ЦОПСИКТ: Централизиран орган за ИТ покупки или нов дигитален монопол?

Постановление №70 от 22 май 2025 г. – какво променя и защо трябва да ни интересува

От 27 май 2025 г. влиза в сила Постановление №70 на Министерския съвет, с което се създава Централният орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ). На пръв поглед – административна мярка за подобряване на ефективността. Но при по-внимателно разглеждане става ясно: това решение има потенциал да концентрира огромна власт в един център, засягащ всички структури на изпълнителната власт, информационната сигурност и дори националния суверенитет.

Какво всъщност означава постановлението?

Създава се нов орган, който ще централизира всички обществени поръчки, свързани с:

• доставка на компютърна техника и софтуер,
• изграждане и поддръжка на ИТ инфраструктура,
• лицензионна дейност,
• облачни услуги,
• мрежова сигурност,
• консултантски технологични услуги.

С други думи – държавната ИТ политика вече няма да се изпълнява самостоятелно от министерства, агенции или администрации, а ще се дирижира централизирано от ЦОПСИКТ.

Какви са целите на такава централизация?

Според правителството:

• Оптимизиране на разходите чрез обединени поръчки;
• Постигане на по-висока киберсигурност и унифицирани системи;
• По-голяма прозрачност и намаляване на злоупотребите;
• Стандартизация на технологиите във всички държавни органи.

На практика обаче възникват много въпроси:

• Кой ще управлява този орган?
• По какви критерии ще се избират изпълнителите?
• Ще има ли външен контрол и независим одит?

Уроци от други държави: успехи и капани

Естония – дигитален рай с доверие и контрол

Естония създаде централен орган (RIA), който успешно координира дигитализацията на администрацията. Причината: прозрачност, отворени кодове, участие на гражданския сектор и приоритет на сигурността.

Унгария – централизирано, но политически рисково

В Унгария централизираният ИТ контрол доведе до обвинения в злоупотреби, фаворизиране на определени фирми и ограничаване на конкуренцията.

Гърция – централизирана структура, но липса на капацитет

Гърция опита да копира модела, но се провали поради липса на кадри, прекалена зависимост от външни консултанти и скъпи, бавни процедури.

Какво може да се обърка у нас?

1. Политическо влияние – ръководството на ЦОПСИКТ може да бъде използвано за налагане на политически и икономически зависимости.
2. Липса на прозрачност – без ясен регламент за обществени поръчки има опасност от повторяеми „победители“ в търговете.
3. Монопол над ИТ сектора – малките и средни фирми може да бъдат изтласкани от процеса.
4. Риск за сигурността – при пробив или саботаж в централизирана система, щетите са масови.

Защо гражданите трябва да следят този процес?

• Това не е просто технологичен въпрос. Това е въпрос на доверие, сигурност и право на избор.
• Данните на всички български граждани ще бъдат администрирани и съхранявани под ръководството на този орган.
• От него зависи дали ще има прозрачни, сигурни и ефективни системи – или корупционни схеми, зависимости и уязвимости.

Препоръки за защита на публичния интерес:

1. Независим граждански борд – включване на ИТ експерти, юристи и НПО в надзора на дейността на ЦОПСИКТ.
2. Отворен код и одитируемост – всички софтуерни решения да подлежат на външна проверка и да са с отворен код при възможност.
3. Сайт за проследяване на договори и поръчки – обществена база данни с лесен достъп до сключени договори, изпълнители и стойности.
4. Задължителен годишен отчет към Народното събрание.

За финал:

ИТ инфраструктурата на една държава е нейният дигитален гръбнак. Създаването на ЦОПСИКТ може да е стъпка към модернизация – или капан за централизиране на власт и монопол. Времето ще покаже. Но ако обществото мълчи, рискът е да научим истината твърде късно.

Гражданският и експертният контрол е единственият начин да гарантираме, че ефективността няма да бъде използвана като параван за влияние.

Въпроси, които никой не задава:

• Кой ще ръководи ЦОПСИКТ и на какъв принцип ще се назначава?

• Ще бъдат ли допускани малки и средни български фирми до обществените поръчки?

• Ще има ли прозрачни критерии за избор на изпълнители или „нашите хора“ ще печелят всичко?

⚠️ Рискът от нов дигитален олигархичен модел е реален.

Ефективността не бива да бъде параван за безконтролна власт.

Това постановление е повратна точка – то не е просто административна реформа, а структурна трансформация, която засяга суверенитета на дигиталната инфраструктура на страната.

Централизираните ИТ органи в други държави – примери, уроци, предупреждения

Естония – Успешен модел на дигитална държава

• Естония е световен лидер в дигитализацията на публичния сектор.

• Създаден е централен орган – Information System Authority (RIA), който управлява всички електронни услуги и тяхната киберсигурност.

• Успехът идва от:

  • Прозрачност и отворен код на системите;

  • Граждански контрол и одит;

  • Политическа воля за дигитална независимост (особено спрямо Русия);

• Извод: Централизацията работи, само ако е придружена от доверие, прозрачност и технологична култура.

Унгария – Централизация с рискове за политическо влияние

• През 2014 г. Унгария централизира държавните ИТ услуги под Министерството на вътрешните работи.

• Резултат: Чести съмнения в обществените поръчки, обвинения в политически натиск, ограничен достъп на независими фирми.

• Извод: Без независим орган и прозрачни процедури, централизираният модел може да бъде използван като инструмент за контрол, а не за ефективност.

Гърция – Бавна дигитализация и зависимост от външни консултанти

• В опит да ускори дигитализацията, Гърция създаде централен орган, но:

  • липсваха кадри;

  • процесите бяха твърде бюрократични;

  • в много случаи изпълнението беше възложено на външни, скъпи консултантски фирми.

• Извод: Централизацията без капацитет и експертиза води до скъпо и бавно изпълнение.

⚠️ РИСКОВЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА:

КАКВО ТРЯБВА ДА СЛЕДИМ:

1. Кой ще ръководи този орган? (ще покаже накъде ще се наклони властовият център)

2. Кои ще са основните изпълнители? (дали ще има публична процедура или „назначени“ победители)

3. Ще има ли контролен орган? – например парламентарен или независим ИТ съвет.

4. Как ще се защитят чувствителните данни? – централизираното управление крие рискове за киберсигурността, ако не е защитено на ниво национална сигурност.