Телефонните банкови измами: кой носи отговорност, когато парите изчезнат от сметката?

С благодарност към Габриела Руменова, „Ние потребителите“, че ни информира за рисковете и измамите.

Нови опити за измами с банкови сметки поставят важни въпроси за финансовата сигурност на гражданите и бизнеса. Кога банката е длъжна да възстанови неправомерно изтеглените средства, какво се случва, ако клиентът сам е потвърдил превод, и как компаниите могат да ограничат риска от финансови злоупотреби?

Банковите измами вече не започват непременно с кражба на данни

За нова схема с телефонни обаждания предупреждава потребителската платформа „Ние, потребителите“. Граждани получават автоматизирани съобщения, според които от банковите им сметки са изтеглени средства без тяхно разрешение.

В един от описаните случаи обаждането идва от номер с италиански телефонен код. Съобщението се позовава на информация от VISA във Виена и приканва получателя да натисне цифрата 1, за да се свърже с оператор.

Схемата изглежда проста, но използва ефективен психологически механизъм: човекът първо е убеден, че е жертва на финансова злоупотреба, а след това му се предлага съдействие за предотвратяване на загубите.

Реалната опасност е, че под претекст за защита на средствата престъпниците могат да получат достъп до банкови данни или да убедят клиента сам да извърши платежна операция.

Подобни престъпления са известни като вишинг – телефонна разновидност на фишинга, основана на социално инженерство.

Кога банката отговаря за неразрешена операция?

Един от най-съществените въпроси при банкова измама е кой трябва да понесе финансовата загуба.

Българското законодателство предвижда защита за клиентите при неразрешени платежни операции.

Съгласно чл. 79 от Закона за платежните услуги и платежните системи доставчикът на платежни услуги по правило е длъжен да възстанови стойността на неразрешената операция незабавно, но не по-късно от края на следващия работен ден след установяването ѝ или получаването на уведомление.

Законът обаче предвижда изключения и специални правила относно отговорността на клиента.

Затова възстановяването на средства не е автоматично гарантирано при всяка измама.

Съществено значение имат конкретните факти: как е извършена операцията, как е удостоверена, предоставял ли е клиентът поверителни данни и дали е проявена груба небрежност.

Каква е разликата между откраднати пари и доброволно нареден превод?

Това разграничение е решаващо при финансовите спорове.

Представете си две ситуации.

Първа ситуация: Някой извършва плащане с банковата ви карта, без да сте го разрешили. Възниква въпрос за неразрешена платежна операция и приложимите законови механизми за защита.

Втора ситуация: Получавате обаждане от човек, който се представя за банков служител. Той ви убеждава, че сметката ви е застрашена и трябва незабавно да прехвърлите парите си в друга, уж защитена сметка. Вие нареждате превода лично.

Във втория случай има измама, но не непременно неразрешена платежна операция по смисъла на закона.

Това може значително да усложни възстановяването на средствата.

Самото използване на парола, код или потвърждение обаче не решава автоматично всеки спор. Необходимо е да се установят действителното съгласие за операцията, обстоятелствата около удостоверяването и приложимите правила.

Ето защо своевременното уведомяване на банката и документирането на случилото се са изключително важни.

Защо телефонните измами са риск и за фирмените сметки?

Макар много предупреждения да са насочени към физическите лица, предприятията също могат да бъдат уязвими.

Особено чувствителни са ситуациите, при които управител, счетоводител или служител има правомощия да извършва банкови преводи.

При фирмите измамниците могат да използват различни сценарии:

• Представяне за банков служител, който съобщава за блокирана фирмена сметка.
• Фалшиво предупреждение за подозрителен международен превод.
• Искане за потвърждение на ново устройство за електронно банкиране.
• Съобщение за промяна на банковата сметка на доставчик.
• Имитация на указание от управителя за спешно плащане.

Последните два сценария са характерни за по-широката категория измами с бизнес кореспонденция и платежни инструкции.

При тях финансовата загуба може да възникне не вследствие на техническо проникване в банковата система, а заради успешно манипулиране на човек, който има право да нарежда плащания.

Как бизнесът може да намали риска?

За малките и средните предприятия не е задължително да се изграждат сложни и скъпи системи за сигурност, за да се постигне съществена защита.

Няколко организационни правила могат да ограничат вероятността от злоупотреба.

Независима проверка на променени банкови сметки. Ако доставчик съобщи нов IBAN, промяната трябва да бъде потвърдена чрез предварително известен канал за контакт, а не единствено чрез полученото съобщение.

Допълнително потвърждение за значими преводи. Когато организацията позволява, плащанията над определена сума могат да изискват одобрение от второ упълномощено лице.

Разделяне на правомощията. Не всеки служител, който подготвя плащания, трябва непременно да има и самостоятелно право да ги нарежда.

Известия и лимити. Банковите уведомления, индивидуалните права на потребителите и подходящите лимити позволяват по-ранно установяване на необичайна активност.

Ясни правила при телефонни обаждания. Никой служител не бива да предоставя кодове, пароли или отдалечен достъп до фирмено устройство по инструкции на непознат събеседник.

Особено важно е фирмата да има предварително определен ред за реакция при съмнение за компрометиран банков достъп.

Може ли да се има доверие на номера, от който се обаждат?

Не само въз основа на показания номер.

Комисията за регулиране на съобщенията предупреждава за злоупотреби с подправена идентификация на обаждащия се.

Това означава, че изписаният на телефонния екран номер не винаги съответства на действителния източник на обаждането.

Дори номерът да изглежда български или да наподобява официален телефон на финансова институция, това не е достатъчно доказателство за самоличността на събеседника.

Българската народна банка също е предупреждавала за измамници, представящи се за нейни служители, които дават указания за преводи и други финансови операции.

Правилната реакция е прекратяване на съмнителния разговор и самостоятелна проверка чрез официалните контакти на съответната институция.

Какво трябва да направите при съмнение за финансова измама?

Ако сте предоставили банкови данни или сте извършили превод под чуждо влияние, незабавно уведомете обслужващата банка.

Поискайте проверка на операцията, ограничаване на компрометирания достъп и блокиране на платежни инструменти, когато е необходимо.

Ако има вече извършено плащане, банката може да прецени дали са налични възможности за спиране, проследяване или искане за връщане на средствата.

Подайте и писмено уведомление, за да разполагате с доказателство за датата и съдържанието на сигнала.

При данни за престъпление уведомете полицията и съхранете цялата налична информация – телефонни номера, електронни съобщения, документи и платежни нареждания.

При спор с банката е важно да се установи дали операцията е била разрешена, как е удостоверена и какви са приложимите законови права на клиента.

Информираността е част от финансовата сигурност

Съвременните банкови измами показват, че технологичната защита сама по себе си не е достатъчна.

Престъпниците все по-често се опитват да заобиколят механизмите за сигурност не чрез директна техническа атака, а като убедят човека сам да предостави необходимата информация или да потвърди нежелана операция.

Затова финансовата грамотност, добрите организационни практики и своевременното разпознаване на предупредителните сигнали са важни както за гражданите, така и за бизнеса.

За конкретните признаци на новите телефонни измами, начините за разпознаване на подозрителни обаждания и практическите действия при компрометирана банкова сметка прочетете и подробния материал на FutureNow.bg – „Нова телефонна измама с банкови сметки“.

Основното правило остава непроменено: никоя действителна мярка за защита на банковите средства не изисква да разкривате тайните си кодове на непознати или да извършвате преводи под телефонен натиск.