Мога ли да създам своя криптовалута?
Собствена криптовалута стъпка по стъпка
Създаването на собствена криптовалута вече не е привилегия само на технологичните гиганти. С развитието на блокчейн технологиите, всеки с достатъчно знания и ресурси може да създаде и популяризира своя дигитален актив. В тази статия ще разгледаме основните стъпки за създаване на криптовалута, както и предизвикателствата, които трябва да се преодолеят.
Избор на блокчейн платформа
Дефиниции
Блокчейн – децентрализирана, разпределена книга за записи, която съхранява всички транзакции в криптовалутата.
Токен – цифров актив, който може да представлява стойност или достъп до услуга в определена блокчейн мрежа.
Децентрализирано приложение (DApp) – приложение, което работи върху блокчейн и не се контролира от централен орган.
Първата стъпка в създаването на криптовалута е изборът на блокчейн платформа. Най-популярните опции включват:
Ethereum – позволява създаване на токени чрез стандарта ERC-20.
Binance Smart Chain (BSC) – бърза и евтина алтернатива с поддръжка на BEP-20 токени.
Solana – висока скорост на транзакциите и ниски такси.
Polkadot – модулна структура за създаване на специфични блокчейн приложения.
Дефиниране на целта на криптовалутата
Преди да започнете техническата част, трябва да определите:
Какъв проблем решава вашата криптовалута?
Как ще бъде използвана?
Ще бъде ли стабилна валута, инвестиционен актив или инструмент за плащане?
-
Криптовалута за разплащания
- Пример: Създаване на криптовалута, която да бъде използвана за бързи и евтини трансакции в международен мащаб.
- Решение: Намаляване на разходите за преводи и премахване на посредници като банки.
- Пример: XRP (Ripple) – оптимизирана за бързи банкови преводи и международни трансакции.
-
Стабилна криптовалута (Stablecoin)
- Пример: Криптовалута, обвързана със стойността на фиатни валути, като USD или EUR.
- Решение: Осигурява ниска волатилност, което я прави подходяща за търговия и разплащания.
- Пример: USDT (Tether), USDC (USD Coin) – подкрепени от долар и използвани за защита от пазарни колебания.
-
Криптовалута за децентрализирани финанси (DeFi)
- Пример: Създаване на токен за платформа, която предлага заеми и лихвени проценти без посредници.
- Решение: Дава възможност на потребителите да печелят лихва върху активите си, без нужда от традиционни банки.
- Пример: AAVE, COMP (Compound) – DeFi токени за автоматизирани кредитни услуги.
-
NFT и гейминг криптовалута
- Пример: Токен, който може да се използва за покупка и продажба на дигитални активи като NFT (уникални токени) или в игрови среди.
- Решение: Позволява създаване на виртуални икономики, където играчите печелят токени чрез игри.
- Пример: AXS (Axie Infinity), MANA (Decentraland) – използвани в метавселени и игри.
-
Криптовалута за поверителност и сигурност
- Пример: Криптовалута, която фокусира върху анонимни трансакции и висока защита на личните данни.
- Решение: Подходяща за потребители, които искат да защитят финансовата си информация.
- Пример: Monero (XMR), Zcash (ZEC) – криптовалути с висока степен на анонимност.
-
Криптовалута за екосистеми и корпоративни решения
- Пример: Създаване на токен за използване в дадена корпоративна екосистема или индустрия.
- Решение: Подобрява ефективността и улеснява автоматизираните процеси между различни компании.
- Пример: VeChain (VET) – използва се за управление на веригите за доставки и проверка на автентичността на продукти.
-
Екологична криптовалута
- Пример: Криптовалута, която възнаграждава потребителите за екологично поведение като рециклиране или използване на възобновяема енергия.
- Решение: Насърчава устойчивостта и намаляване на въглеродния отпечатък.
- Пример: Chia (XCH) – използва модел за добив с ниска енергийна консумация (Proof of Space and Time).
Как да изберете целта на вашата криптовалута?
- Определете проблема, който искате да решите.
- Проучете конкуренцията и предимствата си.
- Определете потенциалната потребителска база.
- Решете дали криптовалутата ще бъде самостоятелна или ще функционира в по-голяма екосистема.
Създаване на смарт договори
Смарт договорите определят как работи криптовалутата и нейните правила. За Ethereum и Binance Smart Chain, най-често се използва Solidity, а за Solana – Rust или C.
Примерен код за ERC-20 токен на Solidity:
pragma solidity ^0.8.0;
import "@openzeppelin/contracts/token/ERC20/ERC20.sol";
contract MyToken is ERC20 {
constructor() ERC20("MyToken", "MTK") {
_mint(msg.sender, 1000000 * 10 ** decimals());
}
}
Изграждане на екосистема и популяризация
Създаването на криптовалута не е достатъчно – трябва и екосистема:
Листинг на борси – Binance, Uniswap, PancakeSwap и др.
Изграждане на общност – социални мрежи, форуми, маркетинг кампании.
Разработване на приложения – портфейли, разплащателни системи и DeFi интеграции.
Регулаторни и правни аспекти в България и Европа
Дефиниции
KYC (Познай своя клиент) – процес на верификация на потребителите чрез проверка на лични документи.
AML (Анти-пране на пари) – регулаторни мерки за предотвратяване на незаконни финансови транзакции.
Юрисдикция – законовата рамка, регулираща криптовалутите в дадена държава.
Регулации в България
В България криптовалутите не са признати като законно платежно средство, но търговията с тях е разрешена.
Криптовалутните транзакции подлежат на данъчно облагане според приходите.
Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН) следят за рисковете, свързани с крипто активите.
Регулации в Европейския съюз
ЕС разработва MiCA (Markets in Crypto-Assets Regulation) – рамка, която ще регулира криптовалутите и свързаните с тях услуги в държавите членки.
Всички крипто платформи, опериращи в ЕС, трябва да се съобразяват с AML директивите.
Регистрациите на криптоборси и проекти изискват лицензиране в някои държави от ЕС.
В кои държави?
В Европейския съюз (ЕС) регулациите за криптовалутите се хармонизират чрез Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA). Този регламент въвежда единен лицензионен режим за доставчиците на услуги, свързани с криптоактиви, валиден във всички държави членки. Съгласно MiCA, компаниите, които желаят да предлагат такива услуги в ЕС, трябва да получат лиценз в една от държавите членки, който след това им позволява да оперират в целия съюз.
В България се очаква лицензионният режим за доставчиците на услуги за криптоактиви да бъде въведен от 1 януари 2026 година. До тогава криптодружествата, регистрирани в Националната агенция за приходите (НАП), ще могат да оперират на територията на България, както и в други държави членки, които също са отложили въвеждането на лицензионния режим.
Важно е да се отбележи, че докато MiCA не влезе в пълна сила, различните държави членки могат да имат собствени изисквания за лицензиране на криптоборси и свързани проекти. Например, някои държави могат да изискват национална регистрация или лицензиране, преди да позволят на криптокомпании да оперират на техния пазар. След пълното прилагане на MiCA, единният лиценз ще улесни достъпа до пазара на ЕС и ще осигури по-голяма правна сигурност за бизнеса и потребителите.
AML директивите – какво представляват и как се прилагат?
AML (Anti-Money Laundering) директивите представляват правни регулации и мерки, създадени за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Те се прилагат на международно, европейско и национално ниво и изискват от финансовите институции и криптовалутните платформи да следят, докладват и предотвратяват съмнителни финансови транзакции.
Какво регулират AML директивите?
AML директивите задължават банки, финансови институции, криптоборси и компании да прилагат определени процедури за идентифициране и докладване на подозрителни финансови дейности.
Те включват:
Идентификация на клиента (KYC – Know Your Customer) – проверка на самоличността на клиентите чрез лични документи, адрес и източници на средства.
Мониторинг на транзакции – проследяване на големи и необичайни финансови трансакции.
Докладване на подозрителни операции – задължение да се информират властите при съмнения за незаконна дейност.
Регулиране на криптовалутните платформи – налагане на изисквания за регистрация и контрол върху криптоборси и портфейли.
AML директивите в Европейския съюз
В рамките на ЕС се прилагат пет основни Директиви за борба с изпирането на пари (AMLD):
1. Първа Директива (1991 г.)
- Въвежда първоначалните мерки за предотвратяване на финансови престъпления.
- Основно засяга банковия сектор.
2. Втора Директива (2001 г.)
- Разширява обхвата върху адвокати, нотариуси и други професионални услуги.
3. Трета Директива (2005 г.)
- Включва изисквания за задължителна проверка на клиента (KYC).
- Разширява мерките срещу финансиране на тероризъм.
4. Четвърта Директива (2015 г.)
- Налага строги мерки за проследяване на транзакции над 10 000 EUR.
- Включва регулации за криптовалути и дигитални плащания.
5. Пета Директива (AMLD5, 2020 г.)
- Включва криптоборсите и крипто портфейлите в обхвата на регулациите.
- Изисква от криптокомпаниите да прилагат KYC мерки за своите клиенти.
- Разширява прозрачността при собственост на компании и офшорни сметки.
6. Шеста Директива (AMLD6, 2021 г.)
- Въвежда по-строги наказания за финансови престъпления.
- Разширява обхвата на отговорност и включва директни санкции за компании и управители.
AML и криптовалутите
В Европа, включително в България, криптовалутите попадат под AMLD5 и AMLD6, което означава, че всички криптоборси и платформи за търговия с дигитални активи трябва да се съобразяват с тези регулации.
Криптоборсите като Binance, Coinbase, Kraken и други са длъжни да верифицират клиентите си (KYC) и да следят за подозрителни трансакции.
Как AML директивите влияят върху крипто потребителите?
- Задължителна верификация – за да използвате централизирани криптоборси, трябва да предоставите лична информация.
- Проследяване на големи трансакции – всички крипто трансакции над определена стойност подлежат на мониторинг.
- Повишена регулация на DeFi и NFT – бъдещите директиви могат да включват и децентрализираните финансови услуги.
AML директивите са ключова част от финансовата сигурност в ЕС и България. Те засягат не само традиционните банки, но и криптовалутния сектор, като въвеждат задължителни регулации за предотвратяване на финансови измами и незаконни дейности.
Ако искате да стартирате крипто проект, трябва да се уверите, че той отговаря на AML изискванията, включително задължителна идентификация на потребителите (KYC) и проследяване на финансовите потоци.
Накратко
Създаването на криптовалута е вълнуващ и сложен процес, който изисква технически знания, стратегическо планиране и ангажираност. В България и ЕС крипто пазарът се развива динамично, но също така е подложен на регулации, които трябва да бъдат спазвани. С правилен подход и добра екосистема, вашата криптовалута може да бъде успешно приета и използвана в дигиталния свят.
Счетоводство и криптовалути – основни принципи, регулации и отчетност
Криптовалутите стават все по-значима част от световната икономика, но тяхното счетоводно отчитане и данъчно облагане остават предизвикателство за бизнеса и индивидуалните инвеститори. В тази статия ще разгледаме как криптовалутите се отчитат в счетоводството, какви са международните стандарти и как стоят нещата в България и ЕС.
Как се отчитат криптовалутите в счетоводството?
Криптовалутите не се третират като традиционни валути (фиатни пари) в счетоводните стандарти. Вместо това, те попадат в някоя от следните категории:
- Дигитални активи – в някои държави криптовалутите се отчитат като нематериални активи.
- Финансови инструменти – в зависимост от начина на използване криптоактивите могат да бъдат отчитани като инвестиции.
- Запаси (Inventory) – ако компанията ги използва за търговия.
- Краткосрочни или дългосрочни инвестиции – ако криптовалутите се държат за спекулативни цели.
Пример за счетоводно записване
- Ако фирма закупи Bitcoin за инвестиция, това може да се отчете като нематериален актив в баланса.
- Ако фирмата използва криптовалути за разплащания, това може да бъде отчетено като финансов актив.
Международни счетоводни стандарти (IFRS) за криптовалути
Как се третират криптовалутите според IFRS?
- IFRS не разглежда криптовалутите като пари или парични еквиваленти, защото те нямат официален емитент и не са широко използвани като законно платежно средство.
- IAS 38 (Международен счетоводен стандарт 38) – Нематериални активи:
- Ако дадено дружество притежава криптовалута, която не използва активно, тя се отчита като нематериален актив.
- IAS 2 (Запаси) – ако компанията активно търгува с криптовалути, тя може да ги отчете като стока (inventory).
Счетоводство на криптовалутите в България
Как се третират криптовалутите според българското законодателство?
- Към момента България не признава криптовалутите като законно платежно средство.
- Криптовалутите се третират като финансови активи или нематериални активи.
- Счетоводното третиране зависи от предназначението на криптовалутата:
- Инвестиция – криптовалутата се отчита като финансов актив.
- Търговска дейност – ако фирмата купува и продава крипто редовно, тя трябва да го отчита като стока.
- Добив (mining) – доходите от копаене на криптовалута се отчитат като приход.
Данъчно облагане на криптовалутите в България
Как се облагат печалбите от криптовалути?
- За физически лица:
- Печалбите от търговия с криптовалути се облагат с 10% данък върху доходите (като доход от продажба на финансови активи).
- Доходите трябва да бъдат декларирани в годишната данъчна декларация.
- За фирми:
- Компаниите, които търгуват с криптовалути, облагат печалбите си с 10% корпоративен данък.
- Ако криптовалутите се използват за разплащания, ДДС може да се прилага в зависимост от естеството на транзакцията.
Данъчно облагане в ЕС
- Според Европейския съд търговията с криптовалути не подлежи на ДДС.
- В някои държави членки криптовалутите се облагат като капиталова печалба.
- Въвеждането на MiCA (Markets in Crypto-Assets Regulation) ще уеднакви част от правилата за данъчно облагане в целия ЕС.
Как да водим счетоводство на криптовалути?
Ако вашият бизнес използва криптовалути, е важно да водите прецизна счетоводна документация. Основни принципи:
- Проследяване на всички транзакции – съхранявайте данни за всички покупки, продажби, борсови операции.
- Документиране на пазарната стойност – записвайте стойността на криптовалутите в момента на покупката/продажбата.
- Отчет за разходите и таксите – борсови такси, такси за трансакции и други разходи трябва да бъдат отчетени.
- Съобразяване с данъчните изисквания – консултирайте се с данъчен експерт, за да избегнете грешки.
Счетоводството на криптовалутите е сложен и бързоразвиващ се процес, който изисква ясни правила и добра документация. В България и ЕС криптоактивите подлежат на счетоводно отчитане и данъчно облагане, което означава, че физически и юридически лица трябва да бъдат информирани за законите и счетоводните стандарти.
Ако управлявате бизнес, който работи с криптовалути, препоръчително е да използвате счетоводен софтуер, специализиран за крипто транзакции, или да се консултирате с експерт.
Проект на Закон за пазарите на криптоактиви
Проектът на Закон за пазарите на криптоактиви, публикуван за обществено обсъждане на 20 август 2024 г. от Министерството на финансите, цели имплементирането на европейските регулации MiCA (Markets in Crypto-Assets) и DLT регламента в българското законодателство. Документът предвижда, че Комисията за финансов надзор (КФН) ще бъде основният регулатор и лицензиращ орган на крипто пазара в България.
Основни положения на законопроекта
Регулаторен орган
КФН ще отговаря за лицензирането, контрола и санкционирането на участниците на крипто пазара.
БНБ и Европейската централна банка ще имат правомощия за издаване и отнемане на лицензи на кредитни институции, извършващи дейности с криптовалути.
Изисквания към участниците
- Издателите на стабилни токени (stablecoins) и токени за електронни пари ще подлежат на лицензионен режим.
- Крипто борсите, платформите за търговия и доставчиците на услуги с криптоактиви също ще трябва да получат лиценз от КФН.
- Въвежда се изискване за „Бяла книга“ (White Paper) за всеки нов криптоактив, съдържаща информация за:
- издателя,
- целите на криптовалутата,
- технологията,
- правата и задълженията на притежателите,
- потенциалните рискове.
Лицензиране и санкции
- В случай че КФН не вземе решение в рамките на 6 месеца, ще се прилага мълчалив отказ, който подлежи на обжалване.
- Издателите на токени, обезпечени с активи, трябва да разполагат със собствен капитал от минимум 350 000 евро или 2% от средния размер на резервите.
- Санкциите при нарушения варират от 1000 лв. до 60 млн. лв., в зависимост от степента на нарушението.
Защита на потребителите
- Въвеждат се механизми за подаване на жалби и сигнали до КФН от страна на:
- притежатели на криптоактиви,
- потребители на крипто услуги,
- организации за защита на потребителите.
- Въвеждат се строги изисквания за лицата в ръководните органи на криптофирми, като забрани за лица с предишни присъди, санкции или участие в фалирали компании.
Международни аспекти
Регулации в Европейския съюз
- Законопроектът е част от хармонизацията на българското законодателство с регулациите на ЕС.
- Прилагането на MiCA ще осигури повече прозрачност, защита за инвеститорите и стабилност на крипто пазара.
Глобални тенденции
- Международният валутен фонд (МВФ) предлага увеличаване на данъците за крипто миньорите, което може да повлияе на сектора в България.
Законопроектът за пазарите на криптоактиви цели да създаде регулирана и сигурна среда за криптоинвеститорите и бизнеса. Регулаторната роля на КФН, в съответствие с европейските изисквания, ще осигури по-голяма прозрачност, надеждност и защита на потребителите.
Общественото обсъждане е било отворено до 20 септември 2024 г., което дало възможност на заинтересованите страни да представят своите становища и предложения.
След приключване на общественото обсъждане на 20 септември 2024 г., проектът на Закон за пазарите на криптоактиви (ЗПКА) премина през следните етапи:
Одобрение от правителството: През януари 2025 г. Министерският съвет одобри проекта на ЗПКА, с което направи значителна стъпка към регулирането на криптоактивите в България.
Внасяне в Народното събрание: След одобрението от правителството, законопроектът беше внесен за разглеждане в Народното събрание.
Парламентарно разглеждане: Към февруари 2025 г. законопроектът е в процес на обсъждане в съответните парламентарни комисии. Очаква се след приключване на дебатите и евентуални корекции, ЗПКА да бъде гласуван на пленарно заседание.
Приемането на ЗПКА ще въведе ясни правила и стандарти за участниците на криптопазара в България, като същевременно ще хармонизира националното законодателство с европейските регулации в тази област.
