Офицерът, който се превърна в крал

Вдъхновението често ни спохожда когато сме влюбени, а Атанас Вилнер сякаш винаги е влюбен, но не в определена марка или конкретен автомобил, а в рядкото явление да си влюбен в работата си. С такава страст да подбираш материалите, цветовото съчетание, вида на тапицерията, че да направиш скучното – желано.

Проектите на Vilner са винаги различни, няма два еднакви, и същевременно винаги ще ги познаете. Дали по деликатно пришитите шевове на тавана, или пък по цялостния дързък, но на място дизайн… когато отвориш вратата на подписан от Вилнер автомобил, ще го познаеш. А да останеш равнодушен е просто невъзможно. Поредното доказателство за магията Vilner е английският джентълмен Range Rover Discovery by Vilner, за който дори кралицата би пропуснала следобедния си чай, за да се повози…

Натоварен петък е, когато Атанас Вилнер получава телефонно обаждане. Разговорът трае не повече от 5-6 мин. Атанас затваря телефона и набързо хвърля някакви записки в тефтера си. Има среща за следващата седмица – клиентът е от нетърпеливите.
Историята на този SUV започва от затварянето на телефона на онова петъчно обаждане. Още понеделник автомобилът се позиционира до тапицерския тезгях, където огромната му сянка пада приканващо върху инструментите. Когато собственикът на автомобила пристига в ателието, той идва без ясна концепция за проекта, но с конкретно желание: “Искам промяна, но не от онези, които после се чудиш дали ти харесват или не.
Искам нещо малко, но забележимо различно. Искам да си личи, че си я правил ти – доверявам ти се изцяло.” Последните думи отекват – все пак това е и причината всички клиенти на Атанас Вилнер да избират именно него пред останалите ателиета – доверяват му се. А доверието е всичко – не просто искаш различен автомобил, искаш Vilner идея върху твоя автомобил…
Затваряш очи, а когато проектът стане готов се замисляш за секунда дали да ги отвориш – вълнението преди да видиш неговото творение е равностойно на момента, в който си купуваш първата кола. “Ама това наистина ли е моят автомобил?”, изкача в съзнанието ти, а когато накрая осмислиш, че мечтата е вече реалност, не си сигурен на кого трябва да благодариш – на Вилнер, за безграничното му красиво въображение, или на себе си, за това, че си се доверил именно на него…

Атанас прави кафе, а разговорът с клиента вече е на четири очи. За разлика от врачките, Вилнер прочита мисълта на клиентите си преди утайката да изплува. Собственикът се опитва да си представи как би искал да изглежда новият му автомобил и лутайки се в думите си, стреля идеи в пространството, докато Вилнер скицира въображението му. Кафето е почти към края си, а последната глътка запазват за довиждане.

Преди това обаче има още работа. Атанас оставя скицника си и клиента насаме за малко, а когато се връща, в ръцете си носи красива махагонова кутия с мостри дърво. “Ето така ги виждам аз нещата: корите на вратите и панела на централната конзола ще са от естествена амбойна , същият материал ще използваме и за волана” – казва Вилнер, подавайки лакираното парче мостра. Разказът продължава: “Таванът ще е съчетание от тъмна алкантара и шевове по дръжките, сенниците също ще облечем с нея. Ще заменим черната кожа на седалките с по-мека кафява, като запазим изчистения й вид отстрани, а по средата гърбът ще потъва в триизмерни възглавници, постигнати чрез ромбовидна шарка. И кожата там ще е перфорирана”.

Следва мълчание, в което шумът от машините излиза на преден план. Глътката кафе още стои в чашата. Това е моментът на критика – Вилнер замлъква и чака отсрещната страна да сподели впечатленията си. Тишината продължава повече от обикновено, затова Атанас подхваща отново: “Е какво мислиш?” Поредни секунди мълчание. “Честно ли? Щастлив съм, че Range Rover нямат подобен интериор като опция, иначе не знам дали някога бих изпитал такова щастие.”, отговаря собственикът с накривена усмивка. Сърцето на Вилнер забавя пулса си. Проектът е одобрен.

Следват няколко уточнителни момента, един-два подписа и проектът стартира. Срещата завършва с ръкостискане. Range Rover Discovery ще получи нов прочит.

Усилия кипят в продължение на седмици. Първата и най-важна работа е да се вземат мерки – всеки сантиметър от купето бива записан. Промяната започва от поставянето на дървени апликации на уречените места. Сега вече не е нужно да се доверяваш на авантюристичния дух на модела, за да се докоснеш до природата. Естествената дървесина така нежно приляга в автомобила, сякаш останалите компоненти са изградени около нея. Прокарваш един пръст по дължината на вратата отвътре и мигновено те спохожда усещането за вечност. И макар собственикът да не е избрал замяна на всички твърди повърхности с естествени материали, наличието на пластмаса не дразни. Странно е, да, но шарките на дървото дотолкова те отнасят в мисли, че пластмасата не се забелязва. Един от редките случаи в които природата е едно с това, което я убива – явление присъщо само на Vilner.

Следва внимателно подбиране на вида и нюанса на кожата. Мек цвят, но с тежък характер. Да носи усещане за лекота, но и чувство за сигурност. Перфектната кожа. Има обаче минорен проблем – одобреният от клиента дизайн на релефа е с недостатъчно големи дупки на перфорацията, за да функционира обдухването на седалките. “Наложи се да променим първоначалния проект. Седях цяла нощ в ателието за да измисля вариант как мога да съчетая желанията на клиента с неговите нужди. На сутринта вече имахме нов дизайн на релефа, наподобяващ пчелна пита, с по-големи дупки на перфорираните места.” – споделя Вилнер. А това е само една от многото черти на Атанас. Някак винаги успява да открие в проблема поле за творческа изява, за него изразът “Не става” не е приемлив отговор.

Месец по-късно на същата маса отново стоят две чаши с кафе, и двете отново с последна глътка. Вълнението на собственика не може да се опише в думи, то е прилив от емоции – тъкмо да позволи на триизмерните възглавници на седалката да обгърнат всяка гънка на тялото му, и погледът му се отнася от шарките на естествената дървесина, а точно когато си помисли, че е разгадал историята й, главата му поглежда нагоре. Едно докосване на тавана. Толкова му беше нужно да разбере, че се доверил на правилния човек.

Ръкостискането от първата среща преминава в прегръдка за чао, а глътката в кафетата остава недоизпита. Нарочно е, макар и подсъзнателно. И двама знаеха, че последната глътка означава край, а никой не би позволил това да стане. Та това е само началото на един нов живот… Този на Range Rover Discovery by Vilner.
Преобразяването на автомобила включва подмяна на пластмасовите панели от вътрешната страна на вратите със специално селектирано парче естествена амбойна. Воланът и части от централната конзола също са преобразени със същият материал. Шарката на дървото е избрана съобразно текстурата на кожата на седалките, така че хармонията в купето да се гарантира не само от удобството, но и от естетическо съчетание на материалите. Захабената черна кожа е подменена с първокласна такава, в цвят „Коняк“ , а формата на релефа е специално създадена за проекта. Потъмнелият таван и плата на сенниците са подменени с алкантара, а дръжките са облечени в тъмна кожа и пришити с видими шевове – една от запазените марки на Vilner.