Зелената офис – трансформация
–Промяната от офис- канцелария към място за творчески дейности;
– “Home office” –режимът, който ни помогна;
-Домашния любимец на работното място;
-Връзката на работното място
Офисът е място, което сме свикнали да свързваме с работен процес, чрез рационалното и прагматичното. Дори и в home office режим, заради covid кризата, рамката на базовия работен процес трябваше да бъде спазена. Освен десетките статистики за вредата от тази наложителна в някои сектори трансформация, се усетиха и преимуществата, които имаха своето място и бяха усетени. Като домашния уют, подкрепата и зареждането от личните ресурси. Усети се изначалната базова мотивация, която кара човек да се захваща с творческа дейност. Все пак този импулс в по-голям случаи не се формира в готовия колектив, а някъде доста по-рано. Някой психологически теории на психосоциалното развитие, споделят, че това става в кризата на идентичността, която е около двадесет годишна възраст. И след това са вторичните стъпки, вследствие на преминатата лична криза за развиването на личния път, на човек. Тоест проект-мотивацията ни, не е плод само на компанията в която вследствие сме взели участие. В този смисъл многобройни са мотивите ни за развитие и творчество. Многобройни са сферите, които могат да ни мотивират да творим и действаме.
Съвременната офис работа става все по-синкретична, тоест включваща все повече елементи от различни области. Като умения за комуникативност, преговаряне, творчески похвати, дигитални умения, PR – умения и други. Това прави работния процес, доста често да е застрашен от „прегряване“ на служителите. И нуждата от извънредна почивка да се окаже неизбежна. Рутината, крайните срокове, всичко това влияе на психическото състояние на работния екип. По статистика, именно в 21 век, 1 млн. българи страдат от бърнаут. Именно състояние на физическо или емоционално изтощение, което обикновено е резултат от дълготрайно натоварване с липсващ „клапан“ за вентилиране на работна умора.
Всичко това ни дава мотивация да търсим варианти за подпомагане на „човешкия ресурс“, извън погледа към служителите си, като на ресурс. Редом до статистическите изследвания в които се споделя, колко може да бъде пагубна работата от вкъщи, се усетиха и позитивите. Усети се топлината на подкрепата от спокойствието на близките хора около нас. Усети се и, че несправянето и липсата на мотивация, не могат да бъдат оправдани с режима „home office“. Ако човек има добри лични граници, построени механизми за справяне и поглед търсещ градивното, той непременно ще има успех, в която и среда да се постави. Защото мотивацията се формира в човека, а не е винаги в стил отвън-навътре. Разбира се интеракцията и случващото ни се около нас е важен елемент, но това не е ригидно – обусловено, а се влияе от нашия поглед. Ние избираме на кое ще дадем приоритет и на кое ще дадем внимание.
Напоследък се забелязват статии свързани с вредата от „home office” условията, като предпоставка за изоставяне на динамиката, на работния процес. И как „home office”, като наложителна трансформация ни проваля. Това няма как да е така, защото фокус – мотивацията би трябвало да е от субекта към средата, а не средата да е доминантен филтър.
Усеща се по-малък процент на гледни точки като:
– „Home office“ спестява всекидневното, работно гориво, като от там следва, че се помага и на природата без вредните емисии. От там следва, че не се изразходва психична енергия в задръствания, а се инвестира в работен процес. Не се плаща за наем на офис, материали и хора, които се грижат за почистването. И тук става ясно, че обвиняваме ли случващото се около нас, като нещо което е против нас, ние лесно бихме намерили оправдание за заучената си безпомощност. Както при всяка една новост тук става въпрос за формиране нови умения и компетентности, а не търсене на новия „демон“, който е против нас.
Тук основните въпроси са „Аз мога ли да се ангажирам?“ и „Аз мога ли да поемем отговорност?” в контекста на поетата лична или работна кауза. Защото оправданията за неслучващото ни се може да има във варианта и извън концепцията „home office“. Именно за това фокусът е към хората, към характера на хората и формирането на устойчиви качества.
Разбира се доста удобно е твърдението, че техниката или трансформацията ни проваля. Обвинявайки нещо извън нас, ние се освобождаваме от отговорност.
Успехът на всяко предприятие е в неговата компетентна организация, мотивиран екип, и спокойна среда, за да се осъществи продуктивността. В този смисъл „Зелената идея“, не е нещо ново, а нещо съвсем адаптивно и предвидимо за цивилизацията. Именно интегриране на колкото се може повече възможности за вентилиране на напрежението от офис – задачите със знак за превенция и толеранс, за формиране на нови умения. От което всички страни в работния процес биха спечелили.
Виждаме, създават се Тиймбилдинг програми, различни тренинги за подкрепа към групова кохезия и екипна работа, и това работи прекрасно. Тук се появява интересно предложение за бизнес сферата с интегрирането на еко атмосфера с домашен любимец, растения, които да ни подкрепят със своите здравословни влияния. Именно модел разчупващ студеното, аналогово тип -канцеларско помещение с интегрирането на стимули за био – работна среда. В която можем да бъдем по-продуктивни.
Домашен любимец на работното място
Животните на работното място, могат да бъдат подкрепящ ресурс към работния процес. В хуманитарната сфера, животното като помощник е с неизменна роля в рехабилитацията при хора с дефицити. Съществуват организации, които адаптират чрез обучителна програма кучета, които са социални спътници на хората. Редица научни изследвания показват позитивите от домашните любимци. Знае се, че стопаните на кучета, по-рядко страдат от високо кръвно налягане и имат по – ниски нива на холестерол. Също така хората, които около тях имат домашно животно, имат силна имунна система, която им помага да са по-здрави.
Всеизвестни са историите за „Кучетата на Amazon“, кучето на Марк Зукърбърг – пули (унгарско овчарско куче) и многобройните „офис – директори“ в световен план с домашни любимци, именно на работното място. Като това не е случайност.
Според проучвания котките могат да допринасят за релаксацията на хората, чрез звуците които издават. Когато котката мърка, създава вибрация на честота, която влияе положително на защитната система на организма и засилва имунитета на човек.
Любимците ни осигуряват емоционална подкрепа, благодарение на безусловната си преданост, което ги прави прекрасни спътници към нас в различни среди. От нас зависи как ще използваме природните дадености за нашето благо в различните сфери на нашия живот.
Личната връзката на работното място
Както се спомена по – горе в текста, това което ни мотивира да творим, на първо място, не е работодателя. Преди мотивацията от благоприятните условия на работа е удовлетвореността в личен план. Именно като автономна личност, като задоволени базови потребности в нас и като лична свързаност. Има безспорни доказателства, че влюбения човек е по-здрав, по-щастлив, съответно и по-продуктивен. А какво по-логично от човек с който се споделя половиния работен ден, общия житейски кариерен план, а като добавим и сходните теми на разговор нещата сякаш стават идеални. Не рядко частните фирми, държат на неформалните принципи за сепарация на взаимоотношенията от личен характер, именно защото се влага енергия в нещо странично от работния процес.
Но погледнато от друга страна, продължението би изглеждало по-благоприятно за работата.
Защото инвестицията на добра комуникация през човека до нас, дава много повече енергия в прагматичната заетост. И това са го усетили в редица страни от развиващия се свят. Много компании са въвели така наречения „Любовен договор“, който служителите от една организация подписват при встъпване в любовна връзка с колега.
Съществува варианта в който връзката на работното място се приема като капан, именно там този „Love Contract“, влиза в действие. Въпреки това, капанът е напълно възможен, именно когато има неспособност от хората да се създава свързване. То се превръща в конкурентна среда с желание за доказване, въпреки човека до нас. Липсата на граници в незрялата личност, също може да е минус към подобно трансформиране на социалната среда. Но това не е принос към „Личните връзки, вредят на работата“, това става заради поемането на повече роли от неузрели личности. Няма пречка за нас да поемем няколко работни проекта ако имаме ресурса за тях. Същото е и с междуличностните ни възможности.
Връзката с партньора ни минава през различни етапи на свързване. Етапи в които се изграждат междуличностни връзки на доверие и справяне с различията. В този смисъл работния процес е чудесна възможност да опознаеш другия до теб. Има проучвания в които ясно се вижда, че голям процент от връзките се създават именно на работното място. И това е напълно разбираемо. Прекарваме доста години от живота си именно на работното място. Работодателите все повече започват да разбират, че няма кариерно развитие без развитие на личността. Има осъзнаване, че хората им не могат да бъдат добри служители, ако не са щастливи хора.
Ключът за отговор, дали е благоприятна връзката на работното място или дали можем да поемем отговорност за еко – новост в нашия офис, която да ни влияе добре, зависи от нас.
Ако сме изградили ключови, личности характеристики, подплатени с умения, които да позволяват поемането на отговорности, не би трябвало да бъдем скептични към тези възможности. Които могат да ни подкрепят в работния процес. Взаимното вдъхновение и подкрепа слагат началото на много успешни фамилни бизнеси. Съществуват десетки факти за фамилни бизнеси, които се предават от поколение на поколение. Едни от най-успешните световни бизнеси са на базата на фамилни свързвания – автомобилни гиганти, модни компании, фармацевтични бизнеси и др.
Разбира се съществува и термин „Тормоз на работното място“ именно с интимен смисъл и той не е никак за подценяване. Там където има властови позиции и подчинени роли, има капани в стила на злоупотребата. Но позитивите в тази възможност са категорично повече.
Оказва се, че когато човек разбира себе си, развива социална и емоционална интелигентност, може да си позволи да твори и преминава различни предизвикателства, които не са закономерности. А когато там има пропуски, човек може да препише доста лични пречки на работата, партньора, кроскултуралните особености или на държавната политика. Но това не е съвсем така на практика.
Предоговарянето със себе си
Свързвайки се със света около нас ние поемаме различни цели с които да осъществим формираните си планове. Вариантите в пътя на случване могат да бъдат многобройни. Осъществяваме нашите мечти, търсим нови хоризонти за покоряване или загърбваме старите идеи, като се мотивираме от нещо различно в новия етап на творчество. И това е нормален процес. Без „криза“ или без предизвикателство, човек трудно би открил неподозирани свои страни, които да развива. Това което ние можем да направим е не да бягаме от предизвикателствата, а да формираме у себе си нови умения, които да работят тук и сега за нашето общо благо във всяка социална среда.
автор: Атанас Нанков