Загубата на финансов суверенитет е компрометиране на националната сигурност

Докато дебатът за въвеждането на еврото у нас се води главно около инфлацията, цените и дребните пазарни последици, една много по-дълбока и тревожна тема остава почти табу:


Какво означава да изгубим финансовия си суверенитет и дали това не представлява реален риск за националната сигурност на България?


Какво всъщност означава „финансов суверенитет“?

Финансовият суверенитет е способността на една държава:

  • да контролира собствената си валута;

  • да определя самостоятелно паричната и фискалната си политика;

  • да защитава банковата си система от външен диктат;

  • и да реагира на икономически шокове без нужда от чуждо одобрение.

С въвеждането на еврото, България:

  • се отказва от собствената си валута;

  • влиза в система, където ЕЦБ взема ключовите решения;

  • губи възможността да управлява валутния си резерв и ликвидност;

  • става част от общ дългов риск, включително чрез Европейския стабилизационен механизъм (ESM).


Защо това е заплаха за националната сигурност?

  1. Финансовият контрол е стратегически актив.
    Без него, държавата не може да гарантира сигурността на своите граждани при кризи.

  2. Зависимостта от външни институции създава уязвимост.
    Ако решенията за достъп до ликвидност, банкова стабилност или кредитна защита се взимат в Брюксел или Франкфурт, България се превръща в обект, а не субект на собствената си съдба.

  3. Примери от други страни показват как се губи контрол.
    Гърция (2015 г.) не можа да получи спешна финансова помощ от ЕЦБ.
    Банковата система бе замразена, гражданите – ограничени, държавата – поставена на колене.


Когато една държава не може сама да подкрепи своята икономика, това вече не е икономика – а зависимост.


Помислихме ли за това?

България няма армия от милиони, няма ядрено оръжие, няма огромни пазари.
Това, което има, е стабилна финансова система и устойчив валутен борд, изграден с цената на болезнени реформи.

Да се откажем от него без защита и без резервен план, не е просто грешка – това е стратегическо самообезоръжаване и самосаботиране.

Приемането на еврото и трансферът на суверенитет – правна и стратегическа гледна точка


1.  Правна основа – суверенитет и Конституция

Според чл. 1 от Конституцията:

„Цялата държавна власт произтича от народа. Суверенитетът принадлежи на народа и се осъществява от него пряко и чрез органите, предвидени в тази Конституция.“

➡️ Паричният суверенитет е част от държавния суверенитет.
➡️ Приемането на чужда валута и участие в наднационални органи, които диктуват фискалната политика, може да се тълкува като ограничаване на този суверенитет.


2. Стратегически анализ – трансфер на ключов ресурс

Финансите са ресурс от първи ранг – наравно с отбраната, енергетиката, територията и населението.
Когато една държава предава управлението на финансите си на външна структура, това е:

  • прехвърляне на ресурс,

  • изнасяне на стратегическо решение,

  • и загуба на самостоятелност при извънредни ситуации.


3. Рискове при липса на пълен контрол

 

Риск Последствие
Зависимост от ЕЦБ Замразен достъп до ликвидност (пример: Гърция)
Общ дългов механизъм Плащане за чужди кризи (напр. Италия, Испания)
Загуба на печалба от БНБ -500 млн. лв. в бюджета всяка година
Липса на собствена валута Невъзможност за бърза реакция при инфлация, рецесия или природни бедствия – нещо, което никой не може да предвиди, следователно сме длъжни да поддържаме реални условия за действие при бедствия и аварии

 Извод

Приемането на еврото без изграждане на защита, буфери и гаранции за суверенитет е не просто икономически избор, а стратегическа слабост.

А слабите държави не биват нападани – те биват превземани отвътре.

В кои държави финансовата сигурност е елемент от националната сигурност

Съединени щати (САЩ)

  • Министерството на финансите (U.S. Treasury) има отдел „Office of Intelligence and Analysis“ – който официално работи в рамките на разузнавателната общност.

  • National Economic Council към Белия дом наблюдава рискове за икономическата сигурност.

  • Комитетът за чуждестранни инвестиции в САЩ (CFIUS) има право да блокира сделки, които застрашават националната икономическа или финансовa сигурност.

  • През 2023 г. президентът Байдън официално обяви, че икономическата сигурност = национална сигурност.


Германия

  • Федералната служба за защита на Конституцията (BfV) наблюдава и финансови зависимости и чуждо влияние като заплаха за националния ред.

  • През последните години Берлин блокира китайски инвестиции в стратегически компании по съображения за икономическа и технологична сигурност.


Китай

  • Има Национална комисия за финансова стабилност и развитие, която работи под пряк контрол на правителството и комунистическата партия.

  • Контролът върху капитали, валутата и банките е част от държавната сигурност.

  • Законът за националната сигурност включва икономическата стабилност и финансовия суверенитет.


Русия

  • Централната банка на Русия работи в координация със Съвета за сигурност на Руската федерация.

  • След 2014 г. се въведе доктрина за финансов и икономически суверенитет, свързана с националната сигурност.

  • Блокирането на чуждестранни капитали, SWIFT санкции и създаването на вътрешни разплащателни системи се разглеждат като реакция на икономическа война.


Индия

  • Индийският съвет за национална сигурност анализира рисковете, свързани с чужди инвестиции, валутни зависимости и търговски дефицити.

  • Икономическият контрол е част от вътрешната сигурност на страната, особено в чувствителни сектори като храни, горива и технологии.


Общ извод:

Финансовият и икономическият суверенитет се разглеждат като въпрос на национална сигурност в почти всички геополитически важни държави – независимо дали са демокрации, авторитарни режими или смесени системи.


❗А България?

У нас финансовата сигурност не е формално включена в Закона за защита на националната сигурност, нито е под наблюдение на ДАНС в системен мащаб.
Няма оперативна дефиниция за:

  • „загуба на финансов суверенитет“,

  • „икономическо подчинение чрез дълг“,

  • или „системни финансови зависимости“.

➡️ Това е стратегическа слабост.

Какво трябва да направим?

1. Президентът да свика Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), като покани пряко и всички представители на българската индустрия, промишленост и едрия бизнес, но не чрез организации, асоциации и други обединяващи структури.А да присъстват лично собственици и акционери.

Съгласно Конституцията, президентът има правото да поставя на КСНС теми, които засягат дългосрочната национална сигурност.
Финансовият суверенитет, валутният борд и контролът върху валутата са част от икономическата сигурност, която по всички международни стандарти е стратегически компонент на националната сигурност.

❗ Включването на индустриалците и представители на реалната икономика не е каприз – това е задължително, защото те ще понесат пряката цена на всяка загуба на контрол.


2. Конституционен текст за валутата е висша форма на защита

❝Националната валута е част от националния суверенитет и не може да бъде заменяна или прехвърляна без провеждането на национален референдум.❞

Това може да бъде въведено чрез изменение на Конституцията, както например Унгария защити своя форинт, а Дания запази своята крона чрез специален дерогационен протокол.


Защо това е важно?

  • Приемането на еврото не изисква референдум според сегашната уредба – което значи, че суверенитет може да се предаде без народно съгласие.

  • Конституционна клауза за валутата ще блокира всяко бъдещо еднолично или партийно решение.


Накратко:

Президентът трябва да свика КСНС.


Националната валута трябва да бъде защитена конституционно.


Ако официалните институции отказват дебат, гражданите имат право да го изискат, да го започнат и да го водят докрай.

Автор

Start typing and press Enter to search

You cannot copy content of this page