Психологическите Фактори на Успеха: Влиянието на Споделените Работни Пространства върху Бизнеса

В основата на човешката природа лежи способността за споделеност. Умението да се делегират и споделят задачи и знание е индикатор за зряла личност. Този процес позволява на човека да познава себе си, да се развива и да споделя своя личен потенциал с другите хора, около него.
Като „социални творения“, хората сме СЪтворени, за да взаимодействаме. Това е нашата човешка природа. Точно тази човешка природа, обуславя и работния ни процес да е подкрепен с други хора.

Социалният контекст е неотменима съставна част от човешката психика, неразделно взаимодействащ с нашата когнитивна и емоционална, лична сфера. Известно е, че социалното обкръжение дава съществено влияние върху нашите когнитивни оценки, интерпретации и склонности. Този въздействащ фактор предоставя основа, на която се настаниват процесите на информационния прием, приспособяване към стандарти и ценности, както и към изграждането на междуличностни връзки.
В този смисъл, няма нищо случайно в това, че в последните години станаха изключително актуални колаборациите в неформалните услуги, като – „Споделено жилище“, „Споделено пътуване“, „Споделена почивка“.

Съвместните работни пространства се явяват източник на няколко важни предимства в сферата на работата, обогатяващи психологическото измерение на професионалната дейност. Те стимулират интеракцията между различните личности и създават контекст за разнообразни психологически явления, които обогатяват работния процес.

Например:

1. Социална Интеграция и Свързваща Комуникация: Споделените работни пространства създават възможности за социална интеграция и активна комуникация. Тези постоянни взаимодействия с колеги, предприемачи и професионалисти от различни области, улеснява обмена на идеи, опит и информация. Този плодотворен обмен подхранва психологическото благополучие, като изгражда усещане за принадлежност, чрез групова кохезия към общото благо.

2. Динамика на Творческите Процеси: Споделените работни пространства създават обществена среда, която е насърчаваща за творчеството и иновацийте. Възможността за визуална, звукова и интелектуална стимулация, предоставена от околните професионалисти, може да подобри креативните процеси на работещите там.

3. Подпомагане и Менторство: В споделените работни пространства се създава атмосфера на взаимопомощ и менторство. Колегиалната среда дава възможност за получаване и предоставяне на съвети и подкрепа. Което от своя страна създава усещане за солидарност и споделен успех.
Подобрена Продуктивност: Интеракциите в споделените работни пространства могат да повишат работната продуктивност, чрез създаване на структуриран и мотивиращ работен режим. Присъствието на други ангажирани професионалисти, стимулира отдадеността към задачите и изпълнението им.

4. Разнообразие и Генериране: Възможността човек да бъде част от множество проекти и дейности, които се развиват в споделените работни пространства, предоставя възможност за обогатяване на познанията на човек.
Мотивация и Ангажираност: Споделените работни пространства предоставят постоянен поток от нови предизвикателства и възможности за саморазвитие, чрез „колегите“ до нас. Което от своя страна прави човек по-креативен и справящ се в личен план.
Обединени, тези предимства създават стимулираща обстановка, насърчаваща психологическия комфорт и личния растеж на индивидите, които избират да работят в споделени работни пространства.

Разбира се, в живия живот, няма нищо което работи за нас на сто процента. Споделените работни пространства предлагат много предимства, но също така имат и някои потенциални минуси.

Като:

Намалена Поверителност: Споделените работни пространства често не предоставят достатъчно лична сфера, което може да доведе до намалена поверителност при разговори по телефона или при работа с чувствителна информация.
Конфликти и Несъгласия: Близката близост на много различни хора може да доведе до конфликти и неразбирателства, особено ако работните стилове, предпочитания и нужди се различават.
Ограничен Контрол: В споделените работни пространства няма толкова голям контрол върху околната среда, какъвто може да имате в индивидуален офис. Това може да доведе до неудовлетворение по отношение на температурата, осветлението и други аспекти на споделените пространства.

Но каквито и да са минусите, нашата природна обусловеност е във взаимодействието. И главната ни посока в тази тема, градивно би била с поглед към „Как да развием себе си в личен и професионален план, през щастието на личностите/колегите до нас?“

Развиването на Изкуствения интелект

С развитието на изкуствения интелект (ИИ) и неговото влизане в работната среда, се появява въпросът за това как ИИ може да повлияе върху човешката психика и креативността в контекста на споделените работни пространства.

Въвеждането на ИИ може да има различни последици за психологическото измерение на работната среда и индивидуалната творческа изразност. С появата на автоматизацията на рутинни задачи и обработка на данни, се откриват нови възможности, но и предизвикателства. Въпреки това, тази промяна може да доведе до усещането за изолация или нуждата от адаптация към нови работни процеси, което може да повлияе на психологическото благополучие, на човека.

Също така, изкуственият интелект може да породи и въпроси за конкуренция между човека и ИИ. Този аспект може да засегне личната увереност и самооценка, ако хората се почувстват изместени от по-ефективните алгоритми на ИИ. Въвеждането на ИИ може да освободи време от рутинни задачи, но също така може да премести акцента от креативния аспект към по-аналитичните и технически страни на работата. Този процес може да окаже влияние върху способността за проявление на индивидуалната креативност. В този смисъл, съществува и риск от изгубване на работни места вследствие на автоматизацията с ИИ. Това може да предизвика тревожност и стрес сред работещите, което ще влияе на психическото здраве и общото настроение. С интеграцията на ИИ се появява и по-голяма зависимост от технологията. Този аспект може да допринесе за увеличаване на стреса, особено при онлайн сривове или при други технически проблеми.

Въпреки тези потенциални негативни страни, внедряването на ИИ в работната среда може също да насърчи нови форми на сътрудничество и иновации. Това може да поддържа креативността и допълнително да подобри работната обстановка.

ИИ замества ли човека?

Компютърните технологии, не могат да заменят, автенчината човешка близост, внимание и усещания. Човешкият живот не е прагматичен алгоритъм и  разбирането на това става със съзнанието, че устройствата  на практика хората ги управляват, а не те нас.
Социалните мрежи, ИИ, компютърните програми, улесняват нашия живот категорично, но не заместват човека. Тоест персоналната отговорност за това, как ще се използват машините, трябва да е фактор номер едно, контролиран от нас хората. В противен случай може да се влезе в оправдателен режим, като: „Компютърът е виновен за моя неуспех  във взаимоотношенията.“ или „ИИ ми взе работата“, което всъщност не е вярно.

Ние определяме как ще си служим с определена технология и до колко тя ще е в нашия живот. Всяка една възможност в нашия живот за комуникация, разширява нашия спектър от позитивни възможности за нови преживявания. Например, мобилните устройства дават възможност на човека да поддържа връзка с любимите си хора независимо, че в момента не са до него. В бизнес средата, могат да се коалират мрежови услуги с хора от другия край на света. Тук освен безспорните ползи на технологията се срещат и „капани“.
Съвокупността от аспекти, които ни заобикалят, дължи своето потенциално благополучие на индивидуалния ни начин на усвояване и придаване на приоритети. Такова отношение предполага изграждане на личен баланс, основаващ се на осъзнаването на собствената отговорност за регулиране на собствените емоции и поведение.

Естествено, по-широкият избор на възможности предполага по-голяма необходимост от развитие на различни умения. Тези умения са от съществено значение, за да можем адекватно да интегрираме новите стимули в нашия живот, без те да преобладават над другите аспекти.
Постигането на баланс между развитието на тези умения и другите аспекти на нашия живот е от ключово значение. С разбирането на нашите индивидуални ресурси, ние биваме подпомогнати да отговорим с емпатия и подобрени социални умения. Тези умения не само ни предоставят възможност за по-добро взаимодействие с околните, но и са от съществено значение в моментите, когато имаме нужда от подкрепа и разбирателство. В този смисъл, те са по-полезни от стремежа ни да търсим недостатъци и „демони“ във всяка ситуация. Когато всъщност градивния поглед е в посока на „Новото винаги може да бъде благо за нас, ако поемем лична отговорност за интегрирането му в наша полза, без то да е център на нашия живот.“

АВТОР Атанас Нанков