите на прозрачност и участие, заложени в Закона за нормативните актове и в европейските стандарти за добро управление.

„Дори и да не беше нарушена процедурата, един ден е крайно недостатъчен за коментари по въпроси от национално значение“, посочва в открито писмо до министрите предприемачът Марина Мучакова, която изпрати писмо до Министерството на финансите и призова бизнеса да подкрепят инициативата.

Основните тревоги на бизнеса

Според писмото и последвалите експертни коментари, проектът на бюджета носи няколко сериозни икономически рискове, които могат да ударят по основните двигатели на растежа – средната класа, малките предприятия и иновативните професии.

Увеличени осигурителни прагове и вноски

Максималният осигурителен праг се вдига на 4 600 лв., а вноската за пенсии нараства с два процентни пункта. Така хората, които се осигуряват на максимума, ще плащат около 18% повече осигуровки в сравнение с 2025 г.
Това е необосновано натоварване върху най-продуктивната част от обществото – специалистите и предприемачите. Подобни мерки обикновено увеличават сивия сектор и намаляват инвестициите.“

 Дефицит и липса на реформи

В проектобюджета е заложен дефицит от над 3,5 млрд. евро, което представлява повече от 11% от приходите. Според експерти това ниво е неоправдано високо за мирновременна икономика.
Поддържането на хроничен дефицит без структурни реформи е знак за популизъм, а не за визия.

Данък дивидент – сигнал в грешната посока

Увеличаването на данъка върху дивидентите от 5% на 10% се възприема като негативен сигнал към инвеститорите. Приходният ефект е символичен – под 87 млн. евро – но ефектът върху предприемаческия климат може да бъде осезаем.

„Социален модел без икономическа основа“

Критиците на бюджета твърдят, че той разширява социалните разходи без реформи и поставя още по-голяма тежест върху частния сектор.
България вече е сред държавите в ЕС с най-голям брой държавни служители, полицаи и прокурори на глава от населението. В същото време няма мерки за оптимизация, електронизация или оценка на ефективността на публичния разход.

„При почти 47% държавни разходи от БВП ние вече надминаваме Великобритания и Холандия, а сме близо до Гърция и Дания – без да имаме техните икономики“, предупреждава Мучакова.
„Това е социализъм, финансиран от малкия бизнес и фрийлансърите.“

Рискове за конкурентоспособността

Икономически анализатори посочват, че мерките, предвидени в бюджета за 2026 г., противоречат на приетата по-рано средносрочна бюджетна прогноза (2025–2028), според която ставките на осигуровките трябваше да останат непроменени.
Това поставя под съмнение стабилността на държавното планиране и доверието на инвеститорите.

България рискува да се превърне в неконкурентна държава в сектора на услугите – именно този, който досега ни държеше над водата“.

Процедура без прозрачност и визия без реформи

Проектът на държавния бюджет за 2026 г., публикуван в последния момент и подложен на еднодневно обществено обсъждане, се превърна в символ на отсъствието на реален диалог между институциите и обществото. Едно от най-важните решения за годината – определянето на посоката на финансите и икономическата политика – бе сведено до формалност, подкопаваща доверието в демократичния процес.

Процедурата сама по себе си е тревожен сигнал. Тя показва не просто административен дефицит, а структурен отказ от прозрачност и споделена отговорност, което е в разрез с европейските стандарти за управление и с принципите на Закона за нормативните актове.

Бюджет без реформи, но с рекордни разходи

Съдържанието на бюджета не вдъхва повече увереност от начина, по който е представен. Предвидените разходи възлизат на близо половината от брутния вътрешен продукт – ниво, характерно за развити социални държави с висок стандарт, но не и за икономика с крехка производителност като българската.

Бюджетът отново залага на разширена държавна намеса, без паралелно преструктуриране на разходите и без ясни реформи. В същото време дефицитът надхвърля 3,5 млрд. евро, което поражда въпроси за устойчивостта на публичните финанси. Да се поддържа дефицит в мирно време, без компенсиращи мерки, е финансово рисковано и дългосрочно вредно.

Натиск върху частния сектор и средната класа

Особено спорни са промените в осигурителната политика. Увеличението на максималните прагове и повишаването на осигурителните вноски означават реално оскъпяване на труда за всички, които работят в частния сектор, и най-вече за специалистите, фрийлансърите и собствениците на малък и среден бизнес.

Тези групи не само генерират добавена стойност, но и носят основната данъчна тежест. Вдигането на праговете и ставките без съответно подобряване на социалните услуги се възприема като финансово наказание за продуктивността. Подобна политика не стимулира растеж, а насърчава миграция и сив сектор.

Несъответствие с обявените цели

Проектът влиза в открито противоречие със средносрочната бюджетна прогноза, приета само месеци по-рано, която предвиждаше стабилни осигурителни ставки и умерен ръст на праговете. Това несъответствие подкопава доверието в стратегическото планиране и в предсказуемостта на държавната политика – ключов фактор за всеки инвеститор.

Същевременно, в приходната част са включени мерки с ограничен ефект – като удвояването на данъка върху дивидентите – които имат символична фискална полза, но изпращат негативен сигнал към инвеститорите и предприемачите.

Социална държава без икономическа основа

Докато частният сектор е натоварен с повече задължения, разходната част на бюджета остава непокътната. България продължава да поддържа една от най-раздутите администрации в ЕС, без съществени стъпки за дигитализация, оптимизация на процесите или оценка на ефективността.

Така държавата се стреми да поддържа социален модел, който не почива на реална икономическа основа. Резултатът е нарастваща зависимост от дългово финансиране и постепенна ерозия на конкурентоспособността.

Бюджет без посока

Бюджет 2026 е показателен документ – не толкова с цифрите си, колкото с философията зад тях. Вместо да предложи стабилност и реформи, той утвърждава зависимостта от държавни разходи, административен контрол и краткосрочни политически решения.

Вместо инструмент за икономически растеж, проектът рискува да се превърне в спирачка за инициативността и предприемачеството.
А в една малка, отворена икономика като българската, това не е просто грешка на управлението — това е стратегическа слабост.

Общата картина, очертана от предприемачите и икономистите, е тревожна:

• без реформи в администрацията и социалните системи;

• с увеличени данъци и осигуровки;

• и с дефицит, който няма ясно обяснение извън политическата логика.

Бюджет 2026, вместо да насърчава стабилност и иновации, изглежда бетонира зависимостта от държавни разходи и наказва продуктивността.
А това, както казват експертите, не е път към растеж, а към стагнация.