Европейски парламент
Европейският парламент (ЕП) е една от ключовите институции на Европейския съюз (ЕС) и играе важна роля в законодателния процес на съюза. Членовете на Европейския парламент (евродепутати) са пряко избрани от гражданите на държавите-членки на ЕС на всеки пет години.
В Европейския съюз законодателната инициатива основно принадлежи на Европейската комисия. Това означава, че само Европейската комисия има правото формално да предлага нови закони и законодателни актове.
Европейският парламент обаче играе важна роля в този процес:
Съвместно законодателство
Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз трябва съвместно да одобрят предложените закони, за да станат те част от законодателството на ЕС. Това включва процедури като обикновената законодателна процедура (също известна като „съвместно вземане на решения“), където Парламентът и Съветът действат като равноправни законодатели.
Влияние върху законодателството
Евродепутатите могат да упражняват влияние чрез резолюции, становища и доклади, които често насочват Комисията към необходимостта от ново законодателство в определени области.
Поправки
Евродепутатите могат да предлагат поправки на законопроектите, които са предложени от Европейската комисия, в хода на законодателния процес.
Инициативни доклади
Въпреки че Европейският парламент не може формално да предлага закони, той може да приема така наречените „инициативни доклади“, които призовават Европейската комисия да изготви законодателно предложение по конкретен въпрос. В отговор на такива доклади, Комисията често подготвя съответното законодателно предложение.
Така че, макар че евродепутатите нямат пряко правото да предлагат закони, те играят значителна роля в оформянето и насочването на законодателния процес в ЕС.
Използването на термина „формално“ в този контекст означава, че Европейската комисия има официалното и изключително право да внася законодателни предложения в Европейския съюз. Това право е установено в договорите на ЕС и се различава от неформалните начини, по които други институции или органи могат да влияят върху законодателния процес.
Ето няколко важни точки за това как Европейската комисия упражнява това право и защо е наречено „формално“:
Ексклузивно право
Според Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), само Европейската комисия има правомощието да предлага ново законодателство. Това означава, че нито Европейският парламент, нито Съветът на Европейския съюз, нито държавите-членки могат директно да внесат законодателни предложения.
Процедура
Формалното предложение включва изготвянето на детайлен законопроект, който след това се представя за разглеждане и обсъждане пред Европейския парламент и Съвета на ЕС. Тези институции могат да предлагат изменения и трябва да одобрят предложението, за да стане то закон.
Влияние на другите институции
Макар че само Комисията има правото формално да предлага законодателство, другите институции могат да оказват значително влияние върху съдържанието и посоката на законодателните инициативи. Например, Европейският парламент може да приеме резолюции и инициатива доклади, които изразяват желанието за нови закони. Съветът на ЕС и Европейският съвет (съставен от държавните и правителствени ръководители на държавите-членки) също могат да изразят своите приоритети и очаквания към законодателството.
Консултации и натиск
Граждани, неправителствени организации, лобисти и други заинтересовани страни също могат да оказват натиск върху Европейската комисия, за да предложи законодателство в определена област. Комисията често провежда обществени консултации и събира мнения от различни заинтересовани страни преди да изготви законодателно предложение.
Така, терминът „формално“ подчертава, че Европейската комисия е единствената институция в ЕС с официалното право да изготвя и внася нови законодателни предложения, въпреки че процесът на вземане на решения включва активно участие и влияние от други институции и заинтересовани страни.
Европейската комисия е съставена от комисари, като всеки един от тях представлява една от държавите-членки на Европейския съюз. Общият брой на комисарите е 27, включително председателя на Комисията.
Ето основните изисквания и процес за назначаване на членовете на Европейската комисия:
1. Председател на Европейската комисия:
– Номинация: Европейският съвет (състоящ се от държавните и правителствените ръководители на държавите-членки) номинира кандидат за председател на Комисията.
– Избор: Кандидатът трябва да бъде избран от Европейския парламент с мнозинство от членовете му.
– Роля: Председателят определя общата политическа насока и приоритетите на Комисията и назначава вицепредседателите и комисарите в координация с държавите-членки.
2. Комисари:
– Номинация: Всяка държава-членка номинира по един кандидат за комисар, който трябва да бъде одобрен от председателя на Комисията.
– Подбор на портфейли: Председателят на Комисията разпределя различните портфейли (области на отговорност) между номинираните комисари.
– Одобрение: Колективно, целият състав на Комисията (включително председателят и комисарите) трябва да бъде одобрен от Европейския парламент след изслушвания на номинираните комисари.
3. Критерии и изисквания:
– Квалификации: Комисарите обикновено са хора с значителен опит в политиката, администрацията или международните отношения.
– Европейска ангажираност: Комисарите трябва да действат в интерес на ЕС като цяло и не на национално ниво. Те са задължени да бъдат независими и безпристрастни.
– Портфолио: Всеки комисар отговаря за специфична област като търговия, околна среда, вътрешни работи, правосъдие и др.
4. Мандат:
– Продължителност: Мандатът на Европейската комисия е пет години, което съвпада с мандата на Европейския парламент.
– Отговорност и отчетност: Комисарите могат да бъдат освободени от длъжност по предложение на председателя на Комисията или чрез вот на недоверие от Европейския парламент.
Европейската комисия играе ключова роля в законодателния процес, надзирава изпълнението на европейските закони и политики, и представлява ЕС в международни договори и споразумения.
Всяка държава-членка на Европейския съюз има свой представител в Европейската комисия, включително и България. Откакто България се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., тя е имала няколко комисари.
1. Меглена Кунева (2007-2010): Тя беше първият български комисар и отговаряше за защитата на потребителите.
2. Кристалина Георгиева (2010-2014): След Меглена Кунева, Кристалина Георгиева стана българският комисар, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи. По-късно тя беше назначена за заместник-председател на Европейската комисия и комисар по бюджета и човешките ресурси (2014-2016).
3. Мария Габриел (2017-2023): Тя пое поста след Кристалина Георгиева и беше комисар по цифровата икономика и общество. В следващата Европейска комисия (2019-2023) тя беше назначена за комисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.
Съветът, по общо съгласие с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, назначи Илиана Иванова (България) за нов европейски комисар.
Назначаването идва след оставката на Мария Габриел като комисар и е за остатъка от мандата на Комисията, а именно до 31 октомври 2024 г.
Председателят Фон дер Лайен възложи на г-жа Иванова портфейла за иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж.
Важно е да се отбележи, че съставът на Европейската комисия може да се променя с всяка нова комисия, което се случва на всеки пет години, или при други обстоятелства като оставка или смяна на комисар.
В Европейския парламент има постоянни комисии, които играят ключова роля в законодателния процес и надзора върху различни политики и дейности на Европейския съюз.
Към момента има 20 постоянни комисии, всяка от които отговаря за специфична област. Ето списък с тези комисии и техните области на отговорност:
1. Комисия по външни работи (AFET)
– Външна политика, отбрана, сигурност и отношения с трети страни.
2. Комисия по развитие (DEVE)
– Политики за развитие и хуманитарна помощ.
3. Комисия по международна търговия (INTA)
– Външнотърговска политика и търговски споразумения.
4. Комисия по бюджети (BUDG)
– Финансовите ресурси на ЕС и бюджетни процедури.
5. Комисия по бюджетен контрол (CONT)
– Контрол върху изпълнението на бюджета на ЕС.
6. Комисия по икономически и парични въпроси (ECON)
– Икономическа политика, парична политика и финансови услуги.
7. Комисия по заетост и социални въпроси (EMPL)
– Заетост, социална политика и условия на труд.
8. Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI)
– Околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.
9. Комисия по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE)
– Промишленост, научни изследвания, енергетика и информационни технологии.
10. Комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO)
– Вътрешен пазар и защита на потребителите.
11. Комисия по транспорт и туризъм (TRAN)
– Транспорт и туризъм.
12. Комисия по регионално развитие (REGI)
– Регионална политика и структурни фондове.
13. Комисия по земеделие и развитие на селските райони (AGRI)
– Земеделие и развитие на селските райони.
14. Комисия по рибно стопанство (PECH)
– Политики за рибарство и аквакултури.
15. Комисия по култура и образование (CULT)
– Култура, образование, младеж и спорт.
16. Комисия по правни въпроси (JURI)
– Правни въпроси и граждански права.
17. Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE)
– Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.
18. Комисия по конституционни въпроси (AFCO)
– Конституционни въпроси и институционални въпроси.
19. Комисия по правата на жените и равенството между половете (FEMM)
– Права на жените и равенство между половете.
20. Комисия по петиции (PETI)
– Разглеждане на петиции, внесени от граждани на ЕС.
Тези постоянни комисии се събират редовно, за да обсъждат, преразглеждат и изменят предложени законодателни актове и резолюции, които след това се предлагат за гласуване в пленарната зала на Европейския парламент. В допълнение към тези постоянни комисии могат да бъдат създавани и временни или специални комисии за разглеждане на специфични въпроси.
