Общината е финалист за Черноморските награди 2021
В селото с най-висока надморска височина в област Варна – Аврен с кота 328,8 м., е изградена астрономическа база, която е номер едно в света по наблюдение на метеори, според директора на Варненската обсерватория. Общината е финалист за седмото издание на Черноморските Оскари, съобщава ВИП Комюникейшън.
Най-успешните компании и общини в Черноморския регион ще бъдат отличени на официална церемония в Слънчев бряг на 6 август 2021 г. от 19 ч., а сцена на престижното събитие ще бъде емблематичният Сикретс Клуб, бивш Мания.
Астрономическа обсерватория в Аврен е изградена през 1972 г. Тя служи за обучение на любители астрономи. За повече от четири десетилетия в нея са подготвени много добри специалисти.
Община Аврен е създадена през 1983 г. и включва в състава си 17 населени места и курортен комплекс „Камчия“. Разположена е на площ от 354 кв.км в централната част на Варненска област, заема по-голямата част от Авренското плато, ограничено на север от долината на река Провадийска, на юг – от долината на река Камчия, и на изток – от Черно море.
Резерват „Камчия” има площ от 842 хектара и е разположен по двата бряга на река „Камчия”. Обявен за резерват на 29.06.1951 г. от Министерството на горите.
Заради важното си природозащитно и екологично значение в началото на 80-те години той е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО. Обявен е за буферна зона с 70 хектара горски площи и 160 хектара поземлен фонд. Интересни са двата разлива на река „Камчия” под морското ниво (азмаци), както и цялостния облик на гората – не особено гъста, но трудно проходима. В лонгозната гора и заблатените територии са установени 245 вида растения, а в самата река се срещат 25 вида риби, което съставлява по-голямата част от българската сладководна ихтиофауна. На територията на резервата има 258 вида птици, които са около 60% от установените видове в България.
Крепостта „Петрич кале” е изградена върху естествено укрепена скална издатина и е била важна крепост в отбранителната система на средновековната българска държава. Намира се на 4 км северно от село Аврен и на километър източно от гара Разделна, по жп линията Варна – София. Крепостта датира от V-ти век, но за известен период е била разрушена и изградена отново през XI – XII век. Освен с българската, „Петрич кале” е свързана още с чешката, полската и унгарската история.
По време на последния кръстоносен поход на обединените християнски армии под предводителството на полско-унгарския крал Владислав III Ягело, Варненчик, на 7 ноември 1444 г. крепостта е превзета и разрушена. Мястото е привлекателно за туризъм. Наблизо има построена туристическа хижа. Скалите около крепостта предлагат отлични условия за алпинизъм.
През 2012 година археолози от Регионалния исторически музей – Варна откриват крепостни стени, малка еднокорабна църква със странна абсида.
Разкрити са гробове, намерени са монети от времето на Владислав Варненчик и Османската империя, също така много стрели, пръстени, колани, накити и много железни предмети. Крепостта „Петрич кале” е вписана в регистъра на обектите с национално значение през 1968 година.
В южното подножие на средновековната крепост „Ак виран” в местността „Кешишлика” край село Аврен се намира скален манастир „Благовещение”. Манастирът е изсечен в скалите и вероятно съществува от периода ХІІ–ХІV век. Векове по-рано, през късната античност е имало и тракийско светилище. Манастирът се състои от три верижно свързани помещения с правоъгълна форма, ориентирани в посока север-юг. Те са с размери 2 на 3 м и с височина 1,8 м. Входът на килиите е от югозапад. В западната стена на втората е изсечен прозорец, а в третата – две скамейки.
В подножието на килиите е изсечена ниша (лотар) с размери 1/1,5 м, ориентирана на изток. Над нея в скалите личат гнездата на масивни дървени греди вероятно от покрива на параклис.
Според предание манастирът се е наричал „Св. Благовещение”. В него са намерени византийски монети от династията на Комнините (ХІ–ХІІ век). В непосредствена близост до манастира е открит бронзов кръст-реликвар (Х–ХІІ век) със следи от позлата. Той е със схематични образи и едва забележим релеф. Едната страна е заета изцяло с фигурата на Христос. От другата страна е представена Богородица държаща пред себе си Христос. Съхранява се във Варненския археологически музей.
Във фонда на Исторически музей на град Дългопол се пазят няколко предмета от многослойно селище от ранновизантийската и средновековната епохи в местността Кешишлика. Публикувани са от археолога Лъчезар Лазаров.
Това са: бронзова монета, сечена в Одесос през 70-те години на ІІІ век пр. н. е., изобразена е главата на бог Аполон, обърната надясно, звънче с конусовидна форма от V–VІ век, бронзов пръстен от ХІІІ–ХІV век. Лъчезар Лазаров публикува и връх на копие от късната бронзова епоха, намерено край Аврен. Върхът на копието има дължина 14,8 см, ширина 3,6 см и втулка – 2,4 см.
През 2014 година по проект са извършени строително – ремонтни дейностиза изграждане на инфраструктура за достъп на посетителите до Скалния манастир „Благовещение” в местността „Кешишлика”– историческа и културна атракция на общината – изграждане на алеи за достъп до обекта, изграждане на подпорна стена, междинна площадка, стълба, заслон за 20 лица.
През първата половина на 80-те години в с. Султанци / Царевци от 1987 г./ е създаден Етнографски комплекс „Св. Св. Константин и Елена” проектиран от арх. Камен Горанов. Комплексът включва реставрирано килийно училище от 1862 г. и църква „Св. Св. Константин и Елена“ от 1864 г., които се намират в един двор. В бившето училище са изложени материали за историята на Царевци и някои околни селища, основно етнографски предмети и фотоси.
Християнската религия навлиза в района на с. Царевци през късната античност. Тогава и през средновековието землището на селото се числи към Варненска митрополия. Църквата е построена през 1864 г., осветена е през 1868 г. Варненско – Великопреславската митрополия я води на отчет от 1870 г. Част от камъните за строежа на храма са взети от крепостите в землището на селото.
През 2017 година църквата е иконописана със сцени от евангелието. В комплекса се предлага поглед към традиционният занаят „килимарство” и дава възможност на туристите да разгледат инструментите, с които са се изработвали килимите.
Снимки Община Аврен
Материалът Общината е финалист за Черноморските награди 2021 е публикуван за пръв път на НОВИНИ.