Загубата на финансов суверенитет е компрометиране на националната сигурност
Докато дебатът за въвеждането на еврото у нас се води главно около инфлацията, цените и дребните пазарни последици, една много по-дълбока и тревожна тема остава почти табу:
Какво означава да изгубим финансовия си суверенитет и дали това не представлява реален риск за националната сигурност на България?
Какво всъщност означава „финансов суверенитет“?
Финансовият суверенитет е способността на една държава:
-
да контролира собствената си валута;
-
да определя самостоятелно паричната и фискалната си политика;
-
да защитава банковата си система от външен диктат;
-
и да реагира на икономически шокове без нужда от чуждо одобрение.
С въвеждането на еврото, България:
-
се отказва от собствената си валута;
-
влиза в система, където ЕЦБ взема ключовите решения;
-
губи възможността да управлява валутния си резерв и ликвидност;
-
става част от общ дългов риск, включително чрез Европейския стабилизационен механизъм (ESM).
Защо това е заплаха за националната сигурност?
-
Финансовият контрол е стратегически актив.
Без него, държавата не може да гарантира сигурността на своите граждани при кризи. -
Зависимостта от външни институции създава уязвимост.
Ако решенията за достъп до ликвидност, банкова стабилност или кредитна защита се взимат в Брюксел или Франкфурт, България се превръща в обект, а не субект на собствената си съдба. -
Примери от други страни показват как се губи контрол.
Гърция (2015 г.) не можа да получи спешна финансова помощ от ЕЦБ.
Банковата система бе замразена, гражданите – ограничени, държавата – поставена на колене.
Когато една държава не може сама да подкрепи своята икономика, това вече не е икономика – а зависимост.
Помислихме ли за това?
България няма армия от милиони, няма ядрено оръжие, няма огромни пазари.
Това, което има, е стабилна финансова система и устойчив валутен борд, изграден с цената на болезнени реформи.
Да се откажем от него без защита и без резервен план, не е просто грешка – това е стратегическо самообезоръжаване и самосаботиране.
Приемането на еврото и трансферът на суверенитет – правна и стратегическа гледна точка
1. Правна основа – суверенитет и Конституция
Според чл. 1 от Конституцията:
„Цялата държавна власт произтича от народа. Суверенитетът принадлежи на народа и се осъществява от него пряко и чрез органите, предвидени в тази Конституция.“
➡️ Паричният суверенитет е част от държавния суверенитет.
➡️ Приемането на чужда валута и участие в наднационални органи, които диктуват фискалната политика, може да се тълкува като ограничаване на този суверенитет.
2. Стратегически анализ – трансфер на ключов ресурс
Финансите са ресурс от първи ранг – наравно с отбраната, енергетиката, територията и населението.
Когато една държава предава управлението на финансите си на външна структура, това е:
-
прехвърляне на ресурс,
-
изнасяне на стратегическо решение,
-
и загуба на самостоятелност при извънредни ситуации.
3. Рискове при липса на пълен контрол
Риск | Последствие |
---|---|
Зависимост от ЕЦБ | Замразен достъп до ликвидност (пример: Гърция) |
Общ дългов механизъм | Плащане за чужди кризи (напр. Италия, Испания) |
Загуба на печалба от БНБ | -500 млн. лв. в бюджета всяка година |
Липса на собствена валута | Невъзможност за бърза реакция при инфлация, рецесия или природни бедствия – нещо, което никой не може да предвиди, следователно сме длъжни да поддържаме реални условия за действие при бедствия и аварии |
Извод
Приемането на еврото без изграждане на защита, буфери и гаранции за суверенитет е не просто икономически избор, а стратегическа слабост.
А слабите държави не биват нападани – те биват превземани отвътре.
В кои държави финансовата сигурност е елемент от националната сигурност
Съединени щати (САЩ)
-
Министерството на финансите (U.S. Treasury) има отдел „Office of Intelligence and Analysis“ – който официално работи в рамките на разузнавателната общност.
-
National Economic Council към Белия дом наблюдава рискове за икономическата сигурност.
-
Комитетът за чуждестранни инвестиции в САЩ (CFIUS) има право да блокира сделки, които застрашават националната икономическа или финансовa сигурност.
-
През 2023 г. президентът Байдън официално обяви, че икономическата сигурност = национална сигурност.
Германия
-
Федералната служба за защита на Конституцията (BfV) наблюдава и финансови зависимости и чуждо влияние като заплаха за националния ред.
-
През последните години Берлин блокира китайски инвестиции в стратегически компании по съображения за икономическа и технологична сигурност.
Китай
-
Има Национална комисия за финансова стабилност и развитие, която работи под пряк контрол на правителството и комунистическата партия.
-
Контролът върху капитали, валутата и банките е част от държавната сигурност.
-
Законът за националната сигурност включва икономическата стабилност и финансовия суверенитет.
Русия
-
Централната банка на Русия работи в координация със Съвета за сигурност на Руската федерация.
-
След 2014 г. се въведе доктрина за финансов и икономически суверенитет, свързана с националната сигурност.
-
Блокирането на чуждестранни капитали, SWIFT санкции и създаването на вътрешни разплащателни системи се разглеждат като реакция на икономическа война.
Индия
-
Индийският съвет за национална сигурност анализира рисковете, свързани с чужди инвестиции, валутни зависимости и търговски дефицити.
-
Икономическият контрол е част от вътрешната сигурност на страната, особено в чувствителни сектори като храни, горива и технологии.
Общ извод:
Финансовият и икономическият суверенитет се разглеждат като въпрос на национална сигурност в почти всички геополитически важни държави – независимо дали са демокрации, авторитарни режими или смесени системи.
❗А България?
У нас финансовата сигурност не е формално включена в Закона за защита на националната сигурност, нито е под наблюдение на ДАНС в системен мащаб.
Няма оперативна дефиниция за:
-
„загуба на финансов суверенитет“,
-
„икономическо подчинение чрез дълг“,
-
или „системни финансови зависимости“.
➡️ Това е стратегическа слабост.
Какво трябва да направим?
1. Президентът да свика Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), като покани пряко и всички представители на българската индустрия, промишленост и едрия бизнес, но не чрез организации, асоциации и други обединяващи структури.А да присъстват лично собственици и акционери.
Съгласно Конституцията, президентът има правото да поставя на КСНС теми, които засягат дългосрочната национална сигурност.
Финансовият суверенитет, валутният борд и контролът върху валутата са част от икономическата сигурност, която по всички международни стандарти е стратегически компонент на националната сигурност.
❗ Включването на индустриалците и представители на реалната икономика не е каприз – това е задължително, защото те ще понесат пряката цена на всяка загуба на контрол.
2. Конституционен текст за валутата е висша форма на защита
❝Националната валута е част от националния суверенитет и не може да бъде заменяна или прехвърляна без провеждането на национален референдум.❞
Това може да бъде въведено чрез изменение на Конституцията, както например Унгария защити своя форинт, а Дания запази своята крона чрез специален дерогационен протокол.
Защо това е важно?
-
Приемането на еврото не изисква референдум според сегашната уредба – което значи, че суверенитет може да се предаде без народно съгласие.
-
Конституционна клауза за валутата ще блокира всяко бъдещо еднолично или партийно решение.
Накратко:
Президентът трябва да свика КСНС.
Националната валута трябва да бъде защитена конституционно.
Ако официалните институции отказват дебат, гражданите имат право да го изискат, да го започнат и да го водят докрай.