Какво е значението на енергийните сертификати за потреблението на енергия в домовете?

Енергийното сертифициране на сградите позволява предприемането на проверени и устойчиви мерки за намаляване нуждата им от енергия 

Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийното планиране в България.

Ползите от енергийното сертифициране на сградите у нас са недостатъчно добре разпространени сред гражданите. Информацията и мерките по отделните компоненти в самия сертификат подпомогат не само постигане на по-ниски разходи и потребление на енергия, а и установяването на по-добър комфорт за обитание. Сертификатът за енергийни характеристики, съдържа подробна информация за специфичното потребление на енергия в сградата, за нейния „енергиен клас”, както и технико-икономическа оценка на подходящи енергоспестяващи мерки, с включени прогнозни срокове за възвръщаемост на инвестициите. Заедно с това в сертификата е включена информация за генерираните от нея емисии на СО_2, както и енергията от ВЕИ, която тя произвежда, ако такива инсталации са поставени върху нея. Повече от 10 години процесът по сертифицирането на сгради в ЕС се явява основен източник на конкретна и детайлна информация за енергийното потребление и характеристики на сградите в Европа, като от него зависи в значителна степен политиката за формирането на общите цели за устойчива енергия и климат.

Потреблението на енергия в сградите, включително на електроенергия, топлоенергия и горива, представлява близо 40% от общото глобално потребление на енергия. Поради това подобряването на състоянието на сградите и ефективността при тяхното обитаване имат важно значение за постигането на целите за устойчиво развитие на ООН до 2030 г., и особено цел №11 (Устойчиви градове и общности) и цел №13 (Дейности за климата). 

Секторът на сградите е сред най-големите консуматори на енергия, в т.ч. 51% от общата електроенергия, потребена през 2010 г. (Лукон, 2014), 51% от енергията за отопление през 2014 г. (Вернер, 2017) и 19% от глобалните парникови газове за 2010 г. (Лукон, 2014). Наред с това, сградният сектор е сред секторите с най-висок икономически ефективен потенциал при намалението на енергийното потребление, като в допълнение, неговото обновяване осигурява допълнителни ползи като подобрен вътрешен комфорт, по-добри условия за здравето и продуктивността на хората. 

Фигура 1. Потребление на енергия по сектори за 2017 г. (% от общото потребление). Източник: ЕСП въз основа на данни на Евростат за крайното енергийно потребление.

Нормативните регулации, енергийните обследвания на сгради и сградното сертифициране са сред основните методи, чрез които се постига подобрение на енергийната ефективност на сградите. 

Енергийното сертифициране на сградите е процес, който намира широко приложение в световен мащаб още от 90-те на ХХ в. Тогава основната идея зад замисъла на сградния енергиен сертификат е да повлияе върху пазара на имоти чрез информирането на основните участници – собственици, наематели, брокери и агенции – за енергийните характеристики на сградите, изтъквайки предимствата на тези с наличен сертификат (Малдонадо, 2015). Сертификатите за енергийни характеристики предоставят публично достъпна информация за потреблението на енергия и са важни насоки при вземането на решения за инвестиции, покупка и наемане. 

От 2002 г. ЕС започва да прилага инструменти за подобрение на енергийните характеристики на сградите с първата Директива 2002/91/EC. По-късно Директива 2010/31/ЕС („Директивата относно енергийните характеристики на сградите“ или „ДЕХС“) се превръща в основния правен инструмент в ЕС, който е свързан с енергийната ефективност на сградите. В нея е интегриран всеобхватен подход за подобряване на ефикасното използване на енергията в новите и в съществуващите сгради, както жилищни, така и търговски. Разпоредбите на ДЕХС обхващат енергийните нужди за топлинна изолация, отопление на помещения и топла вода, охлаждане, вентилация и осветление. Документът регламентира задължението на всяка държава членка, че съществуващите и новите сгради трябва да отговарят на минималните изисквания за енергийни характеристики (доколкото това е технически, функционално и икономически осъществимо за съществуващите); новите сгради, притежавани или заемани от публични органи, трябва да постигнат близък до нула енергиен статут (дефинира се от всяка отделна държава, за България се нарича – сграда с близко до нулево потребление на енергия (СБНЕП)) до 31 декември 2018 г., а останалите сгради — до 31 декември 2020 г. От 2010 г. се прилага система за сертифициране на енергийните характеристики в държавите от ЕС.

“Сграда с близко до нулево потребление на енергия” е сграда, която отговаря едновременно на следните условия: а) енергопотреблението на сградата, определено като първична енергия, отговаря на клас “А” от скалата на класовете на енергопотребление за съответния тип сгради; б) не по-малко от 55% от потребената (доставената) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление, е енергия от възобновяеми източници, разположени на място на ниво сграда или в близост до сградата. 

Директивата подлежи на още допълнения през годините, целящи нейното актуализиране спрямо растящите амбиции за спестяване на енергия от страна на ЕС, като това от 2018 г. има две взаимодопълващи се цели:

1. да се извърши санирането на съществуващите сгради до 2050 г., 
2. да се премахнат пречките пред модернизацията на всички сгради с интелигентни технологии и по-ясна връзка с „чистата“ мобилност. 

Като основа за тези дейности документът залага на осигуряването на стабилна среда за инвестиции и възможности пред потребителите и предприятията да направят по-информиран избор за икономии на енергия и средства. Наред с това държавите членки са задължени да представят актуализирана версия на своите дългосрочни стратегии за саниране на сградния фонд с пряко отношение към тогавашната дългосрочна цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. на ЕС с 80 – 95%, в сравнение с 1990 г. 

Очаква се последното допълнение на Директивата за енергийните характеристики на сградите (стартирало през 2021 г.) да въведе задължение всяка нова сграда да е с нулеви емисии от 2027 г. като част от пакета „Подготвени за цел 55” (Fit to 55), който е нова стъпка за постигането на още по-амбициозната цел на ЕС до 2050 г. – въглеродната неутралност. 

„Подготвени за цел 55“ е целта на ЕС за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. Предложеният пакет има за цел да приведе законодателството на ЕС в съответствие с целта за 2030 г. Директивата също така предвижда актуализиране и максимално хармонизиране на методиките за сертифициране на сградите в отделните страни членки на ЕС, и въвеждане на ново поколение сертификати за енергийните характеристики на сгради. 

Основните цели са да се отразят промените, свързани с навлизането на нови технологии и изисквания, както и да се постигне по-голяма съпоставимост на оценките на сгради, отразени в сертификатите в отделните страни. Това се налага като необходима стъпка, тъй като повече от 10 г. процесът по сертифицирането на сгради в ЕС се явява основният източник на конкретна информация за енергийното потребление и характеристики на сградите в Европа, а някои изследвания сочат, че съществуват известни различия и притеснения за качеството на агрегираната информация (Арчиповска, 2014). 

Разликата между изчисленото и действително отчетеното енергийно потребление в сградите, 

част от процеса на сертифициране, може да се яви пречка пред прилагането на мерки за енергийна ефективност отдолу-нагоре. Такива констатации са открити в Швеция, например, където средните граници на отклонението на изчислената оценка на енергийната консумация в енергийните сертификати показва вариации от ±20%, а оценките за потенциала за енергийните спестявания достигат широки граници от ±80% (Харсман, 2016). Подобни отклонения в оценките на енергийните спестявания могат сериозно да изкривят общата представа за потенциала на енергийните спестявания и ограничават възможностите съпоставимостта им между отделните държави. Ето защо тук приложението на системите за енергиен мениджмънт могат да подпомогнат преодоляването на подобни изкривявания и да предоставят най-актуална информация за консумацията на енергия в сградите. Няколко европейски проекта (U-Cert, iBRoad2EPC, crossCert), в които участват и български организации, също работят в посока подобряването на калибрирането на методиките за сградно сертифициране в ЕС. Чрез тях от тях са засегнати и други аспекти на сградната ефективност като интелигентна свързаност, декарбонизация на сградния фонд, комфорт и здравословни условия на обитаване, както и актуални решения за цифрови сградни дневници. 

Съгласно междинни резултати по проект crossCERT, българската методология за сградно енергийно сертифицитране е по-подходяща и по-прецизна по отношение на оценката на енергоспестяващи мерки, от тези в страни като Гърция, Испания и Шотландия. Това се дължи на факта, че у нас се изготвя първоначален енергиен модел на съществуващото състояние на сградата, който се калибрира с действително измереното енергийно потребление.

Агенцията за устойчиво енергийно развитие в България, която изпълнява функциите по издаване и регистрация на енергийните сертификати на сградите и съответните енергийни обследвания към тях, поддържа публичен регистър на сградите и енергийните им характеристики, в който има богата информация за състоянието им. 

В България нормативната уредба е приложена в съответствие с европейското законодателство, 

с някои изключения, като това, изискващо новите сгради да са с близко до нулево енергийно потребление (СБНЕП). Задължението е записано в съответните стратегическите документи, касаещи пестенето на енергия, но в нормативните документи се предвижда проектиране на СБНЕП като част от инвестиционните проекти без да е определен конкретно откога. Въпреки това сертификатът за енергийните характеристики отчита дали сградата е с такъв статут или не, тъй като присъства в подзаконовите актове. 

Защо е необходим този сертификат?

Сертификатът за енергийните характеристики на сградите дава най-точна информация за енергийното състояние на съществуващите сградите и бъдещото състояние на тези, които са в процес на проектиране. Енергийните характеристики на съществуващите сгради се установяват с помощта на обследване за енергийна ефективност (или енергиен одит), процес, който се провежда от съответните независими специалисти. Процесът обединява задълбочен оглед на обекта, преглед, измерване с технически средства и събиране на комплексна информация с цел да се установи нивото на потребление на енергия спрямо специфичните нужди, функции и предназначение на сградите. Целта е да се определят конкретните приложими възможности за намаляването на потребената енергия и да се препоръчат мерки за повишаване на енергийната ефективност. Процедурата завършва с обобщение на резултатите в доклад за енергийното обследване, резюме и сертификат за енергийните характеристики на сградата. Нормативните задължения у нас регламентират при проектирането на нови сгради да се взимат предвид изискванията за енергийната ефективност, които са част от оценката на инвестиционните проекти за нови сгради преди издаването на разрешение за техния строеж. В горната част на документа, освен основните данни за сертификата, се изписва също годината на въвеждане на съществуващата сграда, дали е нова, както дали има отметка, че сградата е с близко до нулата потребление на енергия.

Първата мащабна национална програма за енергийно ефективно обновяване на многофамилните жилищни сгради започна 2015 г.

Очакваните резултати бяха свързани с намаление на разходите на домакинствата, подобрена външна и вътрешна жилищна среда, спестени емисии на парникови газове и удължаване живота на сградите. Тази програма, в допълнение, допринесе и за икономическия ефект от дейностите – повишаване на икономическата активност на проектанти, строителен бранш, фирми за технически обследвания, фирми за обследвания за енергийна ефективност, производители на материали и др., като включи голям брой малки и средни предприятия за изпълнение на дейностите. По официални данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, което управлява програмата, към септември на 2022 г. са обновени напълно 1951 сгради, в които живеят повече от 290 000 души чрез 100% безвъзмездна финансова помощ. За целта първоначално е отпуснат финансов ресурс от 1 млрд. лв, който в последствие, от края на 2016 г., се удвои.

През ноември 2022 г. у нас е предвидено да започне нов етап на обновяване на многофамилните сгради

с бюджет от 1,4 млрд. лв по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Обновяването ще бъде в два етапа, като през първия ще се отпуска 100% безвъзмездно финансиране, а за втория – 80%. Всяка сграда, за която е пусната кандидатура, ще бъде оценявана по няколко критерия, основният сред тях е след изпълнението на мерките да бъде постигнато 30% или повече спестяване на първична енергия, постигане на клас на енергопотребление „В“, намаление на емисиите СО₂. 

Какви са компонентите на енергийния сертификат?

Скала на енергийното потребление

На първата страница на сертификата е показан класът на сградата (скала от А+ (високоефективен енергиен клас) до G (нискоефективен енергиен клас). По-висок клас на енергопотребление означава не само по-нисък разход на енергия, но и по-здравословна среда и по-висок комфорт за обитателите. На Фиг. 2 са представени първите страници на типовете сертификати, съответно в зависимост дали сградата е в експлоатация или в режим на проектиране. На сертификата на сграда в експлоатация е показан енергийният клас преди въвеждането на мерки за енергийна ефективност и енергийният клас, който се очаква да бъде постигнат чрез тях. По този начин може да се изчисли потреблението на енергия на цялата сграда, както и генерираните от нея емисии на СО₂ .

Фигура 2. Типове сертификати за енергийни характеристики на съществуваща сграда и такава в процес на проектиране. Източник: Наредба № Е-РД-04-1 от 22.01.2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради

В двете колони от дясната страна на таблицата със стрелки се изразява потребността от първична енергия за всички нужди за единица площ от сградата преди и след прилагане на енергоспестяващи мерки (ЕСМ), а стрелката сочи класа, към който принадлежи или ще принадлежи сградата след прилагане на ЕСМ.

Сертифицитрането на съществуващи сгради има допълнителни ползи за потребителите (съгласно чл. 24, ал.1, т.18 и т.19 от Закона за местни данъци и такси в България). Издаването на сертификата освобождава от данък сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление “B”, и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление “C”, както следва: за срок от 7 години. Ако е допълнение се прилагат мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата, освобождаването е за срок от 10 години.

Сградите, въведени в експлоатация след 1 януари 1990 г. и преди 1 януари 2005 г., и получили сертификати с клас на енергопотребление “C”, и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г., и получили сертификати с клас на енергопотребление “D”, се освобождават за срок 3 години. Ако се прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата, срокът става 5 години. Срокът на освобождаването от данък сгради се записва задължително в енергийния сертификат на съответните сгради, попадащи в обсега на споменатата разпоредба. 

Сертификатите за енергийни характеристики на сгради имат още няколко страници, съдържащи конкретното описание на елементите на сградата и техните характеристики като:

• ограждащи конструкции и елементи (стени, прозорци, врати, покрив и под, Фиг. 3), свързани с възможностите за поддържането на топлината в сградата (на стр. 2 от сертификата). Коефициентите на топлопреминаване са важни показатели за строителните елементи на сградата. Колкото по-ниски са стойностите им, толкова по-ниски разходи за отопление ще са необходими в дома и толкова по-комфортен ще бъде той.

Фигура 3: Характеристики на ограждащите елементи на сграда, част от сертификата за енергийни характеристики на сградите. Източник

• актуално състояние към момента на обследването (Фиг. 4) – информацията за статуса на енергийното потребление на сградата по пера като отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и други уреди, потребяващи енергия. В малко страни от Западна Европа сертификатът за енергийните характеристики на сградите съдържа данни за потребената енергия от уредите, както у нас. 

Фигура 4: Таблица на актуалното състояние на енергийното потребление на сграда, част от сертификата за енергийни характеристики на сградите. Източник

Сертификатът се издава за цялата сграда, без значение дали тя е многофамилна или еднофамилна, като се обозначава енергийният разход на кв. метър от застроената площ. С коефициент „специфичен годишен разход на потребена енергия“ може лесно да се изчисли приблизително годишната сметка за отопление/гореща вода, както следва:

Годишни сметки за отопление = (Специфичен разход) Х (Цена на услугата) Х (площ на жилището)

Например, ако живеете в сградата от примера по-долу, площта на вашия апартамент е 70 м² и цената на природния газ в момента е 0,382 лв./kWh (актуална цена към октомври 2022 г. за битови потребители без ДДС), вие ще харчите: 58,92 x 70 x 0,382 = 1,575.52 лв./год. Важно е да се има предвид, че на първия и особено на последния етаж разходите са малко по-високи и вероятно ще има разминаване.

• енергоспестяващи мерки 

Енергоспестяващите мерки са поместени на последната страница от сертификата (Фиг. 5), като за всяка мярка са оценени инвестициите (колона 2), очакваните спестявания на енергия и срокът, за който ще се изплати инвестицията (колона 5). 

Фигура 5: Таблица на енергоспестяващите мерки, предписани в енергийното обследване на сграда и част от сертификата за енергийните характеристики на сградата. Източник

Съществуват разнообразни примери за енергийното сертифициране на сградите по света и у нас

Един чудесен пример за енергийна ефективност в сградите е най-голямата бизнес сграда One Angel Square в Манчестър. Сградата е 15-етажна и разполага с устойчива система за оползотворяване на топлината. Изградената вътрешна централа за комбинирано производство на електроенергия използва биогорива и отпадъчно готварско масло, чрез които се намалява отпечатъка върху околната среда. Други изградени системи, които сградата притежава, са система за рециклиране на дъждовната вода и система за нискоенергийни LED светлини. Сградата притежава сертификат на стандарта BREEAM – глобална система за сертифициране и валидиране на сгради, основана на научно-базиран подход и ясно обосновани цели за устойчивост. През декември 2011 г. One Angel Square отбеляза най-високия регистриран резултат на BREEAM, което я направи една от най-устойчивите сгради в света.

В България още през 2009 г. се появяват добри практики за идеята за cepтифициpaнeто нa cгpaди в ранен етап – по време на пpoeĸтирането нa дaден oбeĸт. Taĸъв e пpимepът c вилнoтo ceлищe „Санта Марина“, Созопол, ĸoeтo пpитeжaвa cepтифиĸaт ĸлac “A” зa eнepгийнa eфeĸтивнocт. В този случай приложението на енергийното сертифициране още в проектен етап има знaчeниe зa пpaвилния пoдбop нa ĸaчecтвeни мaтepиaли, за контрола за тяxнoтo пpилoжeниe по време на целия пpoцec. Липсата на познание по темата създава проблем, който се отразява на качеството на крайния резултат, а наличието на сертификат повишава себестойността на проекта. Cпopeд eĸcпepтитe, пpaвили oбcлeдвaнe нa ceлищeтo, c пpeдпpиeтитe мepĸи eфeĸтивнocттa пpи oтoплeниe и oxлaждaнe ce e пoвишилa c 40%.

Друга международна система за сградно сертифициране и стандартизиране е тази на Института за пасивни къщи, Дармщат, Германия (Passivhausinstituts Darmstadt). В България има няколко изградени и сертифицирани сгради по този стандарт. Стандартът “пасивна къща” представлява енергоспестяваща къща с висока степен на жилищен комфорт при изключително ниска консумация на енергия. Името „пасивна“ се дължи на факта, че сградата няма нужда от активни отоплителни и охладителни системи. Тези сгради не се отличават по нищо от останалите, а всяка една вече построена къща, може да бъде превърната в пасивна.

Първата обществена пасивна сграда в България е детска градина „Слънце“, Габрово

Сградата е сертифицирана през 2015 г. (Фиг. 6) и е дело на архитектите Иглика Люцканова и Александър Генчев, а конструктор е инж. Златка Плеснева. В нейните помещенията е инсталирано подово лъчисто отопление, оразмерено при температурен режим 32 – 37^оС. Основният топлоизточник е термопомпен агрегат „въздух-вода”. Като допълваща и резервна мощност при много ниски зимни температури се включва абонатна станция на централното отопление. Поставен е комбиниран бойлер за подгряване към слънчева инсталация със селективни колектори. Всички външни и вътрешни стени са с голяма дебелина (решетъчна тухла 25 см и топлоизолация от външната страна 20 см EPS). Покривът е топлоизолиран с 30 см стъклена вата, а подът – с 18 см, заедно с инсталирано подово отопление.

Фигура 6: Първата обществена пасивна сграда в България – детска градина „Слънце“, Габрово, сертифицирана през 2015 г. Изображение

Разходите на енергия за отопление и охлаждане са най-малко 80% по-ниски от тези в традиционните сгради. Висококачествените прозорци, добрата изолацията и вентилацията с рекуперация на топлината са ключовите елементи, които отличават строителството на пасивната сграда. Годишното потребление на енергия за отопление и охлаждане не надвишава 15 kWh/m2 (енергийното съдържание на 1,5 л нафта), точно това доказва и енергийният сертификат на сградата (Фиг. 7).

Фигура 7: Сертификат за проектни енергийни характеристики на пасивната ДГ “Слънце”, Габрово

Освен преките икономически ползи, това допринася и за намаляване на емисиите на парникови газове. Оптималното използване на слънчевото греене през зимата и подходящата слънцезащита през лятото осигуряват висок комфорт на обитаване, непостижим при традиционното строителство. Използването на енергия от ВЕИ допълнително намалява разходите за енергия.

Сертификатът за енергийни характеристики на сградите е важен документ, който посочва реалното състояние на енергийното потребление на сградата и мерките за енергийна ефективност, които биха довели до по-ниска консумация и подобрен вътрешен комфорт. В допълнение, освен, че дава надеждна информация за обитаваното от хората жилище или сграда, подпомага намалението на негативния ефект върху климата чрез предписанието на конкретни мерки за намаление на енергийното потребление, заедно с такива позволяващи използването на възобновяеми източници. Поради това сградното сертифициране ще придобива все по-голямо значение с оглед новите по-амбициозни цели на ЕС и високия потенциал за енергийни спестявания. 

Сертифицирането на сградите и енергийният одит на предприятията намира още по-голямо приложение и в индустрията, тъй като подпомага бизнеса да намали енергийните си разходи и да освободи ресурс за модернизация на производствените процеси. В основната си част, обаче, енергийната ефективност и оптимизацията на предприятията подпомага намалението на вложената енергията за производството на единица продукция, но рядко и на общото количество на самите вложени ресурси и продукти, което неизменно води до ефекта на т. нар. Парадокс на Джевънс.

Източник заглавна снимка: Unsplash

В публикацията са използвани материали от:

1. Arcipowska, A., Anagnostopoulos, F., Mariottini, F., Kunkel, S., 2014. Energy Performance Certificates across the EU. Buildings Performance Institute Europe (BPIE).

2. B. Hårsman, Z. Daghbashyan, P. Chaudhary. On the quality and impact of residential energy performance certificates, Energy Build., 133 (2016), pp. 711-723, 10.1016/j.enbuild.2016.10.033

3. Maldonado, E., 2015. (Ed.). Implementing the Energy Performance of Buildings Directive (EPBD). ADENE, Lisbon.

4. O. Lucon, D. Ürge-Vorsatz, A.Z. Ahmed, H. Akbari, P. Bertoldi, L.F. Cabeza, N. Eyre, A. Gadgil, L.D.D. Harvey, Y. Jiang, E. Liphoto, S. Mirasgedis, S. Murakami, J. Parikh, C. Pyke and M.V. Vilarino, O. Edenhofer, R. Pichs-Madruga, Y. Sokona, E. Farahani, S. Kadner, K. Seyboth, A. Adler, I. Baum, S. Brunner, P. Eickemeier, B. Kriemann, J. Savolainen, S. Schlomer, Stechow, C. von, T. Zwickel, J.C. Minx (Eds.). Climate Change Mitigation of Climate Change. Contribution of Working Group III to the Fifth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change., Cambridge University Press, Cambridge, United Kingdom and New York, NY, USA (2014), pp. 671-738

5. Oleksii Pasichnyi, Jörgen Wallin, Fabian Levihn, Hossein Shahrokni, Olga Kordas. Energy performance certificates — New opportunities for data-enabled urban energy policy instruments?, Energy Policy, Volume 127, 2019, Pages 486-499, ISSN 0301-4215, https://doi.org/10.1016/j.enpol.2018.11.051.

6. S. Werner. Energy, 137 (2017), pp. 617-631, 10.1016/j.energy.2017.04.045

7. UN Sustainable Development Goals (SDGs) by 2030;

8. Брошура на Агенцията по устойчиво енергийно развитие и ЦЕЕ ЕнЕфект „Как да разбираме сертификата за енергийни характеристики на сградите“: https://www.seea.government.bg/documents/EPC_Broshure_2022.pdf

9. ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/844 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 май 2018 година за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018L0844&from=BG

10. Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32010L0031&from=BG

11. Доклад по прилагането на Директивата относно енергийните характеристики на сградите – https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-9-2021-0321_BG.html

12. Закон за енергийната ефективност – https://www.seea.government.bg/documents/ZEE_12.03.2021.pdf

13. Законът за местните данъци и такси – https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134174720

14. Наредба за № Е-РД-04-1 от 22.01.2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради – https://seea.government.bg/documents/NAREDBA_ERD041_ot_22012016.pdf

15. Наръчник по управление на енергийната ефективност в предприятията, АУЕР – https://www.seea.government.bg/documents/narachnik.pdf

16. Национален план за сгради с близко до нулево потребление на енергия: https://www.seea.government.bg/documents/BG_National_nZEB_Plan_BG.pdf

17. Цанев, Драгомир. Дисекция на енергийната ефективност, dir.bg Real Time Future, 2022 https://realtimefuture.bg/article/disekcziya-na-energijnata-efektivnost/

18. Цена на природен газ към октомври 2022 г. – https://www.overgas.bg/za-overgaz/produkti-i-uslugi/tseni-na-prirodniya-gaz/#home