Капитан I ранг, офицер от запаса на ВМС, професор, доктор на психологическите науки, инженер Илия Петров Пеев

Докладът беше представен през 2000 година пред Втория световен конгес по Позитивна психотерапия в Германия, гр. Визбаден – World Association of Positive Psychotherapy (WAPP):

– THE IMPLEMENTATION OF THE POSITIVE PSYCHOTHERAPY IN THE BULGARIAN EDUCATION – EXPERIENCE AND PERSPECTIVES

Повече от четвърт век актуалността на доклада продължава да расте заедно с нарастващата значимост на поставените проблеми за развитието на човешката цивилизация и изграждане на нова мисловна култура и миролюбиви хармонични отношения между народите и хората.

Началото на 20 век се характеризира с триумфа на психоанализата, а краят на 20 век е белязан от триумфа на позитивната психотерапия. Това се дължи на две големи фундаментални психо-педагогически концепции:

Първа парадигма: Зигмунд Фройд извежда идеята за мост между психотерапията и педагогиката, който помага за стимулиране на духовното освобождение и разширяването на личността на тези, които учат.

Зигмунд Фройд (6 май 1856 – 23 септември 1939)

Втора парадигма: През 1969 г. Носрат Песешкиан извежда идеята за Позитум – единство, цялост и неразделност на личността. Тази концепция се приема добре в образованието и бързо завладява психолозите и педагозите. В края на 20 век и началото на 21 век може да се твърди, че това е доминираща идея, реализирана в днешните педагогически принципи и методи.

Професор д-р Носрат Песешкиан, д.м.н. (18.6.1933 – 27.4.2010)

Доцент д-р Арно Реммерс, д.м.н.

Българските медици, психолози и педагози изказват своята огромна благодарност и признателност към своите учители – немските психотерапевти Nossrat Peseschkian M.D., Ph.D., President, International Center for Positive Psychotherapy Inc ICPP – автор на позитивния метод и Arno Remmers M.D./GP /Психотерапевт, Учител по позитивна психотерапия, Представител на DGPP в България.

Благодарение на тях от 1992 до 2000 г. позитивната психотерапия се утвърждава като една от най-популярните психологически школи в Република България.

Ние, българските психолози и педагози, имаме основание да смятаме, че между двете събития с решаваща роля за духовността може да се направи следната аналогия:

а) През 855 г. Константин Кирил Философ и брат му Методий създават славянската азбука, която те започват да се разпространяват в Моравия през 863 г. и техните ученици се разпространяват в България.

Светите братя Кирил и Методий – солунските братя

б) в края на 20 век (през 1969 г.) Д-р Носрат Песешкиан създава позитивната психотерапия. С помощта на неговите ученици и на първо място – активната помощ на неговия делегат за България – д-р Арно Ремерс, тя се разпространява в цяла България.

Разпространението на позитивната психотерапия е сравнимо по важност с апостолското дело на Кирил и Методий, които, главата на католическата църква – папа Йоан Павел II обяви през 1980 г. за покровители на съвременна Европа – 10 000 ученици са обучени за разпространение на славянската азбука.

Свети папа Йоан Павел II (18 май 1920 – 2 април 2005)

Светите братя Кирил и Методий са обявени за съпокровители на Европа, като папа Йоан Павел II издава апостолическо послание „Egregiae Virtutis“ (За безпримерно достойнство) на 30 декември 1980 г., което ги утвърждава като покровители на континента, подчертаващо ролята им за обединението на Европа чрез културата и вярата.

Привържениците на позитивната психотерапия в България, които са се обучавали по метода на позитивната психология в продължение на 8 години, също са до 10 000.

Разпространението на славянската азбука е принос в развитието на славянската и европейската средновековна цивилизация. .Разпространението на позитивната психотерапия е принос в развитието на съвременната европейска цивилизация от новото хилядолетие.

В условията на България позитивната психотерапия много бързо намери приложение в педагогиката. Това се илюстрира в областта на академичната педагогика, както и в областта на педагогиката за родители (семейно образование).

Причините за това са няколко:

а) Въвеждането на позитивната психотерапия съвпадна по време с тежката икономическа, социална и духовна криза в България. Българският гражданин е видял в позитивния подход възможност за благоприятно справяне с тежките проблеми. Благодарение на позитивния метод хората възприемат кризата като шанс за оцеляване и търсят по-добри начини за спасение и реализация.

б) Народопсихологията на българина се характеризира със силна обвързаност със семейството и привързаност към дома. Това съвпада с ценностите на бахайската религия, немското семейство и източната семейна традиция, които са в основата на позитивния подход.

в) Голяма част от първите ентусиасти, усвоили позитивния психотерапевтичен подход са училищни психолози и педагози, както и университетски преподаватели.

г) В манталитета на българина е утвърден дълбок прагматизъм. Има способността да извежда положителен смисъл и съдържание на негативните събития. Като илюстрация можем да използваме надживели векове български поговорки:

– Всеки облак има сребро.

– Нощта носи съвет.

– И нашият ден ще дойде“.

– По-добре да работиш безцелно, отколкото да не правиш нищо.

С какво позитивната психотерапия привлича училището и съответно колежа или университета и какво дава на образованието като цяло?

Отговорите на тези въпроси можем да намерим в самата същност на позитивния психотерапевтичен метод:

Първо: Позитивният метод се основава на интеграцията на личността и на връзката между душата и тялото на човека. Подобна психосоматична интеграция са усетили още древните гърци и римляни – оттогава датира мотото: „Здрав дух в здраво тяло!“

Учените успяха да докажат психосоматичната връзка чак през 20 век.

Папа Йоан Павел II също разчита на такова психосоматично единство на хората в книгата си „Личност и действие” (Войтила, К 1994, стр. 324-328).

Второ: Позитивната психотерапия се основава на фундаментални философски концепции. Френският философ Огюст Конт (19.10.1798-05.09.1857), основател на школата на позитивизма, създава своите известни „Договори за положителния дух“ и предлага позитивната религия на човечеството. Огюст Конт открива закона за трите фази на историческото развитие.

В съответствие с този закон всички наши мисли преминават през три състояния: теологично, метафизично и положително. Положителното състояние се основава на точната оценка на заобикалящата действителност. В положителното състояние се крие крайното условие за работата на човешкия ум (Конт, A 2000, стр. 6).

Трето: Установено е, че позитивната психотерапия анализира двете основни способности, заложени във всеки човек, дадени му от природата: способност за познание и способност за любов. Те символизират ума и емоциите, проявени асиметрично в мозъчните полукълба:

Фигура № 1:

Призванието на педагога е да разкрива и развива способностите за познание и любов. Във времена на конфликти, кризи и болести, способностите остават скрити като слънцето зад облака:

Фигура № 2:

Педагогиката с нейните две основни направления – дидактика и теория на възпитанието разкрива благоприятни възможности за цялостно развитие на личността чрез развитие на способностите.

Основните способности за любов и познание се проявяват по различен начин в двете полукълба, осъществявайки силен синтез.

Педагогиката помага за разкриване, формиране и развитие на способностите на личността чрез синтез, асиметрия и хармония. Чрез обучението (дидактиката) се развиват способностите за познание! Чрез възпитанието се развиват способностите за любов!

На схемата по-горе може ясно да се разграничи възможността за превенция, която се съдържа в профилактичната и коригираща функция на училищната и семейна педагогика.

Четвърто: Позитивният подход има универсален характер, което го прави лесно приложим в българските условия. Универсалността на позитивния психотерапевтичен метод се състои в неговия транскултурен и интердисциплинарен подход, в ефективността на системата за психопедагогическа помощ и самопомощ.

В условията на социално-икономическа и духовна криза на българското общество източните поговорки и приказките от други народи, използвани в позитивната психотерапия, предлагат възможност за разширяване на възгледите на хората и разкриване на повече стратегии за справяне с кризата. Това устройва младите хора в образователната сфера.

Пето: Позитивната психотерапия използва индивидуалните и груповите методи на въздействие. Разкрива възможност за изграждане на психокорекционни групи.

Чрез груповата работа и груповата динамика позитивната психотерапия дава възможност за значително разширяване на полето на дейност в българското училище: освен чисто възпитателните цели, могат да се реализират и значителни по обем възпитателни цели.

Това може да стане с помощта на така наречените групи за развитие на личността, които са в пълна хармония със съвременната психология и психотерапия.

В тези групи се създава психически комфорт за всеки един от участниците и работните задачи се изпълняват по-ефективно.

Целта на участието в групи за развитие на личността е, според Карл Рудестам, изживяване на радост и самоудовлетворение.

Групите за развитие на личността предлагат възможност за разширяване на личността, като подпомагат самообучението и самопознанието (интроспекция); освобождаване от сериозни емоционални проблеми – тревожност, депресия, ниско самочувствие, комплекси; осъществяване на психопрофилактика, психохигиена и психокорекция; постигането на конкретни промени в поведението и самочувствието.

Шесто: Позитивната психотерапия със своя изпълнен с материя модел, прилаган в обучението, мобилизира учените и им дава възможност да видят перспективата. Въоръжава младите хора с повече способности за справяне с конфликтите, като им разкрива четирите полета за тяхното разрешаване.

Това може да се усети изключително силно в учениците. Въвеждането на позитивната психотерапия като училищна дисциплина спомага за разкриването на повече перспективи, намиране на повече силни страни в себе си. Усвоявайки една положителна стратегия, студентите завършват успешно обучението си и след това продължават обучението си по програми за магистърска и докторска степен или избират втора област на специализация.

Седмо: Петстепенната терапия в обучението се разкрива най-вече като петстепенна самокорекция (помощ за себе си) и това привлича младите хора, поради което учениците се включват с интерес в заниманията.

Ето някои конкретни примери за предимствата на позитивния метод в педагогиката:

Първи пример: Прилагам позитивния метод със студенти от факултет „Социални дейности” към Свободен университет „Черноризец Храбър” във Варна още от първата степен на обучението им по обща психология.

С курсантите от ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров” използвах позитивния метод в обучението им по Военна психология и Военна педагогика. Използвал съм този метод при обучението на офицери от Военноморските сили.

В началото на часовете с учениците правя проучване на основните причини, които нарушават комуникацията в групите. Студентите, курсантите и офицерите определят причините за лошата комуникация по следния начин: смущение по природа и чувство на срамежливост; ниско самочувствие; несигурност поради липса на информация; страх от грешки; некомпетентност и некоректност; смущение от непознати хора; недостатъчно разбиране; трудност на учебния материал; липса на изградени дискусионни навици; непознат слух и страх от реакцията на другите. Тези страхове сковават учениците!

В резултат на положителния подход бариерите на страха от общуването бързо се стопяват и активността в общуването се повишава значително след първите уроци.

Положителният подход помага да се получи повече информация, разбиране и почтеност в обхвата на четириизмерния модел: АЗ, ТИ, НИЕ, АРХЕ-НИЕ (ПРОТО-НИЕ, ПРЕД-НИЕ, ВЕЛИКО-НИЕ). За натрупване на така наречения опитен фон използвам поговорки, стимулирам групите за споделяне на собствен опит, анализирам различни случаи заедно с групите.

Втори пример: Когато бях преподавател във Варненския свободенуниверситет „Чернорисец Храбър” въведох основен курс от 30 урока по Позитивна психотерапия, който определено предизвика интерес. Резултатите трябва да се видят и се измерват в следните полета:

а) Студентите са станали основни читатели и ползватели на литературата на Асоциацията за позитивна психотерапия в България (АПБ);

б) Част от студентите са се записали в курсове, организирани от APPB и са завършили серия от модули от Програмата за позитивна психотерапия;

в) Студентите, които се интересуват най-много от областта на позитивната психотерапия, вече са положили предварителен устен изпит за международен сертификат по позитивна психотерапия и са успели да получат дипломи с успешно представяне на своите случаи;

г) Повишаване на мотивацията, подобряване на добродетелите и професионализма.

Позитивната психотерапия въздейства върху студентите, курсантите и офицерите във всяка от петте области на петстепенния модел. Те се научават да ги използват като самопомощ – както използват петте пръста на собствената си ръка.

Първо ниво: Наблюдение и дистанциране:

Този етап помага на учениците да видят обективно реалността в своята микросоциална и макросоциална среда. Положителният подход води студентите и курсантите чрез своите алтернативни концепции до нови първоначални ситуации, които могат да променят начина на живот.

Второ ниво: Инвентар:

На това ниво се постигат способностите за разбиране на въздействието, което конфликтите причиняват върху общото физиологично и психологическо състояние, партньорството, семейството, обществото.

Използвам подход, който е труден за овладяване, но освобождава учениците в тяхната визия.

Предлагам на учениците да направят своите твърдения за себе си и за другите на три етапа, като отговорят на три въпроса: Какво мисля? Какво чувствам? Какво усещам през тялото си?

Фигура № 3:

Този подход дава положителни резултати в много смисъл: учи студентите, курсантите и офицерите да правят връзка между мислите, чувствата и тялото; помага им да разберат психосоматичните проблеми; спомага за по-задълбочено наблюдение и самонаблюдение, което води до по-добро разбиране на другите и до по-добро себеразбиране.

Трето ниво: Ситуационно насърчаване:

Това ниво създава основата за доверие, тъй като учениците владеят изкуството да откриват и затвърждават положителните качества на своите партньори и своите собствени. Давам на учениците различни задачи, свързани с позитивното представяне на себе си (утвърждаване) и позитивното представяне на другите.

От трето ниво започва внезапната промяна в положителното разбиране за себе си и човека. Учениците извличат положително съдържание от заобикалящите ни ситуации, нагледно се убеждават, че освен отрицателни черти във всеки човек има и комплекс от положителни черти на личността, които трябва да бъдат открити, стимулирани и развити. Това всъщност е съдържанието на Позитума!

Четвърто ниво: Вербализация:

Това ниво помага да се разбере природата на конфликтите. След като са преминали предходните стъпки – наблюдение, дистанциране и ситуативно насърчаване, учениците са готови да обсъждат истинската същност на конфликтите и да откриват ефективни средства за разрешаването им.

В процеса на работа в четвърто ниво учениците усвояват знанията си и формират навици за работа в група. Придобиват способности за вербализиране на проблеми, за обсъждане на желания, за откриване на тайните на това, което доскоро е било възприемано несъзнателно.

Основен акцент в работата на това ниво поставям върху способността да разбирам важността и значението на това, което се е проявило като проблем, болест, конфликт, провал, симптом.

Благоприятно влияние за преодоляване на бариерите по време на етапа на вербализация прави внушението за силата на следното правило: ненужната и фалшива предпазливост ще навреди на вашия партньор повече в точния момент, честен разговор!

Пето ниво: Разширяване на целите, разширение:

Това ниво помага в най-голяма степен за развитието на скритите и все още непроявени способности на учениците. Те се учат да използват своите неразвити и все още непроявени качества на личността.
Позитивната психотерапия е ненадминато средство за преодоляване на академичните препятствия, които вече изложих в докладите си на Първата национална конференция по позитивна психотерапия, проведена на 2 и 3 февруари 1996 г. във Варна (кн. 3/1996 г. на сп. Позитум и в сп. “Педагогика” – книга 11/1996, стр. 69-76).

През 1999 г. във Варна се поставя началото на нов положителен опит в позитивната психотерапия. По разработената от мен програма е организиран курс в 2 модула, всеки от които се състои от 30 урока, в които участват учители, педагогически съветници и директори. Обучението продължава и през 2000 г. с други групи.

Програмата е разработена на базата на моя доклад и развити идеи на Втората национална конференция по позитивна психотерапия, проведена на 2-3 февруари 1998 г. във Варна. При формирането на образователната програма са включени и предложенията на училищните психолози Марина Габровска от Варна и Мария Няголова от Добрич.

Инспекторатът по образованието във Варна е взел решение за провеждане на обучението, отразено в Писмо № 1031/15.12.1998г. Г-жа Лена Николова – началник на инспектората по образованието и г-жа Венцеслава Генова – експерт по организацията на средното образование оцениха благоприятните перспективи за въвеждането на позитивния метод в българските училища.

Осигуриха много добри условия за провеждане на обучението в „Дом на учителя“. Дирекция „Образование и младежки дейности” към Община Варна приветства предложената програма с писмо № Ï Ñ 2600 (12) от 02.03.1999 г.

В края на всеки курс провеждам социологическо проучване сред участниците, които приятелски и коректно споделят своите послания. Те се състоят от резултатите от проведения курс, които участниците в обученията определят по следния начин:

1) Основни мотиви и очаквания от курса: подобряване на самопознанието; усвояване на начини за самопомощ и модели на поведение за ефективна комуникация в училищната и семейната сфера; овладяване на средства и стратегии за справяне в конфликтни ситуации; установяване на нови контакти.

2) Удовлетворението на очакванията и потребностите на участниците в обучението е пълно – 100%!

3) По време на курса участниците откриват следните новости за себе си в областта на себепознанието: способността да говорят открито за чувствата си пред група; емпатия; разкриване на техните лични проблеми и начините за тяхното разрешаване; успокояване и самочувствие; увереност за справяне сами с проблемите; възможност за обяснение на отделните действия; разкриване на стремежа към съзнателно бягство от проблемите в миналото, вместо търсене на начини за разрешаването им; точна оценка на силните и слабите страни, потребностите; способност за освобождаване на напрежението.

4) Курсът помага за разширяване и развитие на личността.

5) Участниците разширяват знанията си за другите.

6) Усвояват се нови подходи на позитивната психотерапия в отношенията с другите и се подобрява партньорството.
7) Усвояват се нови стратегии за справяне. Те се прилагат в личния им живот както и в работата им в училище.

Участниците в обучението са на едно мнение, че придобитите умения за работа в група, за справяне с конфликти, за позитивна комуникация дават много добри резултати в работата им в училище като учители, възпитатели, директори, педагогически съветници.

Учителите предлагат въвеждането на програмата за позитивна психотерапия в обучението – Приложение № 1.

ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

1) Необходимо е много търпение за преодоляване на пречките при признаването на позитивната психотерапия в образователната система и възпитанието.

Препоръчително е да се посочи позицията на Ханс Айзенк: „Терапията на поведението дава голям принос поне за един аспект на социалното поведение, по-специално за контрола на неврозите и методът за модификация на поведението може да има сходни въздействие върху асоциалната активност, в училище или в престъпността и т.н. Освен това, има много други начини, по които психологията може да помогне на човека, но тя е нарушена от различни институции – психиатри, адвокати, учители, политици, които се чувстват обидени поради въвеждането на истинска емпирична, експериментална яснота в областите, в които са се смятали за експерти” (Печяк V, 1987, стр. 27).

Психотерапията, респективно позитивната психотерапия, трябва да бъде в единните държавни изисквания, да бъде включена в регистрите и класификаторите на професиите и специалностите, включително и на научните предмети в Република България!

Позовавайки се на китайската поговорка „Дори и най-дългият път започва с първата стъпка“, имаме повод за оптимизъм, защото първата стъпка тук вече е направена.

2) Въз основа на натрупания опит трябва да се усъвършенства системата за въвеждане на позитивната психотерапия в българското училище, като се включат студенти, студенти, учители от всички степени на обучение.

3) Трябва да се придобие чуждестранен опит за въвеждане на позитивната психотерапия в обучението и да се адаптира към условията в България.

4) Да се популяризира опитът в обучението на учители по позитивната психотерапия и да се издаде дидактически пособие в помощ на училищните педагози.

5) Предлагаме на Министерството на образованието и науката Програмата за въвеждане на позитивната психотерапия в стратегиите на българското образование.

Вместо заключение ви изпращам три послания на мои студенти към Втория световен конгрес по позитивна психотерапия: Ако няма светла страна – излъскайте тъмната! Позитивната психотерапия е пътят, по който откриваме себе си и чрез себе си – света! Нека се научим да се обичаме!

Приложение № 1:

ПРОГРАМА

За въвеждане на позитивната психотерапия в стратегиите на българското образование

Основни теми – първи модул:

Тема 1: Адаптиране към групата. Правила за обучение и методи на обучение 4ч.

Тема 2: Позитивната психотерапия в стратегията на българското образование 4ч.

Тема 3: Позитивният подход в общуването в училище 4ч.

Тема 4: Конфликтите в българското училище. Четирите полета за разрешаване на конфликта в позитивната психотерапия – четирите качества на живота 6 ч.

Тема 5: Личността на учителя и ученика. Разграничаване на действителните способности. Профилно запитване в позитивната психотерапия – работа с въпросник WIPPF 2.0 6 ч.

Тема 6: Позитивната психотерапия за когнитивните способности и способностите за любов – способности за разкриване, формиране и развитие у учениците 6ч.

Основни теми – втори модул:

Тема 7: Материчният модел в позитивната психотерапия и перспективите за развитие на личността 4ч.

Тема 8: Пет етапа в позитивната психотерапия като петстепенна самокорекция (помощ за себе си) 8 ч.

Тема 9: Позитивният подход като метод за промяна на поведението. Умения за позитивния подход за профилактика на неврозите, асоциалното и агресивното поведение в българското училище 12 ч.

Тема 10: Ролята на училището за откриване на смисъла. Търсене на смисъла и новите перспективи в позитивната психотерапия 6ч.

Изказвам моята сърдечна благодарност и признателност на художник-педагог Сияна Струнчева за онагледяването на статията и изработването на фигурите!

Литература:

1. Бижков, Г (1994). Реформаторска педагогика. “Просвета”. София.

2. Vojtila, K (1994). Папа Йоан Павел II. Личност и акт. “Нов ден”. София.

3. Copmte, A (2000). Трактат за позитивния дух. “COHM”.София.

4. Пеев, И. (1999b). Опит в активирането на участници в учебни и психотерапевтични групи. “Педагогика”. Том 8-9, стр.40-53. София.

5. Пеев, И. (1999a). Позитивната психотерапия в стратегията на българското образование. “Педагогика”. Том 6, стр.23-36. София.

6. Пеев, И. (2002) Позитивната психотерапия в модерната армия и обществото. Военно издателство. София, стр. 236. ISBN 954-509-227-0.

7. Пеев И., Рогашка М. (2012) Психологическият тренинг във водния транспорт. Психологически практикум. ИК „Стено”. Варна, стр. 224. ISBN 978-954-449-631-9.

8. Песешкиан, Н. (1994). Метод на позитивната психотерапия. Том 1. “Цветен печат”. Варна.

9. Песешкиан, Н. (1993). Позитивна семейна психотерапия. „Цветен печат“. Варна.

10. Песешкиан, Н. (1998). Позитивна ежедневна психотерапия. “Славена”. Варна.

11. Песешкиан, Н. (1996). 33 плюс една форми на партньорство. „Цветен печат“. Варна.

12. Песешкиан, Н. (1994). Търговецът и папагалът. „Цветен печат“. Варна.

13. Печяк, В. (1987). Известни психолози за психологията. “Наука и изкуство”. София.

14. Пирьов, Г. (1991). Психологията е млада наука. “Наука и изкуство”. София.

15. Руска педагогическа енциклопедия (1993). Том 1. “Наука и изкуство”. “Голяма руска енциклопедия”. Москва.

16. Руска педагогическа енциклопедия (1999). Том 2. “Наука и изкуство”. “Голяма руска енциклопедия”. Москва.

17. Фройд, З. (1992). Автобиография. “Наука и изкуство”. София.

18. Фройд, З. (1997). Съветва лекаря. Психоаналитични ситуации. „Евразия“. София.

19. Цветанова-Чукурова, Л. (1994). Нетрадиционни педагогически подходи. “MP-SD”. София.