Шануването на войниците в родопското село Жребичко
Как се правеха войнишките изпращания в борческото село и защо оставиха незабравими следи в сърцата и умовете на хората?
Посвещава се на Деня на храбростта и празник на Българската армия 6 май 2023 г.
Капитан I ранг о.р., професор, доктор на психологическите науки, инж. Илия Пеев
„Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко.”
Народна песен „Девойко Мари Хубава”,
Хитът на песенния репертоар
при изпращане на войниците
от Жребичко в казармата
I. Произход и етимология на шануването и защо жребичани с тази старинна магнетична дума десетилетия наред изразяват почитанието си към защитниците на Отечеството:
В навечерието на Деня на храбростта и празник на Българската армия 6 май 2023 г. ме осени отдавна носена в душата ми идея да разкажа на читателите как в героичното село Жребичко, перлата в короната на Брацигово, десетилетия наред се организираше тържествено изпращане на младежите-новобранци в родната казарма.
Преживяното трябва да бъде споделено, за да остане!
Вълнуващият и незабравим ритуал шануване често продължаваше десетина дни и оказваше толкова силно въздействие върху будните жребичани, че засягаше дълбоко умовете и сърцата на всички и се помни цял живот.
Ние не знаем кой, кога, защо и как за първи път в Жребичко е кръстил тържественото изпращане на поредния набор в казармата с магическата кармична дума шануване, но изхождайки от науката етимология за произхода и развитието на думите, се убеждаваме, че мъдрият народен гений е измислил най-точната дума за този харизматичен ритуал.
В съвременния български език думата шануване не се употребява, няма я и в българските речници. Освен в България, думата шануване в миналото се е употребявала също във всички славянски езици, най-често в Русия и Украйна, затова потърсихме помощта на колеги.
Валентин Георгиевич Смирнов от Санкт-Петербург, доктор на историческите науки, направи справка и посочи, че в съвременния руски език такава дума също няма. В издадения през 1955 г. Тълковен речник на живия великоруски език, т. 1-4, с автор академик Владимир Иванович Дал (10.11.1801 – 22.9.1872) – руски учен, лекар, лексикограф, езиковед, поет, полемист, етнограф и писател, се посочва твърде широк спектър на приложението и значението на думата шануване: обичам, уважавам, почитам, тача, угаждам, черпя, угощавам.
За читателите ще е любопитно да узнаят, че Тълковният речник на живия великоруски език носи световна слава на академик Владимир Дал, над него той работи цели 53 години. Първото му издание е: 1863 (т. 1), 1865 (т. 2, 3), 1866 (т. 4), ІІ издание – 1880-1882 г.
В справката си професор Владимир Юрьевич Слабинский от Санкт-Петербург, психиатър, психотерапевт и културолог, постави акцент на уважението в съдържанието и значението на шануването.
Одеският професор Владимир Георгиевич Торский, експерт в морските науки и човешкия фактор в корабоплаването, ни писа, че в съвременния украински език думата шанування се употребява в значение на почитание. Както в българския език, така и в украинския език, думата шанування има такова богато значение, че в синонимния речник на украинския език се откриват 18 нейни значения. На английски език шанування означава worship и има толкова широкоспектърно значение, както и в българския език: прекланяне, поклонение, култ, почит, уважение, тачене, боготворене, обожаване, обожествяване, достойнство, чест, ценни качества, хора, които се ползват с голямо уважение, видни хора, др.
Ето такъв богат смисъл и съдържание влагат жребичани в ритуала шануване при изпращане на наборниците в казармата, изразявайки почитанията си към младежите, на които поверяват защитата на Отечеството и нашата Свобода!
Корените на шануването са далеч във времето, имат митологичен и религиозно-исторически характер. В Древния Рим и Древна Гърция неизменно се свързват с отдаване почит към боговете, честване на светиите и видни държавници, исторически личности и събития, изразяване на народните почитания към обичани владетели и др. Това тълкуване ще ни помогне да намерим вероятен отговор за войнишкия ритуал шануване в Жребичко.
Съгласно едно от доминиращите мнения, Жребичко е основано от търновчани, които при падане на търновската столица под турско робство през 1393 г., са бягали и търсели спасение. Голяма част от тях намерили убежище в Родопите. Тук, в красивата и спираща дъха величествена Родопа планина – Домът на Орфей, търновчани намерили новия си дом и основали село Жребичко, досущ приличащо на Търново, което нарекли на името на новороденото жребче, което сякаш им дало знак да се заселят на сигурно и безопасно място. В Жребичко търновчани пренасят огромното си уважение към род и родина, преклонение пред българската държавност, българското царство и българското войнство. Затова съвсем закономерно нарекли шануване почитанието си и честването на защитниците на Родината. Това не е изключение, защото в българската история са съхранени стотици примери на истински народни почитания, шануване, към любими владетели, интелектуалци, дейци на изкуството и културата, народни будители, видни възрожденци, патриарси и владици, военачалници, храбри защитници на Родината, герои от мирно и военно време. Затова и България се е утвърдила като държава на духа.
II. Шануването на войниците в родното село Жребичко – емоционални спомени с любов и поука
Много са компонентите на шануването на войниците, с които ритуалът завладява умовете и сърцата на хората, но няколко от тях са главни и привличат вниманието от пръв поглед: 1) песни на младежите, които отиват в казармата; 2) даровете на младежите и народните хора и веселия; 3) всенародното уважение и почитанието към празнуващите наборници – утрешните войници.
Първо, това са впечатляващите и незабравими песни на младежите, които отиват в казармата. Наборниците сами си наемат музикантите и сами определят репертоара от песните, които десетина дни огласят селото от зори до късна вечер. Използваме случая да изкажем нашата благодарност и признателност към Георги Пърчев – Весел Гого, бащата на кмета Тодор Пърчев, който с акордеона шануваше с всяка наборна група десетилетия наред.
Впечатляващо е, че младежите отиваха в казармата с песни и пееха така, сякаш Орфей беше с тях, слязъл от легендите и ги съпровождаше с Евредика, защото песните им бяха за любов и предстоящата раздяла.
Предстоят две (за пехотата и авиацията) или три (за военния флот) години раздяла и това предопределя тъжния характер на песните, защото раздялата причинява болка както на самите войници, така и на техните родители, баби и дядовци, братя и сестри, любими момичета и приятели. Тази войнишка тъга в песните се съпреживява от всички жители на селото, но особено силна е тя за онези младежи, които са от следващите набори, които в близките години ще бъдат призовани в казармата.
Много песни се пеят от войниците от различните набори, но две от тях присъстват неизменно в репертоара на всеки набор. Тези две песни най-силно изразяват болката от предстоящата раздяла.:
За да бъда още по-убедителен, ще посоча, че от моето изпращане през 1967 г. изминаха 56 години и целият ми живот премина в казармата като флотски офицер, но чуя ли и сега тези две песни, силно се развълнувам, сърцето ми прелива от болка, очите се пълнят със сълзи, връщам се във времето и отново с набора 1948 г. пея по улиците на Жребичко „Че имам служба да служа, девойко” и „Тежка беше нашата разделба”, сякаш утре ще отивам войник.
Народната песен „Девойко Мари Хубава” е получила най-голяма популярност в записите на народния певец Никола Славеев. Специално представяме на читателите младия талантлив изпълнител Петър Петров от вокално студио „Звездици“ в Нови Пазар, който е във възрастта на наборниците, отиващи в казармата и неговият глас е най-близък до гласа на шануващите с песните си новобранци:
(VIDEO, 03:11 min), Peter Petrov
(Apr 23, 2023)
Петър Петров – Девойко Мари Хубава
„Девойко Мари Хубава”
Народна песен
Девойко, мари, хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко, (x2)
да пия, да се напия, девойко…
балното да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко, (x2)
мойно или твойно, девойко
Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе, (x2)
и имам дари да стегам, юначе
Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко. (x2)
и имам коща да градя, девойко
Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко. (x2)
Откровено искам да споделя, че преди 2 седмици чух за пръв път този младежки глас да пее „Девойко Мари Хубава” и моментално се пренесох в Жребичко, където десетки години подред, десетки новобрански младежки гласове по няколко пъти на ден изпълняваха този своеобразен войнишки химн, една от емблематичните песни на Жребичко, преди да постъпят в казармата. Вътрешен душевен трепет отключи отколешния мотив да пресъздам миналите преживявани в настоящата статия, която се роди като семейна статия, за което благодаря на цялото си обичано семейство.
Песен за раздяла с любима и милия роден край
https://www.youtube.com/watch?v=7Ow2nofUWEQ
(VIDEO, 03:52 min)
(Jan 28, 2014)
Райна и Малин Домозетски. Тежка беше нашата разделба, 2010
„Празник в Приказките“ – фолклорна програма, 2010
Сбогом мила дойде време
яз от тебе да се разделам.
Яз пак беден роден съм без късмет
се со мъка, тъга голема.(x2)
Тежка беше нашата разделба,
кога тръгна во непознат край.
Моите сълзи патот го топеа,
по патот во непознат край.(x2)
Дойдох тука како ябанджия,
далеко от своят роднй край.
Срце плаче нийде срека нема,
тежок гурбет в тъга тугина.(x2)
Ето такива бяха песните по време на шануването на войниците в Жребичко – тъжни, покъртителни, пречистващи, заредени с надежда, вяра и любов.
Второ, това са даровете на младежите и народните хора и веселия по време на шануването. Когато за пръв път попаднете на ритуала по изпращане на войниците в казармата, със сигурност ще си помислите, че това е необичайна сватба. Всички наборници до един, са окичени с цветя и дарове по раменете като младоженци на сватба. Първата китка и първият дар е на майката на наборника и негови близки от семейството – сестра, баба, приятелка. По време на обиколката из селото жените специално посрещат пеещия набор и даряват всекиго с каквото може и каквото му е по сърце: ризи, тениски, потници, специално тъкани празнични кърпи, хавлии, чорапи, партенки, пижами и др. Неописуема уникална автентична красота, която можете да видите на предложения албум със снимки от шануването в две части.
Първата част от 8 снимки са от изпращането на Набор 1949 през 1968 година:
Втората част от пет снимки са от изпращането на моя брат Георги Пеев от 1954 набор, през 1973 г., който отби военната си служба като командир на танк от танковия батальон на 22-и мотострелкови полк в Харманли и надеждно защитаваше границите на нашето Отечество.
За съставянето на албума много ми помогнаха съученикът ми и наборът от Жребичко Иван Илчев, на когото Васил Зафиров предостави 6 снимки от семейния албум, кметът на Жребичко Тодор Пърчев и неговата съпруга София Пърчева, които ми предоставиха три снимки от семейния албум, художничката Сияна Струнчева, която обработи снимките. На всички тях изразявам моята дълбока благодарност и почитания, едно чистосърдечно шануване!
Веселбите при шануването нямат край – народни хора се играят по улиците на Жребичко, на мегдана, на Голямата чешма със жребчето – емблемата на селото, по къщите на наборниците.
Върховият момент на шануването е изпращането от къщи преди заминаването в казармата. Къщата и двора се изпълват с хора, веселбата продължава цяла нощ. Сутринта пред Кметство Жребичко се играят последните народни хора и оттам се тръгва за казармата. Един изключително трогателен и мил епизод от последната сутрин на шануването, разказа ми го моят вуйчо доктор Васил Антонов от 1926 набор. В една беседа с него за обичаите и традициите на Жребичко, той ме попита кой е водил моето последно войнишко хоро и сподели:
– Моето последно войнишко хоро го водеше Баба Стоилка и пееше емблематична песен: „В казармата да идеш, на войниците Баша да станеш”! Щом баба Стоилка ти води хорото и ти пее тази песен, ставаш офицер!
Така и доктор Васил Антонов става офицер и служи като военен лекар до звание капитан.
С удивление, умиление и вълнение признах на капитан доктор Васил Антонов, че аз съм от 1948 набор и моето последно войнишко хоро го водеше също Баба Стоилка през август 1967 г. и ми е пяла същата песен. По време на този разговор бях курсант в Морско училище, а след това служих във ВМС и във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” до звание капитан I ранг.
Познавам още трима офицери от Жребичко – капитан от артилерията Илия Стефанов – 1946 набор, полковник от танковите войски Петър Стоев – 1947 набор, Георги Стоилов Кръстанов – офицер от Сухопътните войски. Не зная Баба Стоилка дали е играла и им е пяла тази песен на тяхното изпращане в казармата, но символиката е много силна.
Трето, това е всенародното уважение и почитанието към празнуващите наборници – утрешните войници.
Третият компонент на шануването е най-важният, защото той събира в себе си предишните два компонента и така ритуалът завладява умовете и сърцата на хората. Няма да сбъркаме, ако кажем, че именно третият компонент е първопричината жребичани да нарекат шануване изпращането на наборниците в казармата.
Шануването е почитане на мъжете, които отиват в казармата, затова в Жребичко десетилетия наред са организирани десетдневни чествания на наборниците, получили повиквателната си заповед за казармата през съответния есенен призив за изпълнение на своя свещен дълг за защита на Родината! В Конституцията на Република България е записано: Член 61 (1) Защитата на Отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин.
Шануването нагледно, честно и убедително показва, как се отнасят жребичани към този висш конституционен дълг, отдавайки всенародно уважение и почитание към защитниците на Отечеството, призовани в казармата.
Войнишките изпращания в борческото село оставиха незабравими следи в сърцата и умовете на хората! Убедени сме, че този патриотичен заряд и почитанията към войниците трябва да продължат и през XXI век, независимо от това, че армията е професионална, а не наборна. Наборната служба вече е история в миналото, но защитата на Отечеството не може да бъде история, защото тя гарантира настоящето и бъдещето на държавата, от нея зависи дали страната ще я има на картата на света.
