Антоан Николов: и тази година вината на изба „Магура“ спечелиха престижни награди
Визитка
Антоан Николов е роден на 21.11.1967 г. Юрист, завършил е СУ „Св. Климент Охридски“. От 1990-а до 2003 г. е политик от СДС, заемал е различни изборни длъжности. Бил е зам. председател на СДС-София и член на Националния изпълнителен съвет. Общински съветник в Столичен общински съвет от СДС (1991-1995, 1995-1999, 1999-2003), председател на Столичен общински съвет (1997-1999 и 1999-2003 г). През 2003 г., след разцеплението в СДС, се оттегля от политическа дейност. Собственик на винарна „Магура“, председател на фондация „Интелектуални проекти“. Семеен , с две деца.
Г-н Николов, добра ли беше 2019 за вас и семейството ви?
Мисля, че изпращам една добра година и в личен, и в служебен план. Живи и здрави сме, децата растат и се учат, естествено вече имат и своите тийнейджърски капризи. Интересно и забавно е с тях, а и с майка им се опитваме да спазваме старата житейска максима, че децата трябва да бъдат учени, но и трябва да бъдат оставени сами да се учат. Както се казва купонът у нас тече с пълна сила, казвам го в най-добрия смисъл. Бизнесът при нас също навлиза в тази така деликатна възраст (смее се) и тук имаше много здрава работа, но и положителни емоции.
Радвам се, че и тази година вината на изба „Магура“ спечелиха престижни награди, което още веднъж е доказателство, че трудът ни е оценен, засадихме и орехова градина – така че се чувствам удовлетворен и Дай Боже да бъде все така.
Нямате ли усещането, че България през 2019-а сякаш внезапно се озова във вихъра на сериозни и важни международни събития, за които не беше съвсем подготвена?
Времената стават „все по-интересни за живеене“. Не знам до колко трябва да ни радва това, ако вярваме на китайците. Всъщност Европа и светът са изправени пред сериозни изпитания и предизвикателства. Хубавото е, че България започна да играе все по-активна роля на европейската и международна сцени. Вкарването на темата за Западните Балкани в дневния ред на ЕС от нашия премиер, както и отношенията ни със седите, като цяло е изключителен плюс. Въобще, това че българският премиер смело и отчетливо заявява националната ни позиция е нещо, което ни радва. Дълго време се усещаше осезателна липса точно на подобно поведение. Интензивният диалог и със САЩ, и с Турция са неща, които ще донесат позитиви на България, но в същото време крият и заплахи. Няма как „голямата руска мечка“ да приеме спокойно идеята за мащабна военно-морска база на НАТО край Варна. Това, че значителна част на диалога на ЕС с Ердоган минава с посредничеството на Борисов, също е ласкаещо и същевременно доста напрегнато. Много впечатляващ е и диалога на премиера със Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет. Честно, ако нещо ме притеснява, то е дали дипломацията ни смогва да играе на „всички дъски“, които се отвориха едновременно…
А в икономическо отношение? Съгласен ли сте с оптимистичните данни, които огласява правителството за икономически ръст, за повишаване на кредитния рейтинг и на страната, и на София?
Кредитният рейтинг го мерят сериозни институции и кой съм аз, че да споря с тях. Като цяло има стабилност, предсказуемост за бизнеса, което е особено важно. В същото време бюрократичните тежести са все още доста. България е на едно от първите места в ЕС по продължителност на времето, което бизнеса отделя за бюрократични процедури, за плащане на данъци, за изваждане на разрешителни. Мисля, че в това отношение правителството има още много какво да направи. Бързите инфраструктурни проекти са голямо предимство. Те поглъщат и много работна ръка, но в същото време съвсем близо е и деня, в който ще трябва сериозно да мислим за внос на работници. И имам предвид не само квалифицирани специалисти. Липсата на хора се усеща все по-силно, особено на фона на общата демографска картина и все още сериозната миграция.
Винарският бизнес? Вие сте собственик на една от екзотичните изби – Магура – славеща се с достъпно качество? Задават се месеците, в които хората оценяват какво сте работили цялата година?
Както вече казах 2019 беше добра за производителите на вино от Северозападна България. Богът на виното ни благослови, лозята родиха много хубаво грозде и направихме отлично вино. Може да е малко нескромно, но мисля, че правим едно от най-добрите вина от сорта “Гъмза“, както и шампанско по оригиналната френска технология. Вината ни са с модерно звучене и с минимална технологична намеса. Доказателство за това са и наградите за “Магура“, които за поредна година спечелихме от престижни международни конкурси – например Гъмзата ни е с двоен златен медал, естественото пенливо вино всяка година печели награди, така че има с какво и за какво да се гордеем. И тук искам да благодаря на всички колеги, които работят във винарната за труда им, за търпението и любовта, която влагат във всеки един процес в правенето на вино. Истинското вино освен с труд се прави и с много желание и любов. Северозападния край е доста беден и всички, които развиваме някакъв бизнес там се чувстваме дълбоко свързани със съдбата на хората. Помагаме с каквото можем и те ни се отплащат щедро. Благодарен съм на съдбата, че ми разкри неподозираните качества на точно тези мои сънародници, които подчертавам – не живеят никак лесно.
Със замърсеният въздух, а и като отглас от местните избори, София е отново в центъра на националния интерес и на политическите пререкания. Как оценявате новия СОС и изобщо развитието на града като дългогодишен общинар?
Общинските съветници и кметът на София са такива, каквито са ги избрали софиянци. Едно е сигурно пред тях стоят сериозни задачи, защото са натоварени с огромни изисквания и очаквания от нас – техните избиратели. Надявам се да има по-малко политически боричкания и повече работа в името на града. Още повече, че колегите ми разполагат с бюджет 3-4 пъти по-голям от бюджета, с който разполагахме ние през 2003 г.
По отношение на въздуха който дишаме трябва да се предприемат радикални мерки не само на местно, но и на национално ниво. Например, за никого не е тайна, че събрахме най-старите и очукани коли на Европа, че ромските гета използват странни неща за отопление, при положение, че повечето от семействата получават помощи за отопление. Може да прозвучи стряскащо, но наистина мисля, че таксите за престой в центъра трябва да се увеличат, за да се свали малко натиска от автомобили. В същото време спечелените от това пари да се влагат в алтернативни, незамърсяващи средства и на градския транспорт и на частни инициативи, като тази с електрическите коли под наем и други.
Винаги сте бил доста критичен относно новото строителство в София, каква беше 2019 в това отношение? Нещо промени ли се?
Продължавам да бъда критичен към новото строителство в две посоки – „уплътняването“ и презастрояването на южните квартали, както и застрояването с блокове на Витошката яка. Последното за мен граничи с престъпление. Повечето от тези блокове (само в Бояна са около 70) нямат канализация и са на септични ями, заустени в малките витошки реки. Питам се къде са еколозите, които иначе са доста шумни, когато трябва да се атакува някой голям инвеститор. Както и защо и главният архитект и кметът не предприемат никакви действия в т. ч. и законодателни за намаляване на натиска от това строителство. От него страдат не само за жителите на Витошката яка, а и всички софиянци, защото високото строителство в планината буквално спира естествената циркулация на въздуха в целия град. И искам да припомня старата индианска поговорка, че земята не ни е дадена от дедите, а е взета назаем от децата и внуците ни. Това важи и за водата, и за въздуха…
Във вътрешнополитически план как оценявате идващата година – като размирна, или спокойна? Има ли алтернатива ГЕРБ в дясното пространство, а и изобщо, като политическа сила, която управлява?
Към момента не виждам алтернатива в дясно на политическия проект на ГЕРБ, особено след последните местни избори, където заявилите се за „автентични“ десни „Демократична България“ и „Да, България“ пряко и безочливо заиграха с БСП и нейните креатури. Питам се как ли се чувства Иван Костов като създател и вдъхновител на тези политически формации. Аз лично се чувствам омерзен. Очаквам една интересна политическа година, в това число мисля, че е време за предсрочни парламентарни избори.
Кое налага според вас провеждането на предсрочни парламентарни избори?
Много е просто. За всички е видно, че сегашния коалиционен модел на управление е изчерпан. За съжаление коалиционната култура на българския политически елит не е много висока. Поредното доказателство са така наречените патриоти, които видимо излъгаха своите симпатизанти. Оядоха се и започнаха да се разпадат. Последното не им пречи постоянно да извиват ръцете на Борисов. Мисля, че е време той да ги сложи на мястото им, а това става чрез едни парламентарни избори. Друг е въпросът, че според желанията на избирателите ГЕРБ и за в бъдеще ще трябва да управляват под формата на коалиция. И тук се пита кой е най-подходящият партньор за едно дясно или дясноцентристко управление. Държа да припомня, че в своята история и СДС управляваше коалиционно и то в най-силните си години – периода на управление на ОДС – СДС, Демократическа партия, БЗНС – Народен съюз.
ГЕРБ буквално осинови СДС, как оценявате този ход? Това желание за притежание на марката ли е само, или пък смятате, че старото СДС може да се възроди с нова енргия, получавайки една значителна подкрепа?
Към момента изглежда, така, но това не е добре нито за ГЕРБ, нито за СДС. Аз лично мисля, че ГЕРБ имат интерес да подпомогнат СДС да обедини около себе си дясномислещи хора и по-малки партии и сами да прескочат заветната 4% бариера. Тогава ще имаме реално отваряне на ветрилото вдясно, както и алтернатива на розовеещите вече „Демократична България“ и „Да, България“. В противен случай ГЕРБ ще носят СДС на гърба си, без това да увеличава електоралната им подкрепа.
Какво най-много ви се иска да се случи през 2020 година? Какво си пожелавате на себе си и какво на българите като цяло?
Пожелавам здрава, мирна, благодатна, спорна и слънчева 2020 година! Да се родят много здрави бебета, за да се заздрави българския корен. Да бъдем оптимисти, смели в мечтите си и доброто да бъде навсякъде! И да си даваме повече сметка, че в исторически план живеем в едно от най-богатите и щастливи за България времена. По-малко да се оплакваме и повече да работим!
