„Свръхдоза Емоция“

Основните емоции при човек са седем (радост, тъга, страх, отвращение, гняв, изненада, презрение), никоя емоция не би могла да бъде негативна или положителна в своята автентичност. В повечето ни преживявания ние сме тези, които определят нюанса на емоцията в нас от преживяното предизвикателство. Една ситуация погледната от различен ъгъл, може да предизвика различна емоция. И това е най-хубавото. Именно това ни носи усещане за контрол, осъзнатост и възможност за път извън ригидността на вселенската предопределеност.

Във времето на 21-ви век, доста хора остават с впечатлението, че стресът е техен враг номер едно. Все едно му се дава същност и е нещо извън нас, върху което ние нямаме контрол. Като влята в организма ни същност, от която не можем да се отървем. А информирано погледнато, няма нищо лошо в стрес – реакцията. Ако скалата на стрес в нас е нула, то човек не би бил жив.

Стресът е нормална, естествена защитна реакция на организма. Не е нужно да се борим с него, да бягаме от него, нужно е да се сприятелим с него. Контролираният стрес ни помага да се фокусираме под напрежение, да бъдем по-продуктивни в динамична среда, но само ако го опознаем, като го анализираме с въпросите:
-Кога се появява? –„Къде в тялото си го чувстваме?“ –„Можем ли сами да го преработим?“
Ако стресът е чувство, което не е доминанта, ако е преминат етап в цялостно преживяване, тогава е част от цялата палитра от лични възможности на нашата психика, която си е свършила работата за нас. Но ако стресовите ситуации в които ние сами избираме да участваме са чести, всекидневни, то стресът се трансформира в ДИстрес. Тази трансформация може да не се случи ако се наблюдаваме, ако усещаме личната си стойност, ако бъдем информирани.
Дистрес, показва, че сме заседнали на място, което не е нашето и получаваме свръхдоза емоция и се натоварваме от това. Предизвикателството е дошло при нас само, за да ни подскаже, че се отдалечаваме от животворния път на #Любовта.

Ежедневно се публикуват множество материали свързани с това, как хората трябва да се стремят към всекидневната радост и позитивно мислене. Но на практика доста от тази литература бива неприложима на практика и често текстовете невротизират. От биологична гледна точка човек не би могъл да живее здравословно с ежеминутното изливане на хормоните на щастието в тялото си. Макар, че има пиар – кампании в целия свят, които насърчават подобни мисли. С рекламите които се споделят по телевизията, с методиката на казината, в музикалната индустрия, или с хиперболизираното духовно стъпало на „Нирвана“, където след достигането на духовен баланс, нищо не е в състояние да повлияе на баланса на човек. Което не е автентичната наша природа. А желание за „свръхдоза“.

Емоционалното застиване в един житейски сюжет не е само биологично привикване към доставянето на определени хормони. Доста често е удобен „лост“, който ние натискаме. Все пак има и термин, който се използва в психологията, който е свързан с това, а именно – „Заучена безпомощност“. Където „предопределената съдба“ на човек става лична необходимост и удобство.

Мандалата, като инструмент за гъвкава гледна точка към живота:
Мандалите представляват подобни на кръг елементи, които символизират живота, който никога няма да свърши. Смята се, че мандалата за пръв път се е използвала в хиндуизма като духовен инструмент. Но днес в 21 век, те се ползват в творческата работа в доста професии, в този смисъл и терапевтично. Рисуват се с часове приказни фигури с цветен пясък, след това се разрушават с идеята, че и най-красивата мандала трябва да освободи място за новата фигура, която ще бъде още по-прекрасна. Разрушават се не защото трудът не трябва да се цени, а развалянето символизира необходимия преход и развиване, а не застои и привързване към миналото.
В този смисъл контрола в смисъла на личния принос е добър инструмент за доста от ежедневните ни дейности,защото показва на човек, че нещата зависят от него самия. Но свръхконтрола ни кара да заседнем в определено преживяване.

Доста често в професионалната среда се споменава бърнаут. Като състояние на девиация и следствие от прекомерна работа. И тук ще споделя един друг нюанс в натоварения работен процес, който да даде повече простор на разбиране за това какво се случва всъщност в нас. „Бърнаут“ може да се настани в нас, само тогава, когато човек работи това което не обича по много и всеки ден. Докато хроничната умора е отново работна заетост по много, но в общата картина на „желаната кауза“ на ежедневни действия и резултат.

Как да разберем, че попадаме в зависимост?
Как да се преборим с хиперболизираната емоционална абстиненция?

„Да се освободим от свръхдозата Емоция като я изживеем“
Когато човек се развива, не стои на едно място, грижи се за тялото си, общува с хората около него, той е много трудно уязвим от всякакви житейски капани. А ако вече се чувства на път, който не е неговия, той би го сменил по-лесно с ресурсите които е съградил. Достигайки прозрението за важността на баланса. А именно, че толкова, колкото активността е важна, толкова и релаксацията. И всеки симптом е символ на този дисбаланс.
А хората които са преживели трудността на дистрес, или са излезли от колелото на бързия допамин, преживели са свръхдозата емоция, те са по-справящи се тук и сега. Именно защото трудностите, кризите, препятствията правят човек силен. Когато няма трудности, няма развитие, има застой (стагнация). Така, че в този смисъл, най-хубавото, което човек може да си пожелае е да има все повече предизвикателства, чрез които той да може да расте.
В този смисъл, моят въпрос към четящия този текст човек е:
– Умееш ли през емоционалната си интелигентност да сътвориш твоя комфорт и да предразположиш подкрепяща емоционална среда на хората около теб за достигане на обща златната среда по един справедлив начин?

автор: Атанас Нанков
***

Атанас Нанков представя себе си като „социален консултант, преминал модули на обучение по консултативна психология, социална и емоционална компетентност. Сертифициран по психосоматика, завършил множество обучения, семинари и workshops“.