Европейски доклад разкрива измами с еврофондове в България – най-много в земеделието

България отново попада в центъра на вниманието на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и други европейски институции, след като нов доклад разкрива мащабни измами с еврофондове, особено в сектора на земеделието. Документът посочва страната като една от тези с най-висок процент докладвани нередности при усвояването на средства по земеделските програми. Какви са основните схеми за злоупотреби, как се разкриват и какви мерки се предприемат за тяхното ограничаване? В тази статия анализираме ситуацията.

Основни схеми за измами с еврофондове в земеделието

Според доклада на Европейската комисия и OLAF, най-често срещаните форми на измами в сектора на земеделието включват:

1. Фалшиви проекти и недекларирани конфликти на интереси – Някои земеделски стопани кандидатстват за субсидии чрез фиктивни проекти, които не отговарят на изискванията или са изготвени с подвеждаща информация.
2. Двойно кандидатстване за субсидии – Определени лица и фирми подават заявления за финансиране на едни и същи терени или дейности по различни програми, за да получат неправомерно повече средства.
3. Манипулирани обществени поръчки – Възложени на свързани фирми, които изкуствено завишават цените на оборудване, услуги или строителни дейности, финансирани от ЕС.
4. Използване на „сламени“ фирми – Подставени лица регистрират компании, които кандидатстват за евросубсидии, а впоследствие изчезват след получаването на средствата.
5. Неправомерно деклариране на площи – Собственици на земи обявяват, че обработват по-големи площи, отколкото реално притежават или обработват, за да увеличат размера на субсидиите.

Колко сериозен е проблемът?

Според данните от OLAF и доклади на Европейската комисия, България е сред страните с най-висок процент на разкрити нередности при разпределението на европейските субсидии за земеделие. За последните няколко години са разследвани стотици случаи, свързани с неправомерно усвояване на евросредства в сектора.

През периода 2013 – 2017 г. до Европейската комисия са докладвани 18 281 случая на нередности и измами с общо финансово изражение от 1,36 милиарда евро. Това включва злоупотреби със субсидии за селскостопански терени, земеделска техника, модернизация на ферми и екологични програми.

Как се разкриват злоупотребите?

Откриването на измами с еврофондове е предизвикателство, но европейските и българските институции използват няколко основни метода:

• Сателитно наблюдение – ЕС прилага технологии за проследяване на обработваеми земи, за да провери дали площите, за които се искат субсидии, наистина се използват за селскостопанска дейност.
• Финансови и счетоводни проверки – Провеждат се детайлни одити на кандидатстващите фирми и физически лица.
• Сигнали от граждани и организации – Разследващите органи често получават информация за потенциални злоупотреби от хора, запознати с процеса.
• Сътрудничество с OLAF – Европейската служба за борба с измамите осъществява разследвания и работи с националните институции.

Какви мерки се предприемат?

След изнесените разкрития, Европейската комисия и българските власти се фокусират върху:

• Затягане на контрола върху еврофондовете – Усилване на мониторинга и засилване на одитните процедури.
• По-строги наказания за измами – Увеличаване на санкциите и по-бързо разследване на злоупотребите.
• Дигитализация на процедурите – Намаляване на възможностите за корупция чрез автоматизиране на кандидатстването и отчетността на проектите.
• Публичност и прозрачност – Повече информация за разпределението на евросредствата е достъпна за обществото с цел по-голям обществен контрол.

Обобщено

Разкритията на OLAF и Европейската комисия показват, че злоупотребите с еврофондове в България, особено в земеделието, остават сериозен проблем. Въпреки засилените мерки за контрол и мониторинг, случаи на измами продължават да се появяват. Борбата с корупцията и злоупотребите изисква по-системен подход, по-добро сътрудничество между институциите и активна гражданска ангажираност. Само така европейските средства ще бъдат използвани по предназначение, принасяйки реална полза за икономиката и обществото.