Най-ниска цена не означава най-изгодна
Влияем на пазара, когато купуваме съдържанието, а не маркетинговите послания и опаковките
Най-ниската цена не е оптималната за която и да е потребителска група, без значение дали говорим за уязвими хора от гледна точка на доходи, здравословно състояние и пр., за масовия потребител или за бутикови прослойки от обществото с нагласи за по-здравословен начин на живот.
Именно затова от онлайн платформата „Ние, потребителите“ изразяват резерви относно реалните ползи от новосъздадения сайт за сравняване на цените. „Ако избраните стоките са сред най-некачествените, тъй като те по-принцип са по-евтини, а за уязвимите групи потребители например е противопоказно да ги консумират поради влошено здравословно състояние? Или пък е нерентабилно да се купува от тях, тъй като на практика излизат по-скъпо, например сирене, което е силно оводнено?“, акцентира създателят на проекта в защита на потребителите Габриела Руменова в интервю за OffNews.
Според нея укротяването на цените може да бъде ефект от потребителското поведение и естествените пазарни процеси. Например, новата реколта, с която идват и първи индикации за поевтиняване на плодовете и зеленчуците на едро, надяваме се скоро и в търговската мрежа като цени към крайните потребители.
„Ако се търси намеса на държавата, по-правилно е да се помисли за хората, които срещат най-големи затруднения, вместо въвеждането на таван на цените или на надценките. Инфлацията означава, че хората могат да си купуват все по-малко продукти със средствата, с които разполагат. Затова някои правителства въведоха като социална мярка подпомагане на уязвимите групи потребители, за да може да се компенсира този спад в тяхната покупателна способност.“, коментира експертът по телевизия „Евроком“.
В предаването „Refresh за здраве“ тя отбеляза, че изборът на всяка потребителска група влияе върху цените. „Изварата започва да скъсява дистанцията в цената със сиренето, което от своя страна също поскъпна. Резултатие от изследвания на съдържанието на предлагани на българския пазар сирена сочат, че голяма част от тях са силно оводнени (60% съдържание на вода). Може би хората си казват, че за тях е по-рентабилно да си купят извара, отколкото тези сирена – от гледна точка на хранителна стойност, на качество и т.н. Това води до по-голямо търсене на този вторичен продукт и по логиката на развитие на свободния пазар цената му се покачва“, обясни Руменова.
Отделно влияние оказват и тенденциите след някои хора към по-здравословен начин на живот. „Това са потребителите, които могат да си го позволят и които са осъзнали, че е по-добре да се грижат за тялото и организма си предварително, а не когато вече се появят здравословни проблеми и когато е много по-трудно и се налагат много по-сериозни инвестиции, за да се справят с тези проблеми.“, каза тя.
По думите и обаче в моделирането на потребителското поведение голям дал заема и маркетингът. „Виждаме, че далеч по-нездравословни храни са на доста високи цени, например чипсовете. Цените зависят и от групата потребители, към която е насочен даден продукт и тяхната покупателна способност. Роля играе и ефектът на маркетингови кампании. Компаниите и производителите инвестират много, за да може техният продукт да стане популярен, разпознаваем, предпочитан не само сред останалите от този вид, но и сред всички останали, които могат да изберат като алтернатива. А героите в рекламите са доста убедителни.
Експертът препоръча на потребителите ако виждат, че обичайно закупуваните от тях продукти са със завишени цени и е възможно те да бъдат заменени, да се насочват към техни добри и по-изгодни алтернативи, тъй като така ще окажат здравословно влияние върху свободния пазар.
