Невербалната комуникация в политиката не може да бъде фалшифицирана

Може би сте чули за триковете, които могат да помогнат да изглеждате по-уверени или силни, като държите по определени начини пръстите си или захващате ръцете си. Но в действителност тези трикове вероятно няма да работят, освен ако наистина не се чувствате уверени и силни. Това е така, защото не можете да контролирате всички сигнали, които изпращате за своите мисли и чувства. Всички тези сигнали, включително това как стоите, как се движите и как говорите, могат да издават вашите истински емоции и мисли. Колкото по-сложни неща опитвате да правите, толкова по-вероятно е да излъжете и да изпратите неестествени сигнали.

Как може да се обърка невербалната комуникация?

Невербалната комуникация има изключително важно въздействие върху качеството на вашите лични и професионални (политически) взаимоотношения. Посланията, които изпращате чрез езика на тялото и невербалните сигнали, оказват влияние върху начина, по който другите ви възприемат. Те могат да определят колко високо ще ви уважават, дали ще ви се доверят или не, как ще се отнасят към вас и какво място ще заемате в техния живот.

Затова е много важно да имате предвид не само какво казвате, но и как го казвате и какви невербални сигнали изпращате, когато комуникирате с другите.

Много хора не осъзнават, че изпращат объркващи или отрицателни невербални сигнали, което може да увреди връзката и доверието. Невербалната комуникация е бърз двустранен процес и успехът й зависи от вашата способност да се справите със стреса, да разпознаете собствените си емоции и да разберете сигналите, които изпращате и получавате.

За да постигнете това, ви е нужна пълна концентрация и внимание. Ако планирате какво да кажете в момента, докато мислите за нещо друго, почти сигурно ще пропуснете невербалните знаци и други тънкости в разговора.

За да подобрите своята невербална комуникация, трябва да се научите да управлявате стреса. Справянето със стреса е едно от най-важните неща, които можете да направите, за да подобрите комуникацията си. Стресът може да повлияе на способността ви да комуникирате.

Когато сте стресирани, има по-голяма вероятност да объркате другите, като изпращате объркващи или отблъскващи невербални сигнали. Освен това, емоциите са заразителни. Ако сте несигурни, това може да предизвика несигурност у другите, което може да направи лошата ситуация по-лоша. Ако се чувствате претоварени от стрес, най-добре е да вземете прекъсване и да отделите време да се успокоите, преди да продължите разговора.

Как емоционалната информираност засилва невербалната комуникация?

Емоционалната информираност се отнася до способността да разберем емоционалните си състояния и да ги изразим адекватно, както и да разберем емоциите на другите хора и да реагираме по подходящ начин. Тази компетентност ни позволява да избягваме конфликти и да ги разрешаваме по-ефективно, да бъдем по-толерантни към различните емоционални изрази на другите и да създаваме по-добри отношения с тях.

За да изпратите точни невербални знаци, е необходимо да разберете собствените си емоции и как те ви влияят. Трябва да знаете какво чувствате, за да можете да го изразите по ефективен начин чрез езика на тялото. Освен това трябва да сте в състояние да разпознавате емоциите на другите и истинските чувства зад сигналите, които те изпращат. Това може да бъде трудно, тъй като невербалните сигнали могат да бъдат объркващи и да противоречат на това, което хората казват думи. Но ако се упражнявате в разпознаването на невербалните сигнали, ще станете по-внимателни към тях и по-лесно ще ги разбирате. Това ще ви помогне да се свържете по-добре с другите и да постигнете по-добри резултати в личния и професионалния живот.

Емоционалната информираност е важна за успешната невербална комуникация

Когато сте емоционално информирани, можете да изпращате точни невербални знаци, които съвпадат с вашите думи. Това позволява на другите да ви разберат, включително и емоциите, които чувствате и неизречените съобщения, които изпращате. Освен това, когато изпращате невербални сигнали, които съвпадат с вашите думи, създавате доверие в отношенията. Така можете да реагирате по начин, който да покаже на другите, че сте разбрали, забелязали сте ги и имате отношение.

Съвети за четене езика на тялото и невербалната комуникация

Ето няколко съвета, които могат да помогнат при четенето на езика на тялото и невербалната комуникация:

1. Обърнете внимание на жестовете, позите и изразите на лицето на другите. Те могат да ви дадат много информация за емоциите и мислите на другия човек.
2. Слушайте активно и гледайте в очите на другия. Това не само ще ви помогне да се концентрирате върху разговора, но също така може да ви помогне да забележите невербалните му сигнали.
3. Обърнете внимание на нюансите. Много невербални сигнали са много фини и лесно може да ги пропуснете. Следете за малките движения, изрази на лицата и др.
4. Внимавайте за несъответствията между думите и невербалните сигнали. Ако другият човек казва едно нещо, но тялото му казва нещо различно, това може да ви даде допълнителна информация за това, което той наистина мисли.
5. Не правете изводи твърде бързо. Някои жестове и изрази на лицето могат да бъдат много специфични за дадена култура, пол или етническа група. Затова, не правете изводи твърде бързо, а се уверете в тяхното значение преди да направите извод.
6. Наблюдавайте своя собствен език на тялото. Когато се опитвате да прочетете другите, не забравяйте да наблюдавате и своя собствен език на тялото. Вашият език на тялото може да изпраща силни невербални сигнали, които да се отразят върху комуникацията ви с другите.

И още:

Горната половина на тялото е по-изразителна в невербалната комуникация, тъй като там се намират изразите на лицето, киманията на главата и движенията на ръцете. Интензивността на двигателната активност може да бъде свързана с темперамента ни. Освен това, важно е да се научим да предаваме информацията физически чрез движенията и позите на тялото.

Жестовете и движенията на тялото са важни при комуникация на емоции и отношения, но съществува градация в тяхната значимост.

Най-изразителни са очите и лицето, които изразяват емоциите ни.

След това, значими са движенията на главата, раменете и ръцете, както и ориентацията на тялото.

Ходилата и краката играят по-ограничена роля в комуникацията на емоции и отношения.

Важно е да се има предвид значението на жестовете и движенията при комуникация и да се учим да ги разбираме правилно.

РЪЦЕТЕ

Когато комуникираме с другите чрез ръцете, често ги използваме, за да илюстрираме предмета на разговора. Но те могат да бъдат и индикатори на нашите нагласи и отношения. Чрез тях обикновено изразяваме чувства, които може би не бихме желали да показваме осъзнато. Например, нервно докосване на лицето може да издаде нашата тревожност, а стегнати юмруци – нашата агресивност. Затова е важно да сме внимателни към жестовете си и да осъзнаваме какво точно искаме да комуникираме чрез тях.

Друг пример: Когато седим с отворена и релаксирана поза, изразяваме добронамереност и приемащо отношение. Скръстените ръце и крака, заедно с нервни жестове и неспокойно движение на тялото, показват наличие на вътрешно напрежение, неувереност и липса на интерес към събеседника или дори отегченост от неговото присъствие. Тези жестове на тялото могат да дадат индикация за нашите нагласи и отношения, а не само да илюстрират предмета на разговора.

Най-лесно забележими са откритите и закритите позиции. Закриваме позицията си, когато кръстосваме ръцете си по раз- личен начин: по-явно – плътно кръстосване с допир до гръдния кош, и по-деликатно – кръстосване на пръстите на ръцете Закритостта на позицията чрез кръстосване на ръцете е сигурен знак за психологично изключване от конкретно взаимодействие. Например, ако някой от участниците в общуването ви засегне, вие започвате “да се пазите от него” като кръстосвате ръце.

Важното е да разберем и да не забравяме, че нехаресването е също толкова взаимно, колкото и харесването.

Как да оценяваме невербалните сигнали?

Оценка на невербалните сигнали

При контакт с очите: Има ли го визуалният контакт? Ако е така, дали не е прекалено интензивен?

Изражението на лицето: Каква емоция показва? Има ли маска или безразличие, или емоционално присъства с пълен интерес?

Интонацията: Дали съответства на думите, дали тембърът предизвиква доверие и интерес или е напрегнат и блокиращ?

Поза и жест: Дали тялото е спокойно или вдървено и неподвижно? Има ли излишно напрежение?

Докосване: Има ли някакъв физически контакт? Уместно ли е в ситуацията? Кара ли ви да се чувствате неудобно?

Време и темпо: Има ли лесен двустранен обмен на информацията? Твърде бързо или твърде бавно се говори?

 

Как да седим?

• Неформален разговор – разговор между приятел, роднина. Разположението е диагонално с минимално разстояние между разговарящите.

• Състезателност – изпит, конкуренция на различни нива. Разположение един срещу друг, противоположно на банка, маса и т.н.

• Коопериране – работа в екип, разговор между влюбени. Разположение един до друг.

• Неутралитет или лоялност – принципно разстояние на двама души, седящи противоположно един срещу друг.

 

Колкото по-комфортно се чувстват хората в конкретна ситуация, толкова повече и по-доброто от себе си дават.

Когато общуваме с някого, който е срещу нас, вниманието ни е насочено към цялостното му положение и движенията на тялото му. Тези движения не са случайни, а са резултат от контекста на общуването. Когато говорим за пози, имаме предвид определени състояния на тялото и крайниците. Например, срещу нас може да е някой, който е с отпуснати ръце и полузатворени крака, със скръстени крака и отпуснати ръце, със скръстени крака и ръце и т.н.

В зависимост от това позите могат да се класифицират като:

Отворена поза – ръцете са отпуснати на краката или на облегалките на стола, а краката са успоредни един до друг или леко разтворени, насочени към партньора по общуване. В процеса на изследванията на невербалното общуване е установено, че обикновено човек заема тази поза, когато има доверие на партньора в общуването и/или изпитва определено задоволство от самия процес на общуване.

В делова ситуация тази поза отразява удовлетворението на индивида от хода на преговорите, т.е. договорките са в съзвучие с предварителните намерения и са изгодни.

Затворена поза – ръцете и краката са скръстени.

Затворена поза е термин, който се използва за да опишем относително закръглена поза, в която тялото е със скръстени крака и ръце, с поглед, насочен към земята, която излъчва чувство на оттегленост и недоверие. Тя се нарича затворена, защото със своята поява човек създава несъзнателни бариери между себе си и своя партньор в общуването. Това се случва, когато в процеса на общуване човек не усеща удоволствие от самото общуване, когато събеседникът не е приятен, когато разменяната информация подбужда неприятни спомени от миналото или когато човек е нападнат вербално от другия.

В делова ситуация това може да бъде и сигнал за това, че предложенията се разминават с намеренията, с които е дошъл преговарящият. 

Междинна поза – това е поза, при която краката са скръстени, а ръцете са отпуснати.

Смята се, че заелият тази поза изпитва определено напрежение в процеса на общуване, но не изпитва неприятни чувства от партньора си или от цялостната ситуация. Някъде се среща и като работна поза, разновидност на отворената поза. Тази поза много често се среща в деловия живот и при срещи на политиците. Тя е израз на психическото напрежение от следването на логиката в процеса на преговарянето.

ВИДОВЕ ЖЕСТОВЕ

Жестовете, представляват голяма част от невербалната комуникация. Те са движения с ръцете и пръстите на ръцете, които имат определена смислова натовареност.

Ето и варианти на видове жестове:

Жестовете като вербална комуникация за агресивност.Например, характерното размахване на юмрук или махането с външната страна на ръката към някого, с което му казваме “Махай се от тук” и др.

Вербални жестове, изразяващи несигурност и лъжливост.

Когато човек говори нещо и с ръка разтрива кожата около устата и носа, сякаш се опитва да не позволи на казаното да “излезе” от устата. С това се демонстрира известна несигурност на казаното или стремеж да се излъже. Същото значение носи и “почесването там, където не ни сърби”.

Например, когато човек каже нещо нередно и изведнъж се усети, че е чут точно от този, който не трябва да го чуе, обикновено реакцията е поставяне на ръката на устните, т.е. “това не трябваше да излиза от моите уста”.

Жестовете като израз на задоволство.

Това са различните видове погалвания по бедрата, погалвания по чашата, поставена на масата пред партньора в общуването или на облегалките на стола. Това е един вид интимничене и демонстрира задоволството и приятното преживяване на ситуацията, в която се намира партньора в общуването.

Жестовете – вербална комуникация на израз на недоверие, на нехаресване.

Такива жестове са например подпирането на брадичката с палец, при което показалецът сочи нагоре и опира носа. Кръстосването на пръстите е признак за същото.

Жестове, израз на неспокойствие.

Такива жестове са поставянето на ръката пред устата и покашлянето без нужда, докосване на носа, брадичката, оправяне яката на ризата или сакото, оправяне на часовник, бижута, въртене на химикалка или друго нещо в ръцете, жестикулиране с дланите нагоре, с разтворени пръсти, гризане на ноктите.

Вербално следване

Когато изслушваме внимателно, демонстрираме нашата ангажираност в разговора, като се фокусираме върху темата, не прекъсваме с ненужни въпроси и не отклоняваме към други теми. Понякога паузата може да има по-силен ефект от убеждението, че сме разбрали събеседника ни.

Когато забележим, че нашият събеседник все още има нещо да каже, можем да го подкрепим чрез повторение на последните му думи. Друг начин за вербално следване е чрез задаване на обобщителни въпроси.

Освен това, важно е да ползваме и невербални сигнали като кимане, усмивка и заинтересован израз на лицето. Нашето естествено поведение е ключово за нашата ефективност в окуражаването на събеседника ни. Вербалното следване чрез окуражаване е важно, когато искаме да запазим темата на разговора.

За външния вид и облеклото

Чрез облекло, прическа, козметика, украшения и др, човек изпраща послания за себе си, за своя социален статут, нагласи и тн. Всеки човек притежава свой индивидуален стил.

Тъй като ние не можем да се видим отстрани, най-­до­брият индикатор за нашето невербално поведение това е

обратната връзка, която можем да получим от околните за нас. Тя задължително трябва да се използва.

Помнете две правила:

Обличайте се така, както искате да ви възприемат (ако очаквате да ви смятат за делови – делово, ако искате да си мислят, че сте на забавление – забавно)!

Крещящите украшения и други аксесоари са за бални танци, а не за политиката. Най-строго са забранени в телевизионното студио – зрителят подсъзнателно ще си мисли все за тях!

За финал

Ето няколко примера за невербална комуникация, които са подходящи за политици:

Усмивката е един от най-ефективните начини за подобряване на връзката с публиката. Политиците трябва да имат усмивка на лицето си, когато говорят с хората, за да изглеждат приятелски настроени и доверени.

Ръкостискането е важен начин за изграждане на доверие сред хората. Политиците трябва да знаят как да дадат правилно ръка на хората, за да покажат своето уважение и да създадат впечатление на професионализъм.

Очен контакт е ключов за успешната комуникация. Политиците трябва да гледат хората в очите, когато говорят с тях, за да изглеждат уверени и да докажат, че са заинтересовани от това, което се казва.

Жестовете могат да подсилят речта на политика и да изразят емоции. Политиците трябва да избягват прекалено силните и агресивни жестове, но да използват подходящи движения, като например махане с ръце, за да изразят своите идеи и да подчертаят своите думи.

Тялото на политика може да изрази неговото отношение и увереност в произнесените думи. Правилната поза на тялото може да изрази самочувствие и да излъчи качеството на лидер.

Тези елементи на невербална комуникация могат да помогнат на политиците да изградят добро впечатление на публиката и да изразят своите идеи по-успешно. И да доминират над опонентите си.

 

ВИДЕО МАТЕРИАЛИ

 

В никакъв случай не говорете без глаголи, защото глаголите са действия и факти. Не трябва да лъжите, защото лъжата личи в невербалното излъчване, най-вече в очите, особено ако камерата ви показва в близък план. Премерено изразявайте емоциите си.

 

**

по материали на Добрин Канев, Ивелин Николов, Лиляна Канева