Как да си направим биовъглен сами в градината?
Биовъглен работилница в споделена градинка Герман
Радина Калдамукова е автор в Климатека. Тя е магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия. Участник в програмата за експерти в областта на климатичните промени “Pioneers into practice”, организирана от най-голямото публично-частно партньорство в Европа в сферата на климата – Climate-KIC. Има интереси в областта на агроекологията и иновациите в земеделието, аквапониката, устойчивото използване на природните ресурси, почвознанието, палеоклиматологията и запазването на видовото разнообразие. Ентусиаст-градинар и привърженик на биоземеделието.
Целта на събитието, което се проведе през октомври 2022 г., беше демонстрация на процеса на производство на „биовъглен“, който може да се използва за подобряване на почвените характеристики, като едновременно с това е и технология за борба с климатичните промени.
Какво е биовъглен и как се произвежда?
Биовъгленът или biochar (англ.) като добавка в почвата може да подобри характеристиките ѝ, допринасяйки за задържането на вода и хранителни вещества, които да са на разположение на растенията, когато са им най-необходими. Същевременно, този порест материал способства и за дългосрочното и стабилно съхранение на въглерод в земята. Биовъгленът се получава при термичното изгаряне на биомаса като дървесина, листа, оборска тор, стърготини, компост и/или други органични отпадъци и материали при 500 – 800˚C. За целта се използва затворен метален контейнер или предварително изкопана конусовидна дупка в земята, чиято форма е предпоставка за (почти) безкислородното горене, което благоприятства овъглеването на биомасата и превръщането ѝ в желания продукт – биовъглен.
Кратка история на биовъглена
Антропогенното производство на черни плодородни почви или така наречените “Тера Прета до Индио” води началото си от района на амазонските джунгли преди 3000 до 5000 години. Тези почви съдържат дълбок хумусен хоризонт, нетипичен за преобладаващите червени тропически почви там. В древни времена, местното население е приготвяло храна на огън и е заравяло въглените от огнището, заедно с други органични отпадъци като кости от риба и т.н., в ямите, които са се използвали за хигиенни нужди. Свойствата на въглена да задържа различни вещества по повърхността е служило за своеобразен дезинфектант и е спомагало за спирането на зарази по онова време. Така в продължение на стотици и дори хиляди години са се формирали уникалните за тези географски ширини почви, които служат за вдъхновение за производството на биовъглен.
Фигура 1: Карта на разпространение на антропогенни почви “Тера прета” в Амазония (жълт цвят). Източник
Какви са приложенията на биовъглена?
Днес въгленът има много приложения – използва се в строителството като добър изолационен материал; като метод за възстановяване на замърсени почви в бивши мини, военни бази, депа; в козметиката; в животновъдството като добавка във фуража или сеното за спиране на миризми и подобряване метаболизма на добитъка; в медицината; за производство на биогаз; като пречиствател на питейни или отпадъчни води; срещу електромагнитна радиация; във функционалното облекло в текстилната индустрия; за производство на пелети; в металургията и електрониката и др.
Фигура 2: Структура на биовъглен под електронен микроскоп. Източник
Биовъгленът е продукт, преоткрит в съвременното селско стопанство и градинарство и може да бъде произведен както индустриално, така и в собствената градинка.
Използването му е една от обещаващите стратегии за опазване и подобряване на почвата и в борбата с климатичните промени.
Работилница за производство на биовъглен
Фигура 3: Споделена градина в село Герман, София. Снимка: Личен архив
По време на работилницата, организирана от Климатека, съвместно със Споделена градинка – с. Герман, София, произведохме биовъглен от сухи клони и съчки от широколистна дървесина, събрани в градината.
Фигура 4: Подготовка и нареждане на материала за горене в конусовидната дупка. Снимка: личен архив
В предварително изкопана конусовидна земна пещ, тип дупка в земята поставихме материала за горене, като го наредихме под формата на пирамида и запалихме отгоре надолу. Така постигнахме ефекта на безкислородно горене (пиролиза) в нашата пещ.
Фигура 5: Запалване на биомасата отгоре надолу. Снимка: личен архив
Фигура 6: Постепенно и контролирано изгаряне на биомаса в земна пещ без/с малко количество кислород. Снимка: личен архив
Следихме огъня внимателно и слагахме допълнителен материал отгоре, като внимавахме да не се получи просто пепел или прекалено много пушек. Пепелта също може да се използва като добавка в градината, но тя няма същата пореста структура, с която се отличава биовъгленът.
След около 2 часа изгасихме огъня обилно с вода, като изчакахме въглените да изстинат окончателно.
Фигура 7: Гасене на биовъглена с вода. Снимка: личен архив
Извадихме ги с помощта на лопата и ги разстелихме върху пластове картон, за да изсъхнат. С лопата натрошихме въглените възможно най-на ситно, прилагайки тежест.
Фигура 8: Разстилане на готовия биовъглен върху картони, за да изсъхне. Смесване с компост. Снимка: личен архив
След около 24 часа въгленът може да се счита за готов/изсъхнал и да се смеси с компост или ферментационна смес за активиране с хранителни вещества. По този начин се получава висококачествена почвена добавка, която може да се използва за наторяване в градината или като заместител на торф за разсади или саксии.
Подробно ръководство стъпка по стъпка може да намерите тук:
Работилницата за производство на биовъглен е нагледен пример за това как теоретична статия, която разработихме по темата, се превърна в практически-насочена дейност. С помощта на биовъглена може да се постигне трайно улавяне и задържане на въглеродни и други емисии на парникови газове в почвата, като едновременно с това се подобри плодородието в собствената градина.
