Дефинирането на целите за енергия и климат до 2030 г.: да включим активно и местните власти

АВТОР Мария Манолова

Общините следва да бъдат включени и на практика, тъй като чрез тях се реализира енергийна политика на местно равнище

Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.

През 2020 г. националните планове в областта на енергетиката и климата бяха представени пред Европейската комисия (ЕК) от държавите членки. През 2023 г. ще е необходимо те да бъдат актуализирани в предварителен вариант и през 2024 г. да бъдат представени като финален вариант. В статията е представена синтезирана информация, свързана с основните компоненти от интегрирания план на България 2021 – 2030 г. Макар че тези планове са ключов стълб за постигане на целите за климата до 2030 г. и път към въглеродно неутрална Европа до 2050 г. в процеса на тяхното изготвяне рядко биват включени представители на местните и регионалните органи, макар по европейското законодателство това да се изисква. Въпреки това местната и регионалната власт е сред основните участници, които имат за задача да прилагат мерки за пестене на енергия и ограничения в полза на борбата с климатичните предизвикателства.

През 2020 г. ЕК излезе с оценка върху 27-те национални плана в областта на енергетиката и климата (наричат се още и интегрирани планове в областта на енергетиката и климата, НПЕК) на държавите членки на ЕС, която тема бе подробно разгледана в предходна статия. В общата оценка върху плановете стана ясно, че освен, че често в тях се пропуска поставянето на принципа “енергийната ефективност на първо място”, също се наблюдава недостатъчното включване на местните и регионални ръководители и заинтересованите страни в процеса на предварително обсъждане на тези документи в етапа на изготвянето им.

В оценката на плана на България се споменава, че са проведени няколко конференции, кръгли маси и форуми със съответните заинтересовани страни, без повече подробности, а обществените дискусии се приемат от ЕК за основен компонент в процеса по изготвяне на самия документ, тъй като се изисква включването на широк кръг от заинтересовани страни. Следва преглед и анализ по отделните компоненти в плана, свързани с дефинираните цели и мерки по отделните направления: парниковите газове, възобновяеми източници, енергийна ефективност, междусистемна свързаност и инвестиции.

По-долу е представена синтезирана информация, свързана с основните компоненти от Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.

България изпълнява минималните изисквания и представя вяли амбиции

Целта от 0% за емисиите на парникови газове (за секторите, които не попадат в Схемата за търговия с емисии) в сравнение с нивата от 2005 г., определена в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г., е допустима съгласно европейското законодателство (Регламента за разпределяне на усилията), но едва ли е амбициозна. На базата на включените в българския план прогнози се стига до заключението, че

целта от 0% ще бъде изпълнена с допълнителни мерки* 

като се приема, че е постигнато задължението за положително или нулево салдо за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) (т.е. отчетените емисии няма да надвишават отчетените поглъщания). Важно е да се отбележи обаче, значението на използваните за изчисленията стойности на емисиите за 2005 г. в българския план.

Комисията посочва, че има разминаване в стойността на емисиите за 2005 г.,

което от своя страна води не до намаляване на емисиите, а точно обратното. Посочените стойности в българския план са 27,27 мегатона (2013 г.), а тези съгласно решението за разпределяне на усилията (SWD(2019) 396) след разширяването на обхвата на схемата за търговия с емисии (СТЕ) през 2013 г. – 22,12 мегатона. Стойността през базовата 2005 г., съгласно Регламента за разпределяне на усилията (РРУ), може да бъде променена въз основа на най-новите подробно преразгледани данни от инвентаризацията на емисиите на парниковите газове.

Друга съществена констатация, съгласно оценката на ЕК, е, че в българския план

не се разглеждат възможностите за разходоефективно намаление на емисиите чрез прехвърляния към други държави членки,

както и възможностите за растеж и създаването на работни места, използването на гъвкавостта от сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство към секторите за разпределяне на усилията.

ЕК определя целта на България, свързана с увеличението на дела на възобновяемите източници (27,09% на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия за 2030 г.), като адекватна.

Приносът на България към целта за енергийна ефективност на ЕС за 2030 г. показва много ниска степен на амбициозност

Тя е постигане на ниво от 17,5 млн. т.н.е. за първичното потребление на енергия. Енергийната ефективност е посочена като съществен елемент на националните политики, но в българския НПЕК не се разглежда изрично прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“.

Като положителна черта в сферата на сградите, притежавани и използвани от публичните власти, е отбелязано, че България възнамерява да надхвърли заложената в законодателството на ЕС годишна цел за реновиране от 3% и предприема мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5% от разгънатата площ на сградите, ползвани от публичната администрация.

Проследяване на напредъка

Редица проекти, финансирани по различни тематични направления (Хоризонт 2020, LIFE), дават информация за посоката на изпълнение на тези стратегически документи. Например, проектът Unify установява през 2021 г., че мониторингът между няколко НПЕК на страни членки разкрива сериозни несъответствия между данните, извлечени от национални източници и тези от официални източници на ЕС като Евростат. В случая с Унгария се явява неяснота дори в различните приложения към самия НПЕК. По проекта е разработен онлайн тракер, чрез който може да се идентифицира, че в случая с България липсват ясни и измерими цели за намаление на емисиите по сектори, а в естонския НПЕК само целта за 2030 г. в крайното енергийно потребление е посочена, докато пътят как тази цел да се постигне остава неясен.

Проектът Unify установява през 2021 г., че мониторингът между няколко НПЕК на страни членки разкрива сериозни несъответствия между данните, извлечени от национални източници и тези от официални източници на ЕС.

Към октомври 2022 г., в рамките на Седмия доклад за състоянието на Енергийния съюз, ЕК отново отправя препоръки към държавите членки, които да подпомогнат предстоящата актуализация на целите им.

В препоръката от Европейската комисия за България се набляга на няколко аспекта

• засилването на опитите за намаляване на цялостната зависимост от изкопаемите горива чрез ускоряване на развитието и приложението на възобновяеми енергийни източници
• разнообразяване на източниците и маршрутите за доставка на газ чрез увеличаване на междусистемните връзки със съседни страни
• намаляване на търсенето на енергия чрез подобряването на енергийната ефективност в индустрията, както и в частния и обществения сграден фонд.

Съществуват и други организации, които работят по тематични проекти за изработването на препоръки за предстоящата актуализация на плановете. Такъв проект е LIFE TogetherFor1.5, който се фокусира върху концепции и препоръки за постигането на целта на Парижкото споразумение – задържането на повишението на глобалната температура до 1.5°C.

Като цяло в сферата на провеждането на енергийна и климатична политика у нас често се срещат ограничения и непълноти от страна на законодателството, които възпрепятстват пряко постигането на съществени резултати, ограничават участието на гражданите и енергийните общности в процеса на енергийната трансформация. Именно затова са необходими промени в настоящия Закон за ограничаване на изменението на климата на България.

Актуализация на целите 

Според изискванията на един от посочените регламенти по-горе, всяка държава членка е длъжна да изготви актуализиран проект на своя национален план в сферата на енергетиката и климата до юни 2023 г. и да представи окончателния такъв през юни 2024 г. Особено внимание се поставя и върху създаването на система за мониторинг и контрол, която ще докладва напредъка за постигането на целите до 2030 г.

Докато някои от държавите членки вече са започнали процеса по преразглеждане на плановете си, България все още не е отворила дискусия по темата. В Гърция, например, актуализираният вече НПЕК съдържа амбицията да задоволява 80% от вътрешното потребление на електроенергия от ВЕИ, както и увеличение на целите за енергийната ефективност с акцент върху сградния фонд и транспорта до 2030 г.

Ролята на местните администрации като движеща сила

Преходът на Европа към неутралност по отношение на климата определя важно място на местните администрации. Общините трябва да имат водеща роля не само на теория, но и на практика, тъй като чрез тях се реализира политиката в тази сфера на местно равнище. Въпреки това, в своята оценка на окончателните национални планове в областта на енергетиката и климата, ЕК отчита, че това все още не е видимо на национално ниво.

Община Плевен; Източник

Методът за определяне на целите би трябвало да е обърнат „от долу нагоре“, а не обратно.

За да се изясни неоткритият потенциал не само за спестявания, но и за активно сътрудничество са необходими платформи за диалог

и среща между отделните йерархични нива в държавата, както изисква член 11 на Регламента за управление на Европейския съюз. Един съвсем нов проект – NECPlatform, по линия на програмата LIFE, работи в посока за изграждане на сътрудничеството и многостепенен диалог между широк кръг заинтересованите страни, и по-специално активното участие на българските общини в определянето на мерките, синергията между дефинирането на целите на национално и местно равнище, както и адаптирането на местните планове към тях. В хода на проучванията по проекта става ясно, че връзката между отделните звена на национално, регионално и местно равнище е прекъсната, дори при обсъждането, без оглед за определянето на тези цели. Активна роля има Агенцията за устойчиво енергийно развитие, която е основен медиатор между местни и национални власти. В същото време, обаче,

ролята на областните администрации е много по-слабо застъпена спрямо отредените им функции по закон,

а именно – да създават експертни съвети за подпомагане на дейността на областните управители и кметове при управлението на енергийната ефективност в сградите.

Местните власти имат своето важно място в цялата структура при дефинирането на подобни цели, тъй като голяма част от мерките се изпълняват именно на местно равнище.

Подобреният местен административен капацитет в тази сфера ще подпомогне не само за постигането на съществени спестявания, а и възвръщането на доверието у гражданите да участват в местни проекти и ще очертаят по-лек път в посока на енергийната трансформация. Например, малкият детайл, свързан с проверката по изготвянето на енергийни обследвания на сградите, би трябвало да се извършва от компетентно лице в общината, тъй като това обследване е основен документ, който посочва начина за постигането на бъдещите спестявания в сградите.

Задължението на общините може да бъде силно компрометирано, когато в дадена община липсва определен професионален капацитет,

както е случаят с обновяването на 5% от сградния си фонд на година, каквото България е възприела съгласно НПЕК. Други съществени предизвикателства и важен фактор за определяне на напредъка за местните ръководства и не само са организацията и структурирането на базата данни, свързана с устойчивото управление на енергията чрез системи за мониторинг, практика, която много често липсва. Подобно системи влагат много по-конкретни детайли и данни в годините (практика, която сериозно липсва у нас), което подпомага изработването на измерими цели за устойчива енергия и климат.

Определянето на целите, били те национални или местни, би трябвало да следват индивидуалния подход и обследването на състоянието чрез метода „от долу нагоре“. Този начин дава възможност максимално да се проучат възможностите за постигане на енергийни спестявания и съпътстващите ги ползи. А това е част и от постоянен процес на актуализиране и натрупване на знания и умения в подкрепа на работата на местните администрации. По този начин те ще имат все по-голям принос да съдействат на своите граждани за изготвянето на проекти, свързани с подобряване на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници, създаването на местни енергийни кооперативи и постигането на действителни резултати по места.

*Секторно разпределение на специфични предложения за мерки в т. 3 от НПЕК на България. 

Не е съвсем ясно разграничено кои са съществуващите и кои допълнителните мерки. Сред основните мерки са: 

• Сектор “Транспорт” – модернизация на автомобилния парк чрез разрешаване на вноса в България само на автомобили от Евро IV и по-високи евро, зони с ниски емисии, насърчаване използването на електрически и хибридни превозни средства и др.; 
• Сектор “Индустрия” – по-висока енергийна ефективност (ЕЕ) в промишлеността, намаляване на топлинните загуби, използване на алтернативни горива, въвеждане на стимули за бизнеса да инвестира в научноизследователска дейност, насочена към ефективност на ресурсите, системи за мониторинг, одити за ЕЕ и др.;
• Сектор “Селско стопанство” – намаляване на емисиите от земеделските дейности, чрез стимулиране използването на подходящи сеитбообороти, особено с азотфиксиращи култури, биологична рекултивация, прилагане на мерки за контрол на ерозията и методи за обработка на почвата, въвеждане на технологии за напояване и спестяване на вода и енергия, насърчаване на екстензивното земеделие, намаляване на метановите емисии от биологичната ферментация и др.;
• Сектор “Управление на отпадъците” – продължаване и увеличаване на разделното събиране на „зелени“ отпадъци в общините, улавяне и изгаряне на биогаз във всички нови и съществуващи регионални депа, въвеждане на съоръжения за анаеробна стабилизация на утайки в населени места с над 20 000 д. население, оползотворяване на биоразградими отпадъци и др. 
• Сектор “Енергетика” – намаляване на загубите от разпределителните, преносните и топлопреносните мрежи, заместване на енергоизточници – от въглища на природен газ, увеличаване на дела на ВЕИ в отоплението и охлаждането, задължителна схема за енергийна ефективност, ускорено прекратяване на традиционните замърсяващи отоплителни уреди (печки) и др.;
• Сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство” – залесяване на изоставена земеделска земя, голи и обезлесени площи, увеличаване на площта на парковете и зелените площи в и извън населените места, опазване на влажните зони, възстановяване и поддръжка на защитни горски зони и др.

Ключови думи: национален план за енергетика и климат, ЕК, цели за климат и енергия, енергийна ефективност, възобновяеми източници

Източник заглавна снимка: Pexels

В публикацията са използвани материали от:

1. Оценка за целия ЕС на националните планове в областта на енергетиката и климата
2. Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (текст от значение за ЕИП)
3. Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030
4. Оценка на окончателния национален план на България в областта на енергетиката и климата (работен документ на ЕК)
5. Анализ на състоянието и препоръки към България, свързани със Седми доклад за състоянието на енергийния съюз 
6. Закон за енергийната ефективност
7. Проект Unify – https://unify.caneurope.org/
8. Проект NECPlatform
9. Информация за НПЕК на Гърция