Половината от младите потребители считат, че е приемливо да купуват фалшификати

  • 80 % от европейците са съгласни, че фалшифицираните стоки подпомагат престъпните организации и вредят на бизнеса и работните места. Двама от всеки трима считат, че фалшификатите са заплаха за здравето, безопасността и околната среда.
  • Една трета от европейците обаче считат, че е приемливо да купуват фалшификати, когато цената на оригиналния продукт е твърде висока. Този дял нараства и стига до 50 %, когато анкетираните са млади хора.
  • Неопределеност: 62 % от българските потребители не са били сигурни дали даден продукт е оригинален или не, а 24 % посочват, че съзнателно са купили фалшификати.
  • Онлайн пиратство: 15 % от българите признават, че са осъществили незаконен достъп до съдържание, най-вече за гледане на спортни събития.
  • Правни аспекти: Четирима от всеки 10 европейци са платили за достъп до съдържание от законен източник през последната година, като в България техният дял е 42 %.

Според ново проучване относно възприятията на гражданите спрямо интелектуалната собственост, публикувано днес от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), европейците все повече осъзнават рисковете и последиците от купуването на фалшификати и достъпа до съдържание от незаконни източници.

80 % от европейците вярват, че зад фалшифицираните продукти стоят престъпни организации, и считат, че купуването на фалшификати съсипва бизнеса и работните места. 83 % от анкетираните вярват също, че това подкрепя неетичното поведение, а две трети го считат за заплаха за здравето и безопасността и за околната среда.

По отношение на пиратството, 82 % от европейците са съгласни, че получаването на цифрово съдържание чрез незаконни източници води до риск от вредни практики (измами или неподходящо съдържание за непълнолетни лица).

Въпреки тези положителни резултати, в проучването се показва също, че един от всеки трима европейци (31 %) все още счита, че е приемливо да се купуват фалшиви стоки, когато цената на оригинала е твърде висока, като цифрата достига половината (50 %) от случаите на по-млади потребители на възраст от 15 до 24 години.

Преминавайки от убеждение към действие, 13 % от европейците съобщават, че съзнателно са закупили фалшификати през последните 12 месеца. Тази цифра достига до 26 % за хората на възраст между 15 и 24 години, което е два пъти повече от средната стойност за ЕС, като спада до 6 % във възрастовата група 55 — 64 години и под 5 % сред хората на възраст 65 и повече години.

На национално равнище, делът на потребителите, които съзнателно са купили фалшификати, варира от 24 % в България и до 8 % във Финландия. Освен в България, съзнателното купуване на фалшификати е над средното за ЕС равнище в Испания (20 %), Ирландия (19 %), Люксембург (19 %) и Румъния (18 %).

По-ниската цена на оригиналните продукти остава най-честно посочваната причина (43 %) за спиране на купуването на фалшификати. Рискът от лоши преживявания (продукти с лошо качество за 27 % от хората, рискове за безопасността за 25 % и наказание за 21 %) също е важен фактор за възпрепятстване на потребителите да купуват фалшификати.

Несигурност сред потребителите

Несигурността по отношение на автентичността също нараства. Близо четирима от всеки 10 европейци (39 %) са се чудили дали са купили фалшификат, като половината от младите хора (52 %) посочват същото.

Различията между държавите членки също са значителни: около една четвърт от потребителите в Дания и Нидерландия (26 %) не са сигурни дали закупеният от тях продукт е оригинален или не, а в Румъния тази цифра нараства до 72 %.

Европейците показват също несигурност относно законността на източниците, които използват за онлайн съдържание, като 41 % се питат дали достъпът до даден източник е бил законен или не.

Изпълнителният директор на EUIPO Кристиан Аршамбо заяви:

Разбирането на възприятията на гражданите спомага за провеждането на съдържателни разговори както с потребителите, така и със заинтересованите страни, като част от дейностите ни за повишаване на осведомеността и популяризиране. В последното издание на проучването за нагласите относно ИС (интелектуална собственост) се предоставят нови гледни точки за това как се възприема нарушението на правата върху интелектуална собственост и се изтъква още веднъж, че е необходимо да се подкрепя защитата на потребителите. В проучването също така се потвърждават положителните развития по отношение на осведомеността и наличието на цифрово съдържание от законни източници.

Цифрово пиратство и спортни събития

Като цяло европейците се противопоставят на използването на пиратско съдържание: 80 % заявяват, че предпочитат да използват законни източници за достъп до онлайн съдържание, ако има приемлива възможност.

В действителност почти 9 от всеки 10 души знаят за поне един вид законно съдържание, предлагано в тяхната страна, а през изминалата година повече от четирима от всеки 10 европейци (43 %) са платили за достъп, изтегляне или стрийминг на съдържание, защитено с авторски права, чрез законна услуга.

Въпреки това, голямо мнозинство от хората (65 %) считат, че е приемливо да пиратстват, когато съдържанието не е достъпно в рамките на абонамента им.

Освен това 14 % от европейците признават, че през последните 12 месеца съзнателно са имали достъп до съдържание чрез незаконни източници. Процентът нараства на 1 от 3 (33 %) за младите хора на възраст от 15 до 24 години. Такъв е по-специално случаят с гледането на спортни събития, като се използват незаконни устройства или приложения за стрийминг.

Също така делът на хората, които имат достъп до пиратско съдържание, варира в различните държави — от 9 % във Финландия и Дания до 22 % в Малта.

По-добрата финансова достъпност и по-широкият избор на съдържание от законни източници са най-често посочваните причини за отказването от пиратското съдържание.

В настоящия доклад са представени констатациите от проучването от 2023 г. за „Европейските граждани и интелектуалната собственост: възприятие, осведоменост и поведение“ (Проучване на възприятията относно ПИС) и се хвърля допълнителна светлина върху констатациите от предходните проучвания от 2013 г., 2017 г. и 2020 г. за възприятията относно ИС. Целта на това проучване е да се съберат знания за отношението на европейските потребители към интелектуалната собственост. Между 30 януари 2023 г. и 15 февруари 2023 г. бяха проведени общо 25 824 онлайн интервюта с жители на възраст над 15 години във всички държави — членки на ЕС.

EUIPO е една от най—големите децентрализирани агенции на ЕС със седалище в Аликанте, Испания. Класирана през 2021 г. като най-новаторската служба за интелектуална собственост в света, EUIPO управлява регистрацията на марки на Европейския съюз (марки на ЕС) и регистрирани дизайни на Общността (РДО), които осигуряват защита на интелектуалната собственост във всички държави — членки на ЕС. Агенцията също така осъществява дейности по сътрудничество с националните и регионалните служби за интелектуална собственост на ЕС и е домакин на Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост. Освен това на всеки две години EUIPO организира наградите DesignEuropa, за да отличи изключителни промишлени дизайни и техните създатели.

Европейската обсерватория за нарушенията на правата върху интелектуалната собственост е създадена през 2009 г. в подкрепа на защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост, както и в помощ на борбата с нарастващата заплаха от нарушения на правата върху интелектуална собственост в Европа. На 5 юни 2012 г. обсерваторията преминава към структурата на EUIPO по силата на Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета.

 

EUIPO_Perceptions of IP_Bulgaria

Автор

  • Радостина Минчева

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    View all posts

Start typing and press Enter to search

You cannot copy content of this page

delovo.info
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.