Българите подкрепят гъвкавата заетост и виждат платформите като помощ за местния бизнес

92% от анкетираните в България смятат, че работещите трябва сами да определят кога и колко да работят, а 82% от потребителите на платформи за доставки казват, че чрез тях са открили нови местни търговци. Това показва последното европейско проучване на Ipsos за обществените нагласи към платформената работа, местната търговия и бъдещите регулации.

Българите изразяват много силна подкрепа за гъвкавите форми на заетост и за правото хората сами да избират как да организират труда си. Това е един от основните изводи от мащабно проучване на Ipsos, проведено в европейски държави в началото на 2026 г., което изследва отношението към работата през дигитални платформи, ролята на услугите за доставки и очакванията към предстоящите регулации в сектора. Данните за България показват, че платформената икономика вече не се възприема като периферно или временно явление, а като реална част от съвременния пазар на труда и от ежедневната потребителска среда.

Най-категоричният резултат е свързан със свободата на избор. В България 92% от анкетираните смятат, че заетите на трудовия пазар трябва да имат контрол върху това кога и колко да работят. Това е изключително висок дял, който ясно показва колко значима е гъвкавостта за хората в условията на променяща се икономика, различни житейски ритми и нуждата от по-индивидуален модел на трудова реализация. Освен това 70% подкрепят запазването на достъпа до гъвкава заетост чрез платформи, докато значително по-малка част предпочитат по-строги правила, които биха могли да ограничат тази свобода.

Тази нагласа не означава липса на очаквания към държавата и законодателите. Напротив, резултатите подсказват, че обществото търси баланс. Хората искат ясни правила, правна сигурност и адекватна защита, но без регулациите да унищожават именно онова, което прави платформения модел привлекателен, а именно възможността за избор и адаптация към личните обстоятелства. Това е особено важно в момент, когато държавите членки на Европейския съюз трябва да въведат в националното си законодателство Директива (ЕС) 2024/2831 за подобряване на условията на труд при платформената работа. Срокът за транспониране е 2 декември 2026 г.

Платформената работа се възприема като допълнение, а не като заплаха

Проучването на Ipsos показва, че в България платформената работа преобладаващо се разглежда като полезна възможност на пазара на труда, а не като конкуренция на традиционната заетост. 79% от респондентите имат положително отношение към гъвкавите форми на заетост. Повечето анкетирани ги възприемат като допълващ елемент в икономиката, който създава възможности за доходи, запълва конкретни ниши и дава шанс на хора с различни житейски ситуации да се включат по-лесно в трудовия процес.

Това важи особено силно за групите, за които стандартният трудов режим невинаги е най-подходящ. В България 80% от анкетираните смятат, че платформената работа помага на студентите, а 81% са на мнение, че тя е полезна за родителите, които съчетават професионални ангажименти със семейни отговорности. Тези резултати очертават един по-широк социален контекст. Гъвкавата заетост не е само икономически инструмент, а начин част от хората да останат активни, да генерират доходи и да поддържат по-добър баланс между работа и личен живот.

„Резултатите показват, че работата в платформи все повече навлиза в ежедневната икономическа реалност в България“, коментира Глен Ходжсън, генерален секретар на браншовата организация и инициативата на заинтересованите страни Freelance Movement. По думите му този тип заетост не замества традиционната работа, а се възприема като допълващ слой, който разширява достъпа до доходи и позволява на хората да работят по начин, съобразен с индивидуалните им обстоятелства.

Доставките вече са част от ежедневието на българските потребители

Друга важна част от проучването засяга платформите за доставки и тяхната роля в българското ежедневие. Около 49% от анкетираните посочват, че през последната година са използвали услуги за доставка на храна или хранителни продукти. Това показва, че платформените услуги са навлезли трайно в потребителските навици и вече изпълняват функция, която за много хора е свързана не само с удобство, но и с по-добър достъп до стоки и услуги.

57% от участниците в проучването казват, че услугите за доставка подобряват ежедневието им. Причините са познати от практиката: спестено време, по-лесно планиране, удобство при натоварен график, достъп до по-широк избор от ресторанти, магазини и продукти. В този смисъл платформите вече не са просто технологичен посредник между търговец и клиент, а инфраструктура на градския начин на живот.

Местният бизнес печели видимост и нови клиенти

Особено силен е общественният отзвук по темата за връзката между платформите и местната търговия. В България 61% от анкетираните смятат, че платформите за доставки подкрепят местните ресторанти и магазини. Още по-показателен е другият резултат: 82% от потребителите на тези услуги казват, че са открили нови местни бизнеси именно чрез платформите.

Това е съществен момент, защото променя обичайния прочит на платформената икономика. Дигиталната среда не просто преразпределя потребление, а може да дава допълнителна видимост на малки и средни търговци, които иначе биха останали извън вниманието на по-широка аудитория. Платформите се превръщат в канал за откриване, сравнение и избор, особено в големите градове, където конкуренцията за вниманието на клиента е висока. Паралелно с това и на европейско равнище 64% от анкетираните виждат в платформите подкрепа за местния бизнес, а 82% от потребителите са открили нови местни магазини и ресторанти чрез тях.

„Това, което прави впечатление за България, е последователността на тези нагласи“, коментира Хана Агнес Персон, старши консултант по анализи в Ipsos. Според нея хората ясно разпознават практическата роля на платформите както за достъпа до гъвкави възможности за доходи, така и за подкрепата на местния бизнес. Тя подчертава и очакването законодателите да вземат предвид различните гледни точки, когато създават новите правила за сектора.

България е част от по-широка регионална нагласа

Резултатите от българската част на проучването се вписват в по-широка регионална картина. Подкрепата за гъвкавите форми на заетост се наблюдава и в Румъния, Унгария, Словакия и Полша, което показва сходни нагласи в Централна и Източна Европа. В Румъния например 92% също подкрепят правото на хората сами да определят кога и колко да работят, а 70% настояват достъпът до гъвкава платформена работа да бъде запазен.

Това регионално сходство е важно, защото показва, че темата не е изолирана национална особеност, а част от по-голяма промяна в отношението към труда, доходите и дигиталните посредници. В страни, в които немалко хора търсят допълнителни доходи, съчетават няколко дейности или работят в нестандартни времеви режими, платформеният модел очевидно се възприема като практичен отговор на реални обществени потребности.

Законодателният въпрос: защита, без загуба на гъвкавост

Проучването идва в ключов момент за България и останалите европейски държави. Директивата за платформената работа има за цел да подобри условията за хората, които извършват труд чрез цифрови платформи, да въведе по-голяма прозрачност при алгоритмичното управление и да улесни правилното определяне на трудовия статус, включително чрез оборима презумпция за трудово правоотношение при наличие на определени признаци за контрол и подчиненост.

Това поставя пред националните законодатели сложна задача. От една страна, трябва да се адресират реалните рискове, свързани с несигурност на статута, липса на достатъчна защита или непрозрачни автоматизирани решения. От друга страна, данните от проучването показват, че в България обществото не желае регулациите да премахнат възможността за доброволно избирана гъвкава работа. Именно затова темата не е дали платформената икономика да бъде регулирана, а как да бъде регулирана така, че да се защити човекът, без да се унищожи моделът, който значителна част от обществото намира за полезен.

Извод

Последното европейско проучване на Ipsos очертава ясна картина за България. Гъвкавата заетост има силна обществена подкрепа. Платформената работа се възприема като реална и ценна част от модерната икономика. Услугите за доставки вече са вплетени в ежедневието на потребителите, а местният бизнес получава чрез тях нова видимост и достъп до клиенти.

Данните не отричат необходимостта от регулации. Напротив, те подчертават нуждата от внимателно и балансирано законодателство. Българите очакват по-ясни правила и по-добра защита, но също така ясно заявяват, че свободата на избор, възможността за допълнителни доходи и гъвкавата организация на труда трябва да останат запазени. В навечерието на въвеждането на европейската Директива за платформената работа това е послание, което законодателите трудно могат да пренебрегнат.

Проучването е проведено от Ipsos по поръчка на Wolt в партньорство с Deliveroo в периода януари – март 2026 г. чрез онлайн интервюта в панелите на Ipsos. В България то обхваща представителна извадка от 1000 души на възраст между 18 и 75 години, с приложени квоти по възраст, пол и регион. Данните са част от по-широко европейско изследване сред над 22 500 респонденти, проведено в европейски държави, което проследява обществените нагласи към платформената работа, местната търговия и бъдещите регулации.