Клюките в офиса

Много психологични тестове съдържат особени въпроси за проверка на искреността. Смята се, че на някои от тях може да се отговори само утвърдително и ако човек отговаря по друг начин, то той не е искрен и иска да се хареса на другите. Психолозите са убедени, че отрицателен отговор на въпроса: ”Занимавате ли се понякога с клюки?” не може да бъде истина.

Всички знаем поговорката: “По-добре да си в устата на хората, отколкото в техните крака”. Но защо ваденето на ”кирливите ризи” доставя на хората такова голямо удоволствие? Главният мотив е стремежът към самоутвърждаване. Всеки от нас иска да покаже на света колко е умен, делови, талантлив и красив и колко много е постигнал благодарение на тези качества. Но трябва да си признаем, че не всеки притежава тези достойнства.
Тогава се налага да компенсираме своята посредственост за сметка на колегите.

Клюкарят много внимателно забелязва на кого какви достойнства не му достигат и кой от какво отстъпва, с цел да утвърди собствената си значимост – той такива глупости не би направил! А ако не е в състояние да оспори неговите достойнства, той трябва да дискредитира щастливеца – т.е., че той не заслужава такава награда, в действителност не е по-добър от другите и т.н.

Как трябва да се държим за да не даваме повод за клюки?

– Дори да сте убедени в превъзходството си над колегите, постарайте се да не демонстрирате това предизвикателно. Лорд Честърфилд е съветвал: “Ако можеш, бъди по-умен от другите, но на никого на казвай за това”.

– Ако ви се харесва да създавате впечатление на “загадъчна персона”, имайте предвид, че околните ще си помислят, че нещо недоизказвате и ще си го измислят – а това не е във ваша полза. Постарайте се да си изградите репутацията на открит и искрен човек.

– Тъй като все пак вие не можете да избегнете сплетните, постарайте се да се застраховате от злословието с иронична самокритика. Ако сте в състояние да иронизирате малките си слабости и пропуските си, ще обезоръжите клюкарите.

– Ако все пак сте разбрали, че говорят зад гърба ви, не бързайте да се оправдавате и да отстоявате добродетелите си. Повечето хора смятат, че ако заемате отбранителна позиция, вие сте уязвими.

– Дори да сте огорчени от клюките, не допускайте в съзнанието си мисли за отмъщение. По-добре се замислете с какво сте дали повод за тези приказки. Това може да ви помогне да поправите някои от допуснатите грешки.

– Спазвайте следното правило: за колегите си в тяхно отсъствие вие можете да говорите само това, което бихте казали и в тяхно присъствие. Вашите думи така или иначе ще стигнат до тях, при това в преувеличен и изопачен вид.

– Да слушаме ли клюки за другите? Ако постоянно си запушвате ушите, вие ще пропуснете много интересни и полезни сведения, които се разпространяват под сурдинка. А те могат да ви бъдат полезни – всеки слух има в основата си достоверна информация. Ако разберете от секретарката за предстоящото си уволнение, вие ще можете да се подготвите за достойно напускане на работата.

– Понякога не е грях да поклюкарствате и самите вие. Това дори е полезно за здравето. Ако имате заядлив и невъзможен колега, който постоянно ви трови живота, при неговото излизане от стаята, вие спокойно можете да се разтоварите емоционално за негова сметка. Клюките могат да бъдат и стратегическо оръжие – в замяна на вашия разказ може да разберете нещо не по-малко интересно.

– Въведете си ограничение: не повече от една клюка дневно!
Ако клюкарствате от сутрин до вечер, вие ще си заслужите репутацията на безделник. Разговорът със сътрудника, който влиза във вашия кабинет трябва да бъде кратък, а вратата – отворена. Пазете се от интригантите! Те съществуват във всяка фирма. Внимавайте в общуването си с тях, тъй като те умеят да предизвикат откровеност у хората и вие няма да забележите как сте си признали това, което не бихте казали и на най-добрата си приятелка.

Всички сме хора, всички клюкарстваме
По данни от различни анкети, 69% от американците смятат, че клюките са сериозен проблем в училището, 79% – на работата, 80% – в политиката и 84% – в пресата.

Организацията “Words Can Heal” (“Думите могат да лекуват”), която се подкрепя от известни сенатори и артисти като Том Круз, Упи Голдбърг и Бет Мидлър, разпространява в САЩ брошури, помагащи борбата с клюките. Брошурите съветват всеки да си каже: “Обещавам да мисля за думите, които използвам. Ще се постарая да разбера как клюките нараняват човека и ще се опитам да ги изключа от моя живот”.

Интересен факт за феномена на клюкарстването на работното място е, че новите колеги се въвличат в процеса на злословие много активно – те с по-голямо удоволствие взимат участие в тях, отколкото “старите кучета”. Злословието е своеобразен начин за адаптация към непозната среда: участвайки в този процес, вие от една страна ставате “свой”, а от друга – получавате информация за новия колектив.

Към клюки са склонни най-вече хората, които не са уверени в себе си и подложените на необосновани тревоги, безпокойства и страхове.

Понякога човек клюкарства само за да привлече вниманието към себе си. В една от големите американски компании, психолози са разпространили слух за предстоящата сватба на двама от сътрудниците. След известно време 12% от анкетираните са заявили, че са присъствали на тази сватба и дори подробно са описали роклята на булката./тя.бг