Дървото на живота
Автор Атанас Нанков
Във века на модерната технология и бързия начин на живот, свързан с урбанизация и индустриализация, дърветата играят важна роля за нас. Те са живи същества. Оказва се, че дърветата не са толкова различни от нас – хората. Имат потребност от грижа, подходяща среда, дори се влияят от вибрациите на музиката.
Въпреки че се възползваме от дърветата и ги ценим заради техните природни ползи, взаимодействието ни с тях има и значими психологически ефекти. Един от основните аспекти, които се разглеждат в тази област, е ефектът на дърветата върху нашето емоционално благополучие. Няколко изследвания показват, че пребиваването в природна среда, особено в околностите на дърветата и горите, е свързано с намаляване на стреса, подобряване на настроението и повишаване на общото ни благосъстояние. Този феномен е известен като „зелен ефект“ и се свързва със способността на природната среда, включително и дърветата, да ни успокоява и релаксира. А други изследвания показват, че пребиваването в зелена среда може да подобри концентрацията при човека и когнитивните му способности.
Можем съвсем релевантно да отразим това, като дори метафорично погледнем човека като едно живо дърво. Понякога в зелена украса, понякога в друга багра през различните етапи от неговия живот и порастване. С няколко основни клона:
4-те клона на удовлетвореността
Клонът на потребностите
Развивайки себе си в посока отвътре – навън, ние би трябвало да изследваме личната си мотивация. Това, което сме генерирали в себе си, от среда, от родови модели, от ситуации, за да знаем накъде да вървим и какво би ни заредило да растем.
Това, което подхранва едно дърво, е ключово за неговия плод след това. Очертавайки нашите желания, нашите ресурси, ние бихме били по-уверени и наясно с предизвикателствата, които следват.
Пирамидата на потребностите е теорията на американския психолог Ейбрахам Маслоу, който се занимава с мотивацията на човека в неговия живот. От няколко години тази теория се оспорва. Именно защото само един път към щастието никога не е валиден за всички хора. Доста растения не разчитат само на почвата за усвояване на хранителни вещества. Има растения, които са хищни. Неслучайно са такива, просто формират и други способи за обогатяване, за да вървят напред в развитието си. Отнесено към човека, това е развиването на повече потребности, на повече умения, на повече мотивация за саморазвиване. Както стандартът на живот, така и задоволяването на базовите потребности не е гаранция за удовлетвореност. Именно затова едни от държавите с най-усмихнатите хора в света не са от тези места с най-прекрасната държавна икономика. И въпреки това по улиците всички са усмихнати и щастливи. А в държавите с най-добрите социални политики, с най-добрите възможности за развитие има най-много самоубийства редом до позитивните статистики. Това ни дава основание да осмисляме щастието не като зависещо от държавната политика, или от най-изгодните условия. То зависи от богатия вътрешен свят на човека.
Клонът на благотворителността
Благотворителността е творческа работа с голям заряд, предразполагаща отговорност. Именно защото няма как от позицията на липса да се умножава (0х0 = 0).
Не случайно в една религиозна книга има текст, който гласи „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“. Не пише „Ако имаш една риза скъсай от своята и я раздай“
„Даруването“ винаги е провокирано от нещо в човека. Заблуда е, че идва отвън –навътре. Каузата отвън е подходяща среда, която може да предразположи ресурсът вътре в човека да се изрази отвън. От събраното в личността зависи какво ще материализира човек и какъв мотив ще въплъти в процеса на случването.
*CashBypass (аз така го назовавам) – е, когато се изкупуват лични фрустрации с капитал от неодушевен вътрешен стимул. Иначе казано, в този случай – дарените пари, ресурси са парекселанс (същината) за личната ни неслучила се подкрепа в миналото, проявила се тук и сега. Тоест, ако човек е имал в миналото си липса на вода, той тук и сега дава на всеки срещнат вода, независимо дали другият е жаден.
Хората, използващи този лост, по този начин всъщност не знаят какво е синергия. Защото и в безвъзмездното даване има обмен. Без да даваш себе си назаем. Нито едно дърво не дава плод, ако няма корен, ако няма формирани клони. То дава плод от личното си изобилие.
Способността – човек да дава, не е нещо лесно.
Милиони хора са вкопчени във вземането. Иска се мъдрост и топлота вътре в човека именно за да е човек.
Клонът на автентичността
Дървото в своята си естественост расте без необходимата естетика на наложеното човешко око. Нито едно дърво не си вреди осъзнато и последователно. Дърветата „вървят“ към благоприятното за тях, към светлината.
Разбира се, човекът е „подобрил“ някои видове дървета. Като дървото – бонсай. Както аз го назовавам, „ЕгоПриродяване“.
Доста често подобно нещо става и с хората – някак автентичността, разнообразието се скрива, маскирано с „ЕгоПриродяване“ посредством естетичната хирургия.
Нищо лошо няма в това човек да използва и тези средства за разкрасяване. Но само ако е извършил определена вътрешна работа, ако украсява изначалната вътрешна любов към себе си. А не да добавя липсващата основа. Представете си клон на дърво, на което е ашладисан (присаден) корен от друго дърво. Някак няма да се получи. Дървото ще приеме клон от друго здраво дърво. Като заедно „родят“ плодове.
Решението за естетична корекция е добре да идва от любов към себе си. А не от страх. Ако един човек смята, че ще бъде по-обичан след хирургичната намеса от другите хора, това би било извор на много невротични състояния. Хирурзите могат да гарантират вероятен резултат от проекта, но не и ефект върху емоционалното състояние. А и за човека, търсещ лесното, това е по-бързият вариант. Трудността е в пътя, човек да се хареса такъв, какъвто е. Лесното е уж по-удобно за човека и монетизирано по-изгодното за специалиста в тази сфера. В модела на „Кръстницата вълшебница“ с един замах на пръчката и хоп работата, която се изисква от нас, бива свършена като по чудо от някой извън нас. Но това в природата не съществува по този начин. Там поетапността е от ключово значение за общото благо.
Голотата като символ на автентичност и естественост в природата:
Голотата във философията на натуризма като движение, което възниква през 20-ти век в общността на интелектуалци в Швейцария, е с идеята човек да бъде по-естествен. Човек да бъде по-близо до природата извън наложените му религиозни стигми. Това е един подход извън принципа „Срамът като лост за послушание“. Нудистите смятат, че голото човешко тяло не е срамно – тъкмо обратното, то е създадено да общува с природата без стигматизиране.
В този смисъл доста често се среща „Срам от голотата“. Това е принцип, в който човек е откъснат от тялото си. Идеята е, че всичко телесно се обявява за грях, като енергията от това се влага в нещо прагматично като работа, социален канон, рационалност.
Неслучайно в някои социалистически страни не са допускани текстове на песни за любов именно защото емоцията би разсеяла от политическата манипулация и би замислила хората в „неправилната посока“. Това вероятно идва от аскетичните религии; от отричането на удоволствията в името на идеологията на духовното учение, Догматично подплатено със заплаха за наказание чрез вина и съд. Докато в друга част на света, в Индия, нещата стоят по различен начин. Там се предлага напълно различно отношение към голотата. В храмовете там могат да се видят сцени от Кама Сутра, но не като „каталог на разврат“, а като философия на сътворението и с поглед към важността на обмена и любовта между хората. В живата природа няма дисциплинирани дървета. И това гарантира здравето им.
Автентичната реабилитация на човека тук и сега е нужен процес. Защото „маската“ не ражда здраве, а имитация. Защо „Реабилитация на автентичност“?
Именно защото едно дете се ражда искрено, след това се случва догматизирането. Това от своя страна не винаги прави място на природата в него. А всичко е едно цяло, всяко едно дърво е част от нас и всеки един човек е част от разнообразието на природата.
