Хасиенда на психологическия мир

PsyПроза

„Хасиенда“ е испанска дума, произлизаща от глагола hacer – правя. В прекия смисъл хасиендата е обширно по площ имение, състоящо се от голям парцел земя, простор, с еко насоченост. Във витален смисъл може да се усети като място, което предразполага към душевен мир, близо до природата.

Днес с малки изключения тези стопанства са предимно раздробени и преразпределени. Вероятно те са преструктурирани в нещо, което е по-удобно, икономически нагодено в забързания свят. Подобно на тази уж ненужна виталност в човешките взаимоотношения, която се проявява именно поради липсата на време за грижа към свързването с хората до нас. Или поне на това напомня. Все пак защо човек да отделя време за вербално опознаване, лично – очи в очи, като може с няколко клика да разлисти няколко каталожни сайта за запознанства?!

Уж по-лесно, но не съвсем. Хасиендата се строи с душа. Да, може би експлоатацията няма да е толкова динамична, но винаги е по-близо до природата, по-близо, от която и да е модерна фабрика за монетизирано задоволство.

Има вярване, в което се казва, че „светът се движи бързо“, но това не е точно така. Времето е такова, каквото е. Ние хората му предаваме смисъл и определяме как ще си служим с него, независимо дали за нас това ще е хронометър, или спрял часовник в любима компания. Съществуват хиляди западни тренинги в стил „Как да тичаш към върха“, а толкова малко коуч-програми (coaching – процес на обучение и развитие) с теми в смисъла на „Как активно да се почива“. Именно почивката е ключът към личното действие. Ако човек прочете за четири дни една книга, той задължително трябва да си остави ден, в който да мисли върху причинно-следствените връзки в текста на четивото. И именно този пети ден е най-важен. Защото ще провокира у него нови невронни връзки, осъзнатост и действие към трансформацията му, към по-добър Аз образ. Но доста хора избират да се подчинят на Его-водещата сила. Егото ни е нужно, за да знаем кои сме, но в личните връзки, дори в работата ни това не ни помага, ако ние нямаме емоционална компетентност. Егото може да създаде такава хиперболизирана реалност, че да предизвика у нас еуфорично чувство. Един „его демон“, който винаги е прав, който натиска едно копче на казино машина, и човекът, чието тяло контролира, се изпълва с мимолетна радост. Този демон критикува и казва как другите трябва да се държат.

Но за една еко хасиенда тези неща не вървят. Там обменът на енергия е чист, близък до зеленината. В този смисъл нито едно растение не расте към тъмнината, докато човекът с „Его демон“ може да го направи. Избавлението е само едно – осъзнатост и работа, но не с травматичната ситуация или с демона, а с отношението към цялото случване. Защото демонът може да ни предпази от по-голямо зло и да е градивен в рискови ситуации. Именно затова е важен погледът към нашата воля за ръководство. Една ситуация за една личност може да е позитив, а за друг човек тази ситуация да е травма. Травмата е нашето отношение към ситуацията, а не е самото случване.

„Брошурка на емоции“

В забързаното ежедневие, което ни се представя от запада като нещо задължително за успелия човек, се появяват и плодовете на този тип динамика. Тук липсва разграфеното, душевно време за отдаване и зареждане с любими хора. Това ежедневие е като консумация на бързо приготвена храна; като бързото строителство с лесно достъпни материали; като изконсумираните в движение аудио книги, като потреблението на приятелства. Появяват се и лични капани от случвания, като състояния на бърнаут (burnout – прегаряне) в работната среда, като избор за монетизирани запознанства в хотел или пресметливи приятелства. И се появяват хора, които са способни да отдават само брошурка – емоция, нищо повече.

„Въпрос на потребности“

Оказва се, че човешкото тяло, човешкият мозък, може да синтезира четири „позитивни хормона“, които насърчават човека към позитивни действия за здраве, но и не само. Също така и за бърза доза „щастие“ или за осъзната сплотеност и подкрепа. Например допаминът и серотонинът могат да се отделят в нашето тяло чрез консумация на сладки храни, при спорт или при излагане на слънчева светлина. Но други два хормона се отделят в тялото ни само и единствено когато сме в дълготрайна близост и в осезаема подкрепа с любимите хора, с човека до нас. Въпрос на Его и душа. В този смисъл – на кое ниво хормони си ти?

– Защото, на каквото ниво потребление си, на такова са и хората, които привличаш. Ти си таргет на личната си стойност в другия човек. В материалния свят е възможно до хасиендата да има построен небостъргач, но във взаимоотношенията не е точно така. Подобното привлича подобно, в смисъла на отразеното от нас. Постройката можем да я изберем като схема, като използвани материали, като подредба на интериора. Докато във взаимоотношенията привличането не е избор. Съществува и съзнателен избор, но в началото винаги е дълбокият процес на „таргет сенчестия магнит“. Можете да викате срещу парчето магнит, но то няма да реагира. Ако не ми вярвате, пробвайте да викате срещу парче метал. Трябва да му покажете с действия, иначе няма да има друг резултат. Съзнателният избор е осъзнаването на причинно-следствения избор за свързване в двойката. Вашият партньор в живота е привлечен от своите модели на взаимодействие при срещата с човека „тук и сега“. Тук от значение са семейните модели в живота; моделите, които са преживени в личната среда на порастване. Партньорът ви е огледало за вас.

Личната стойност на човека за самия него е в избора на сродна душа, с която общува. Осъзнатостта и емоционалната интелигентност винаги са добра алармена система за нашата вътрешна хасиенда на вътрешния ни мир. Тя спомага поставянето на граници към хора, които заплашват себестойността на човека.

Ако една сграда няма алармена система, в нея ще се настанят всякакви индивиди. Ако един човек няма лични граници, в неговото поле ще се настанят не точно неговите хора. Тук основното, което човек е длъжен да направи, ако цени себе си, е да поеме отговорност. Извън позицията на „някой извън мен е виновен за моето нещастие“. Когато някой извън нас има по-голям принос за нашето щастливо неслучване, ние отдаваме контрола си навън и заставаме в позиция на напълно безпомощни. Тук следва въпросът:
– От мен ли зависят решенията за персоналното ми съществуване?

Разликата между хасиенда и фабрика е и в потреблението на ресурси за достигане на крайната цел. Приемаме, че хасиендата е по-щадяща в еко варианта си. Да кажем, че една фабрика трудно би била енергоспестяваща. Същото е и при нашата пасивност и застиналостта в динамиката на живота ни.

Инертността е най-големият ни проблем, що се отнася до трансформацията ни в живота. Освен с активираща система, с която преследваме успеха, целите си, така и разполагаме и с енергоспестяващи програми като инертността. И в това няма нищо лошо, но само ако и двете са етап, а не постоянна константа. В този смисъл твоята хасиенда трансформира ли се по начина, по който ти развиваш себе си?

Автор: Атанас Нанков