DAVIDOFF THE 13th
Inspired by Dilov&Davidoff
Парадоксално, но повечето хора, които пият хубаво кафе, вярват в Дядо Коледа. Научно е доказано! За разлика от студентите, които – независимо дали пият, или не кафе – не вярват в дядо Коледа. Не за друго, а защото не могат да допуснат, че старец с торба, пълна с подаръци може да оживее в Студентски град през декември… след 20.00 часа….
А студентите рядко имат фобии като изключим атазогорофобията, която е страх от забравяне. Имат известен страх и от затворени пространства. Той се нарича клаустрофобия. Например вървиш към чалга-клуба и се страхуваш, че може да е затворено…
Има и съвсем конкретни страхове. Арахнофобията – страх, че пак ще дават Човекът-паяк по телевизията. Но има и такива, които изглеждат някак абстрактно. Например, страхът на Супермен, че па ще си обуе гащите върху панталоните или страхът, че мумията на Ленин не е поставена в мавзолея по фън шуй и затова нещата в Русия не вървят. Аз, например, изпитам известен страх, че Грета Тунберг ще излезе от пубертета и на всеки 28 дни, речите ѝ ще стават особено яростни! А с възрастта развивам и тревожността, че колкото повече оплешивявам, толкова по-дълго време ми трябва да си измия лицето… В съчетание със страховете от думи, съдържащи „ч” и „ш” – разбирате, че водя един нелек живот, в който страхът от петък 13 е последното, което може да ме уплаши…
И все пак, как да се отървете от параскевидекатриафобията, която годишно само в САЩ причинява на икономиката щети за милиард и шестотин милиона долара? Предлагам проста терапия: първо се приучавате да се страхувате не от числото 13, а от 12. После от 11, 10, 9, 8 и така до нула. Т.е. в края на терапията имате вече нула страхове! Параскевидекатриафобията – освен страх от петък тринайсети е и страх от произнасяне на дълги, неразбираеми думи и страх от изригване на исландски вулкани, които се казват Ейяфятлайокутл.
По-трудно се преборва страхът да не останеш без кафе –абстинентокофеинофобията. Няма известен на науката друг начин, освен да се сдобиете с кафе. С достатъчно кафе! Или ако не достатъчно, то поне качествено. В моят случай Davidoff е лукса, който мога да си позволя. Това кафе е като най-добрите парфюми – на всяка кожа стои различно, у всекиго отключва индивидуален вкус, дарява го с различни аромати. По отношение на страха да остана без хубаво кафе, съм развил националната вариация на онова, което французите наричат „дежа вю”. Българският вариант е „да@ба вю” – страхът, че ще се пр@б@ш по абсолютно същия начин, по който вече си се пр@бавал. И въпреки че специалистите съветват да се сдобиете с достатъчно кафе, а Davidoff го предлагат във всякакви видове – от току-що набрано, през току-що смляно и изпечено, до разтворимо – усещането, че никога не е достатъчно особено се изостря с наближаването на коледните празници… Ето – магазините ще затворят и аз ще остана без кафе!!! Кошмар по-голям от това майка ти да пръдне на родителска среща…
И друг път съм казвал, че искам като умра да сложат в джобовете ми зърна царевица. Да се получи наистина запомняща се кремация! А после прахът ми да бъде разпръснат в мола, за да можете жените в моя живот да ме посещават поне веднъж седмично… Но докато съм жив, в джобовете ми ще има кафе Davidoff!
Така де, всеки със страховете си.
