Любомир Аламанов: Някои възможности, които бяха пропуснати потемата за регулацията на аптеките

Казусът как „държавата“ въвежда нови регулации, а аптеките протестират и искат бюджетно финансиране затихна бързо. Но може да се използва за пример как би трябвало да се действа в днешно време.

Държавата, т.е. администрацията и политиците, от една страна прекали в:

- Advertisement -

1. Въвеждат се много нови регулации за бизнес дейност. Някои от тях са по европейска директива, някои не.
2. Част от тези мерки включват промени на софтуерите, което е свързано с технологично време. Необходимо технологично време.
3. Няма съгласуване и обсъждане със сектора.
4. Няма оценка за въздействие, както е по закон.
5. Няма последващи инструкции, които да дадат разяснения какво трябва да се променя по софтуера.
6. Сроковете са толкова кратки, че даже софтуерните фирми се оплакват.
7. Администрацията не я интересува каква е цената на административната тежест и налага силово, без комуникация, новите мерки.

От другата страна аптеките:

1. Протестират за мярка, която са знаели, че ще трябва да бъде въведена.
2. Протестират след края на всички срокове.
3. Протестират срещу регулация, която се налага от спецификата на работата им, с цел по-добро качество на лекарствата към крайните клиенти.
4. Протестират срещу дигитализация на сектора си.
5. Настояват за „бюджетно финансиране“, т.е. всички ние трябва да платим за това те да работят.
6. Да се иска бюджетно финансиране за отваряне на аптека в родопските села, е разбираемо. Не е разбираемо да се иска за центъра на София. Само на бул. Дондуков има поне 20 аптеки. Нищо чудно някоя да фалира, конкуренцията е огромна.
7. Никаква комуникация с крайните потребители. Нищо чудно, че не получиха подкрепа.

Някои възможности, които бяха пропуснати:

1. МФ и МЗ трябваше да направят истински Пълни оценки на въздействие. Така щяха да знаят какъв ресурс като време и пари е необходим за въвеждането на новите мерки.
2. МФ и МЗ трябваше да направят срещи с всички заинтересовани страни. Даже да ги издирят, ако трябва. Включително ИТ фирми. За да се проведат предварителни консултации, да се направи Темпорална карта на технологично необходимите срокове, да се проучи дали е по-добре 4 отделни мерки да бъдат въведени едновременно или поетапно и т.н.
3. МФ и МЗ трябваше да имат готова идея за финансови механизми, които да са в помощ на този процес. Като европейско финансиране (залегнало е в европейската директива), връзка с производителите на лекарства (залегнало е в европейската директива), бързи преференциални кредити от Българска банка за развитие (тя май за това е направена) и т.н.
4. Аптеките трябваше да имат искания като горните, а не просто „държавата“, т.е. всички ние да им подарим по 2000 лв.
5. Аптеките е добре да решат дали искат да работят със здравната каса, т.е. да имат гарантиран бизнес от държавата, или искат да са просто магазини, които продават козметика, хомеопатски субстанции, и някакви лекарства между другото.
6. Добре е собствениците на аптеки да знаят, че в пазарна икономика фалити се случват. За да не се стигне до там, трябва да имат ясна бизнес стратегия. И се противопоставят на безмислени административни тежести. Но не и като искат компенсации от държавата, за да продължат да работят.
7. Добрата комуникация винаги помага. Собствениците на аптеки трябва да го разберат. Обществена подкрепа се събира като се гради общност.

Всички се учим. Особено когато става дума не за отделна фирма, а за цял бранш. Администрацията е в огромен дълг заради пропуските, които допуска. Но и ние трябва да знаем как да си пазим интереса.

И дано не се стига пак до ситуацията, в която една браншова камара извади камиони на протест. И ги прибра след като получи 1.3 милиарда лева без обществени поръчки.

 

от Фейсбук