Каква е давността за неплатени осигуровки след заведено изпълнително дело

Съгласно българското законодателство давността за неплатени осигуровки е 5 години. Този срок започва да тече от момента, в който задължението е станало изискуемо. Ако е заведено изпълнително дело, срокът на давността се спира за времето на изпълнителното производство. След прекратяването на изпълнителното дело давността продължава да тече за остатъка от срока.

Важно е да се отбележи, че давността може да бъде прекъсвана чрез различни действия, като например предприемане на нови стъпки за събиране на задълженията, признаване на дълга от страна на длъжника и други.

За по-конкретна информация и съвети е препоръчително да се консултирате с адвокат или специалист по социално осигуряване.

Практиката на публичните изпълнители в България по отношение на събиране на неплатени осигуровки се основава на строго следване на законовите процедури и срокове. Ето някои ключови аспекти на тази практика:

1. Изпращане на покани за доброволно изпълнение:
   • Публичният изпълнител първо изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която го информира за дълга и му дава срок за доброволно изплащане.
2. Започване на изпълнително производство:
   • Ако длъжникът не плати доброволно, публичният изпълнител започва изпълнително производство. Това включва описване и оценка на имуществото на длъжника, което може да бъде предмет на принудително изпълнение.
3. Мерки за принудително изпълнение:
   • Публичните изпълнители имат право да налагат различни мерки за принудително изпълнение, като запор на банкови сметки, запор на трудови възнаграждения, и възбрана на недвижими имоти.
4. Срокове и давност:
   • Давностният срок от 5 години за неплатени осигуровки се спира по време на изпълнителното производство. Публичните изпълнители следят стриктно тези срокове, за да не се пропусне възможността за събиране на задълженията.
5. Периодично предприемане на действия:
   • За да не допуснат изтичане на давността, публичните изпълнители периодично предприемат действия, които прекъсват давностния срок. Такива действия могат да включват изпращане на нови покани, опис на имущество, и други изпълнителни действия.
6. Информация и комуникация:
   • Публичните изпълнители поддържат редовна комуникация с длъжниците и ги информират за техните задължения, както и за предприетите изпълнителни мерки.
7. Оценка на имущество:
   • При необходимост, публичните изпълнители извършват оценка на имуществото на длъжника, за да определят неговата стойност и да преценят най-подходящия начин за неговото реализиране с цел събиране на дълга.

Какви са начините за връчване на покана до длъжника

Връчването на покана до длъжника е важна част от процеса на събиране на задължения от страна на публичните изпълнители. Връчването може да бъде извършено по няколко начина, съобразени със законовите изисквания в България:

1. Лично връчване:
   • Поканата може да бъде връчена лично на длъжника от публичния изпълнител или упълномощено от него лице. Длъжникът трябва да подпише, че е получил поканата.
2. Чрез пощенска услуга:
   • Поканата може да бъде изпратена чрез препоръчано писмо с обратна разписка. В този случай се счита, че поканата е връчена на датата, на която е подписана обратната разписка от длъжника или от лице, упълномощено да получи писмата.
3. Чрез куриерска служба:
   • Връчването може да бъде извършено и чрез куриерска служба, която предоставя доказателство за получаването на документа.
4. По електронен път:
   • Ако длъжникът е дал съгласие за електронна комуникация и е предоставил електронен адрес, поканата може да бъде връчена и по електронен път, при спазване на изискванията за електронен документооборот и подпис.
5. Връчване на адрес за кореспонденция:
   • Ако длъжникът не може да бъде намерен на постоянния си адрес, поканата може да бъде връчена на друг известен адрес за кореспонденция, включително адреса на работа.
6. Връчване чрез обявление:
   • В случаите, когато длъжникът не може да бъде намерен на известния му адрес и няма друг адрес за кореспонденция, поканата може да бъде връчена чрез обявление на публично място (например на таблото на съответната община) или чрез публикация в „Държавен вестник“.
7. Връчване на пълномощник:
   • Ако длъжникът има упълномощено лице за получаване на кореспонденция, поканата може да бъде връчена на това лице.

Важно е да се спазват всички законови изисквания и процедури при връчване на поканата, за да се гарантира, че длъжникът е надлежно информиран за своите задължения и предприетите срещу него действия.

За информация относно начините за връчване на покана до длъжника и практиката на публичните изпълнители в България, може да се обърнете към следните източници:

1. Граждански процесуален кодекс (ГПК):
   • Глава VII „Връчване на книжа и съобщения“ от ГПК урежда подробностите около връчването на съдебни книжа и съобщения. Текстът на кодекса е наличен на сайта на Министерството на правосъдието на Република България.
2. Закон за националната агенция за приходите (ЗНАП):
   • Регламентира правомощията и задълженията на НАП, включително процедурите за събиране на задължения. Законът е достъпен на сайта на Народното събрание на Република България.
3. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):
   • Включва разпоредби за давностни срокове, които са от значение за изпълнителните производства.
4. Практическо ръководство на Националната агенция за приходите (НАП):
   • НАП публикува ръководства и инструкции, които детайлно описват процедурите по събиране на задължения, включително връчването на покани.
5. Съдебна практика и решения:
   • Консултации със съдебна практика и решения на Върховния касационен съд (ВКС) могат да предоставят допълнителни насоки и прецеденти по въпроса.

Можете да намерите тези закони и ръководства на следните сайтове:

• Министерство на правосъдието на Република България
• Национална агенция за приходите
• Народно събрание на Република България