Нарцисизъм – Ключът

Една по-различна гледна точка

автор: Атанас Нанков

Има десетки мисли и статии върху темата за нарцисизма. Не само в българските информационни портали, но темата провокира цяла поредица с кино роли в този спектър. Това се усеща по филмите, които скоро излязоха в стил „50 нюанса на как да наложиш обич към себе си“.

Част от тези материали, на тази тема могат да заменят заглавието си с „Лов на вещици“, защото доста често набедения за нарцисист може да не е с диагноза. А може да не е и „лов“, а само да имаме нуждата от ловуване. Именно защото слагането на етикет е доста лесно, а и някак първично – примитивно, като детска игра. Порасналият човек знае, че има нюанси. Поляризираната гледна точка не само към човека с черен етикет, а като цяло, говори за детско отношение към живота. Рядко в бялото има само бяло, така и обратното. Като интелигентността не гарантира осъзнатост. Когато казваме за някой „Той е лош“, това е адекватно за дете на 5 години.

В този смисъл е добре да се замислим – Ние на колко години сме?

И дали можем да разберем определена позиция, вместо избора за етикетиране и слагане на рафта до хората, които не са достойни за нас. Като по този начин всъщност имитираме нарцистични качества. И може би точно тук е ключа за тази тема. По-надолу в този текст ще се предразположат врати с отговори, които всеки от четящите ще отвори, не само за себе си, а и за света около него. Останете с този текст, за да поканим осъзнатостта, като намерим и вратата за този ключ. Като вярвам, че всеки читател ще намери своята пътека, ключ и врата за личната си осъзнатост. И може би ще отследва, блокира или смени стария път отпреди.

В повечето материали свързани с нарцисизъм се усеща енергията на „Как да им свалим маската“ със заглавия като „Топ 10 признака за откриване на лошите в едно общество“. Което има разбира се, задоволена потребност от информативна част, но има и част в която съвсем съзнателно можем да забравим, че все пак четем текст като хора за други хора. Тоест по някога се губи потребността да разберем делинквентността, като преди това вече сме я осъдили. А това направим ли го, постфактум отсъждането няма да го използваме.

Информираното отношение към всеки аспект в нашия живот и извън нашия живот е полезен ход, който винаги може да ни донесе само позитив. Като допълнителна охранителна система за нашия дом, заедно с ключа, който заключва сигурността ни.

В 21 век сме много по-информирани от който и да е било век досега. И в този поток от информация, умението което ни се налага да ползваме е да мислим критично. И да си дадем сметка коя е позицията, която може да ни даде добри варианти за реакция и на кое да дадем фокус. В темата за нарцисизма има различни проучвания и подходи. Което е супер, защото една врата може да има няколко ключалки, в този смисъл, може да имаме различни гледни точки към една тема. Които могат да ни дадат възможност за наличност на много осъзнатости –ключове, за по-просторни стаи. По-дълбокия поглед винаги е неизменна ключова част за цялостната картина.

Формирането на нарцистичните личностни качества, могат да бъдат следствие от липсата на внимание, грижа и подкрепа в порастването на един човек.
А може и да е в противоположна посока – с прекалено внимание и с незачитане на лични граници.

И двете предпоставки са нещо различно от златната среда. И този „глад“ за премереност в даването и получаването във фамилния дом се търси вече от порасналия човек, в различни домове навън. Като най-чести гостоприемници на хората с нарцистични качества се смятат емпатите. Базовата характеристика на емпата е човек, който е сензитивен на висока степен. Доста често ги съпоставят в някой текстове, като ангелите и до тях демоните – нарцисисти. Което е още една интересна гледна точка.
И тук някак нещата „щракват“ като перфектната ключалка и ключ.

Но в този смисъл зад отключената врата няма нищо здравословно. За тях не се разгръща толкова често това, че по-емпатичните хора са по – склонни към депресивни състояния, поради липса на умения във филтрирането на емоциите от взаимоотношенията им с хората около тях. Точно тук ми се струва, че „ангелът и демонът“ биха могли да научат по нещо един от друг. Като не рядко съществува усещането, че емоционалната интелигентност е със знак за равенство между тях.

Ако успеем да видим „дарът“ на емпатите и другите качества на нарцистичните личности (защото те обикновено имат добри лидерски качества) би се получила конструктивна гледна точка. Не с етикетиране, което на практика не би ни помогнало, а вариант на осъзнатост, заземяване и толеранс към различията на личния дом на нашия съсед. Като това даде начало на общо съграждане на нов интериорен psy-дизайн в нас.

Защото на практика всеки от нас, независимо, дали сме с етикет на ангел или демон, имаме нужда от баланс и учене на нови умения, защото не живеем в утопия.
А ако привличаме „хора с етикети“, ние не сме тотално различни от сензитивността за осъзнатост на човека до нас. Защото все с нещо сме го привлекли до нас. И сме му позволили определено отношение. Така, че много често имаме работа с нас, а не с човека до нас. Той е дошъл, за да ни покаже нещо във вътрешния ни свят, за да натисне вече формирани бутони в нас. Той няма принос за създаването им. Има множество истории, в които благодарение на неудобното предизвикателство отвън, ние сме се научили на нещо ново, открили сме нови неща за себе си, или сме създали лични защити за самите себе си.

И точно тук гледната точка, която е с фокус отвътре-навън е по-добра алтернатива от фокусирането към нещо което всъщност не е толкова често срещано като – разстройството на личността. Защото от етикетирането може да спечели фармацевтиката и незрялата личност, търсеща оправдание в стил „Да намерим виновния за моят дискомфорт“.

Поставянето на граници е също умение, което е нужно в 21 век.

Границите не са за другите хора, а за нас самите. Поставяйки ги, с това ние показваме на хората как е приемливо да се държат с нас и как не е. Когато поставим граници, токсичните хора сами ще си тръгнат. А именно, те няма да приемат, че сте започнали да уважавате самите себе си.

Според някой проучвания НЛР, което се диагностицира от специалист, засяга не толкова голям процент от хората, колкото вероятно би бил висок процента на нашата неточна диференциация спрямо спектъра на поведението, на личностите около нас. Което трябва да ни успокои, информира и да ни фокусира към работа с нас самите. Не към търсене на „виновния“ извън нас.

Защо някой хора са в таргета на „нарцисиста“?

Интересен би бил погледа ако погледнем партньора на нарцисита, все пак той се нуждае от ко-нарцисист, като терен за огледало, което да отразява стойността му. И уж се получава равновесие, но не съвсем. Именно защото, когато нашите „светли“ качества са с патологично количество и качеството търси своето равновесие. Което може да бъде работещ катинар, защото потребността в този случай може да се удовлетвори само с някой от травматичната страна на огледалото.

И отново отговора ни извежда към една и съща стая с осъзнатост.

А именно, че всеки в едно проблемно взаимодействие, трябва да работи със себе си, извън мисълта на „токсичен човек и жертва“. С намиране на когнитивна осъзнатост, с разбиране на своите житейски случвания. От тук става ясно, че само ние може да уравновесим себе си, без половинки, без осъждане, без търсене на виновния. Ако сме половинки, винаги ще сме съ-зависими. Хората със стабилни граници и добра себеоценка не се привличат от „нарцистичните“ личности. Изборът е в нашите ръце.

И така ключовете от нашия дом ще са ни налични и само ние можем да изберем на коя сродна душа можем да ги дадем.

Този разговор със себе си, може да продължи с няколко въпроса към нас самите:

– Можем ли да назовем преживяванията си вътре в нас?;
– Можем ли да усетим емоциите в човека срещу нас?;
– Можем ли да уловим причинно-следствените връзки за случващото ни се?;
– Човек може да даде само това което е получил, какво ние имаме в нас?;
– Автономни ли сме да заявим лична позиция на базата, на нашата лична стойност?;
– Осъзнаваме ли, че няма любовна стрела, а бумеранг, който винаги се връща при нас?

автор: Атанас Нанков