Онлайн договорите и правото на отказ: какво всъщност прие парламентът

Парламентът прие промени в Закона за защита на потребителите, които улесняват отказа от договори, сключени онлайн. Това обаче не означава, че всеки договор, подписан през интернет, вече може автоматично да бъде прекратен без неустойка. Новите правила трябва да се разграничат от съществуващото 14-дневно право на отказ и от специалната уредба за финансовите услуги.

На 10 септември 2026 г. Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за защита на потребителите. Сред най-важните нововъведения е задължението при определени договори, сключени чрез онлайн интерфейс, потребителят да разполага с леснодостъпна електронна функция, чрез която да упражни правото си на отказ.

Новината вече се представя на места с формулировката, че парламентът е дал „право на отказ без неустойка за договорите, сключени онлайн“.

Това твърдение се нуждае от уточнение.

Правото на 14-дневен отказ не е ново

Българското потребителско законодателство и досега предвижда право на отказ при редица договори, сключени от разстояние или извън търговския обект.

По общото правило потребителят разполага с 14-дневен срок, в който може да се откаже от договора, без да е необходимо да посочва причина.

Това право не възниква с промените от септември 2026 г.

Досега потребителят можеше да упражни отказа чрез стандартния формуляр или чрез друго недвусмислено изявление до търговеца. Законът вече урежда и по-пряк електронен механизъм за случаите, когато договорът е сключен чрез онлайн интерфейс.

Какво е действително новото: функция за отказ директно онлайн

С новия чл. 52а се въвежда задължение за търговеца при договор от разстояние, сключен чрез онлайн интерфейс, да предостави на потребителя функция, чрез която той може да упражни правото си на отказ.

Законодателят предвижда тя да бъде обозначена с думите:

„Откажете се от договора тук“

или с друг също толкова ясен и недвусмислен израз.

Функцията трябва да бъде достъпна през целия период, през който съответният потребител има право на отказ.

Идеята е проста, но важна:

ако договорът може да бъде сключен лесно онлайн, упражняването на законовото право на отказ също не трябва да бъде излишно затруднено.

Как ще работи електронният отказ

Предвиденият механизъм е на практика двустъпков.

Потребителят трябва да може да подаде онлайн изявление, което идентифицира него и договора, от който желае да се откаже.

След това системата трябва да му предостави възможност да потвърди решението си чрез функция, обозначена например с:

„Потвърждавам отказа“.

Това допълнително потвърждение намалява риска договорът да бъде прекратен по погрешка.

След изпращането на отказа търговецът трябва да предостави на потребителя потвърждение на траен носител, съдържащо информация за получаването на отказа, неговото съдържание, датата и часа на подаването му.

Приетият текст предвижда потвърждението да бъде изпратено без необосновано забавяне и не по-късно от края на работния ден.

Това не означава право на отказ от абсолютно всеки онлайн договор

Тук е най-важното уточнение.

Самият факт, че един договор е сключен онлайн, не създава автоматично право той да бъде прекратен без последици.

Функцията по чл. 52а служи за упражняване на право на отказ, когато такова право съществува съгласно закона.

Законът и досега съдържа редица изключения.

Сред тях могат да попаднат например:

• стоки, изработени специално по поръчка или според индивидуалните изисквания на клиента;
• бързоразвалящи се стоки;
• определени разпечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения за хигиена или защита на здравето;
• услуги, които вече са изпълнени изцяло при предвидените в закона условия и след необходимото изрично съгласие на потребителя;
• определени стоки и услуги, чиято цена зависи от колебания на финансовите пазари;
• други специално посочени в закона случаи.

Затова изразът „всеки онлайн договор може да бъде прекратен за 14 дни“ е юридически неточен.

Съществена промяна и при финансовите услуги от разстояние

Особено важна част от новата уредба засяга финансовите услуги.

В Закона за защита на потребителите се създава специален раздел за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

По общото правило потребителят ще има право да се откаже от такъв договор в 14-дневен срок, без да посочва причина и без да дължи неустойка или обезщетение, освен в изрично предвидените от закона случаи.

Срокът започва да тече от сключването на договора или, ако условията на договора и задължителната информация са предоставени по-късно, от момента на получаването им.

30 дни при животозастраховане и определено пенсионно осигуряване

По-дълъг срок е предвиден за:

застраховка „Живот“ и договор от разстояние за допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски.

При тях срокът за отказ е 30 дни.

Какво става, ако търговецът не предостави необходимата информация

Тук законът предвижда особено силна защита за потребителя.

При договор за финансова услуга от разстояние, ако търговецът не предостави условията на договора и изискуемата преддоговорна информация, проектът предвижда възможност за отказ в срок до:

една година и 14 дни от сключването на договора.

Ако липсва конкретно информацията за самото право на отказ, 14-дневният срок започва да тече от момента, в който тя бъде предоставена.

Това превръща качеството на преддоговорната информация от формално задължение в съществен елемент от защитата на потребителя.

„Без неустойка“ не винаги означава „без никакво плащане“

Това също е важно да бъде обяснено коректно.

При финансовите услуги потребителят по принцип не дължи неустойка или обезщетение за самото упражняване на отказа.

Но ако до този момент действително е била предоставена част от финансовата услуга при спазване на законовите изисквания, потребителят може да дължи стойността на реално предоставеното.

Тази сума не може да бъде прикрита неустойка или обезщетение.

Ако изпълнението е започнало без необходимото изрично предварително съгласие на потребителя, законът предвижда допълнителна защита и възможност търговецът да няма право да иска плащане за предоставеното до отказа.

И финансовите договори имат изключения

Правото на отказ не се прилага безусловно към всяка финансова услуга.

Сред предвидените изключения са определени услуги, чиято цена зависи от измененията на финансовите пазари, които търговецът не може да контролира.

Изключения има и за определени краткосрочни застрахователни договори, свързани например с пътуване или багаж, когато срокът им е под един месец, както и за договори, които вече са изпълнени изцяло и от двете страни по изрично искане на потребителя преди упражняването на правото на отказ.

Потребителят ще може да поиска и човешка намеса

Една от по-малко коментираните, но практически интересни промени е свързана с автоматизираните онлайн процеси.

При финансовите услуги, когато търговецът използва онлайн средство за комуникация, потребителят ще има право при предвидените условия да поиска човешка намеса преди сключването на договора, а когато е необходимо – и след това.

Това е особено значимо при услуги, при които клиентът преминава през автоматизирана система, алгоритъм или друг дигитален процес без пряк контакт със служител.

Забраняват се и манипулативните онлайн интерфейси

Промените не се ограничават до отказа от договор.

При дистанционното предоставяне на финансови услуги търговците няма да могат да проектират или управляват онлайн интерфейсите си по начин, който заблуждава или манипулира потребителя или съществено ограничава способността му да вземе свободно и информирано решение.

Това е част от по-широката европейска тенденция срещу т.нар. dark patterns – дизайн и дигитални техники, които насочват потребителя към решение, което иначе вероятно не би взел.

Какво означават промените за онлайн търговците

За бизнеса новата уредба не е просто редакция на общите условия.

Търговците, за които правилата са приложими, трябва да преценят дали онлайн системите им позволяват:

ясно откриване на функцията за отказ;

идентифициране на потребителя и договора;

електронно подаване и потвърждаване на отказа;

регистриране на точните дата и час;

изпращане на потвърждение на траен носител;

съхраняване на доказателства за изпълнението на законовите задължения.

Следователно за част от бизнеса ще бъдат необходими не само промени в правните текстове, но и технически изменения на сайтове, приложения, клиентски профили и системи за обслужване.

А какво означава за потребителите

Най-голямата практическа промяна е, че упражняването на едно вече съществуващо право трябва да стане по-видимо и по-лесно.

Потребителят няма да бъде принуждаван непременно да издирва адрес за кореспонденция, да изпраща свободно формулиран имейл или да търси скрит формуляр, когато договорът попада в приложното поле на новата електронна функция.

Но преди отказ трябва да се провери:

има ли законово право на отказ за конкретния договор; какъв е срокът; започнало ли е вече изпълнението; попада ли договорът в някое от изключенията и има ли сума, която законът все пак позволява да бъде дължима.

Кога новите правила започват да се прилагат

Тук е необходима особена прецизност.

На 10 септември 2026 г. парламентът прие измененията на второ четене, но към момента на публикуването на този материал окончателният закон все още следва да премине през обнародване в „Държавен вестник“.

По време на законодателната процедура отделните групи разпоредби са свързани с различни дати на приложение, включително с европейските срокове за правилата относно финансовите услуги и потребителските права.

Затова конкретната дата на действие на всяка разпоредба трябва да се проверява по окончателно обнародвания текст, а не единствено по медийното съобщение за парламентарното гласуване.

Най-важното накратко

Парламентът не е създал универсално право всеки онлайн договор да бъде прекратяван без неустойка.

Същественото нововъведение е друго:

когато потребителят има законово право да се откаже от договор от разстояние, сключен чрез онлайн интерфейс, упражняването на това право трябва да стане значително по-лесно и достъпно онлайн.

Паралелно с това се въвежда по-подробна защита при финансовите услуги от разстояние – срокове за отказ, задължителна преддоговорна информация, правила за човешка намеса, ограничения срещу манипулативни интерфейси и специални последици при нарушения.

Това е по-точното значение на промените – не „свободно разваляне на всеки онлайн договор“, а по-силна и по-лесно упражнима защита на потребителя в дигиталната среда.

Материалът има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет. При конкретен договор следва да бъдат проверени неговият вид, приложимото специално законодателство, моментът на сключване и действащата към съответния момент редакция на закона.