Любомир Аламанов: Два вида хора

Два вида хора

Едните се развиват, учат, четат, мислят, пишат, творят…
Бягат, падат, стават, продължават…
Гледат винаги позитивно, учат се от всичко…
Мислят как да станат по-добри, как и днес да научат нещо ново…
Искат, опитват, пробват…
Провалят се, страдат, стягат се, пак се провалят, пак пробват…
И продължават да се учат, да работят, да се стремят…
Искат да са различни, да се отличават, да покажат нещо, което е вътре в тях…
Обичат, възхищават се, аплодират…
Искат да разчупят оковите, да нарушат традициите, да прекосят границите…
Шарени са, цветни, и по душа и по външен вид…
Създават, творят, измислят, развиват…
Засмени, отворени, открити…
Мечтаят…
Светят…

Другите хора обсъждат първите…
Дрехите им, прическите им, физическите им качества…
Как говорят, как са изглеждали…
Даже какъв цвят кожа имат или какви сексуални предпочитания имат…
Присмиват им се, говорят за тях, мислят за тях…
Хабят си времето…
Не се развиват, не се променят…
Не творят, не създават…
Мразят креативното, мразят новото…
Мразят различното…
Търсят спасение в традиции, в стабилност, в застой…
Търсят оправдание за собствения си мързел…
За липсата си на желание да променят нещо, макар и малко… макар и собствения си живот…
Не мислят как да успеят… Даже може би вече не искат…
Не се усмихват…
Не мечтаят…
Угасват…

Всеки избира какъв тип човек да е.

оф фейсбук