Личната връзка на работното място
Автор Атанас Нанков
За успешните взаимоотношения в дуалността, на първо място, стои нашата връзка със самите себе си. Любовта на работното място трябва да се отнася най-напред от нас към нас.
Преди въобще да започнем да търсим реализация в професионален план, трябва да сме наясно какво искаме. За огромна моя изненада и за съжаление днешният човек не знае какво иска, защото не познава себе си. Такъв човек няма да се чувства добре, където и да постъпи на работа независимо от добрите перспективи. В такъв човек винаги ще остане чувството за непълноценност, което ще има различни външни прояви, наречени комплекси.
Този човек винаги ще обвинява другите за собствените си поражения и неуспехи или ще се опитва прекомерно да се доказва…, но докога ще издържи този балон?! Има два варианта – докато човек доброволно си даде сметка, че „това не е за него“ или докато настъпи катарзисен момент заради прегаряне, водещо до депресивни състояния, което е тежкият, но неизбежен обрат.
В такива моменти човек стига дъното и няма друг път освен да чуе гласа на душата си. Човек, който е свързан със себе си, знае какво може и какво иска. Такъв човек ще бъде продуктивен на работното си място в сферата, в която ще изпитва удовлетворение да работи. Такъв човек ще знае как с любов да отстоява себе си и как да се свърже с колегите си, които, ако също са свързани със себе си, заедно ще направят чудеса в професионален план.
Невена Цонева
Това, което ни мотивира да творим, на първо място, не е работодателят. Преди мотивацията от благоприятните условия на работа е удовлетвореността в личен план. Онази удовлетвореност, която имаме като автономни личности със задоволени базови потребности и с ясно отношение за личната ни свързаност.
Има безспорни доказателства, че влюбеният човек е по-здрав, по-щастлив, съответно и по-продуктивен. А какво по-логично от човек, с който се споделя половиния работен ден, общия житейски кариерен план, а като добавим и сходните теми на разговор, нещата сякаш стават идеални. Не рядко частните фирми държат на неформалните принципи за сепарация на взаимоотношенията от личен характер именно защото се влага енергия в нещо странично от работния процес.
Но погледнато от друга страна, продължението в опознаването на личностите би изглеждало по-благоприятно за работния процес. Не е случайно, че инвестицията на добра комуникация през човека до нас дава много повече енергия в прагматичната заетост. И това са го усетили в редица страни от развиващия се свят. Много компании са въвели така наречения „Любовен договор“, който служителите от една организация подписват при встъпване в любовна връзка с колега.
Съществува вариант, в който връзката на работното място се приема като капан, именно там този “Love Contract” влиза в действие. Въпреки това капанът е напълно възможен именно когато има неспособност от хората да създават стабилно свързване. То се превръща в конкурентна среда с желание за доказване въпреки човека до нас. Липсата на граници в незрялата личност също може да е минус към подобно трансформиране на социалната среда. Но това не е принос към темата „Личните връзки вредят на работата“, това потвърждава идеята, че подобна вреда става заради поемането на повече роли от незрели личности. Няма пречка за нас да поемем няколко работни проекта, ако имаме ресурса за тях. Същото е и с междуличностните ни възможности.
Връзката с партньора ни минава през различни етапи на свързване. Етапи, в които се изграждат междуличностни връзки на доверие и справяне с различията. В този смисъл работният процес е чудесна възможност хората да се опознаят. Има проучвания, в които ясно се вижда, че голям процент от връзките се създават именно на работното място. И това е напълно разбираемо. Прекарваме доста години от живота си точно на работното място. Работодателите все повече започват да разбират, че няма кариерно развитие без развитие на характера, на личността. Има осъзнаване, че хората не могат да бъдат добри служители, ако не са щастливи в личния си живот.
Ключът към отговора
Ако сме изградили ключови личности характеристики, подплатени с умения, които да позволяват поемането на отговорности, не би трябвало да бъдем скептични към тези възможности. Точно те могат да ни подкрепят в работния процес. Взаимното вдъхновение и подкрепата слагат началото на много успешни фамилни бизнеси. Съществуват десетки факти за фамилни бизнеси, които се предават от поколение на поколение. Едни от най-успешните световни бизнеси са на базата на фамилните свързвания – автомобилни гиганти, модни компании, фармацевтични бизнеси и др.
Разбира се, съществува и термин „Тормоз на работното място“ именно с интимен смисъл и той не е никак за подценяване. Там, където има властови позиции и подчинени роли, има капани в силата на злоупотребата. Но позитивите в тази възможност са категорично повече.
Оказва се, че когато човек разбира себе си, развива социална и емоционална интелигентност, може да си позволи да твори и преминава различни предизвикателства, които не са закономерности. А когато там има пропуски, човек може да препише доста лични пречки на работата, партньора, на кроскултуралните особености или на държавната политика. Но това не е съвсем така на практика.
Ето няколко препоръки, които могат да са в помощ при процеса на балансиране на работата и личния живот:
- Установяване на ясни граници: определя се време и пространство за работата и за личната комуникация. Като постигането на равновесие изисква ясно определение на границите между двете сфери и спазването на тези граници.
- Приоритизиране: определя се кои са важните цели, най-важните цели и стойности както в работата, така и в личния живот. Това би помогнало за фокусирането върху важните неща, като понижава излишния стрес.
- Създаване на подкрепа чрез емпатична комуникация: комуникацията е от решаващо значение за успешното съчетаване на работата и личния живот. А подкрепящият ресурс, който може да се разгори в отсрещния човек, след това би запалил и нас.
- Управляване на времето ефективно: организирането на работното време може да помогне за постигането на равновесие и в личните отношения.
Предоговарянето със себе си
Свързвайки се със света около нас, ние поемаме различни цели, с които да осъществим създадените си планове. Вариантите в пътя на случване могат да бъдат многобройни. Осъществяваме нашите мечти, търсим нови хоризонти за покоряване или загърбваме старите идеи, като се мотивираме от нещо различно в новия етап на творчество. И това е нормален процес. Без „криза“ или без предизвикателство човек трудно би открил неподозирани свои страни, които да развива. Това, което ние можем да направим, е не да бягаме от предизвикателствата, а да формираме у себе си нови умения, които да работят тук и сега за нашето общо благо във всяка социална среда.
Всичко това е възможно, разбира се, ако в себе си сме развили умения за социална и емоционална компетентност. Посока, в която да развиваме умения за лични граници и критично мислене. Грижейки се за себе си и за вътрешния си свят, привличаме и партньори, които се грижат за себе си. Това ни помага да разберем дали ние управляваме нашия живот. От своя страна това със сигурност ще ни подкрепи и в творческата ни заетост.
Да си отговорим на въпросите:
- Какви ценности сме избрали?;
- Какво очакваме не от партньора, а от общото ни свързване?;
- Кое е това, което е в моя контрол, което аз мога да направя, каква позитивна идея мога да подам към партньора, с която ние заедно можем да направим нещо повече от това, което всеки сам и поотделно може да направи?
Няма как щастливо да оцеляваме поотделно и извън любовта. Ако намерим такъв начин, то наистина животът ни ще се превърне в оцеляване.
