Устойчивото развитие и екологизмът – двата стожера на зелената идея

автор Антон Начев

Какви са корените на зелената идеология преди тя да се превърне в глобална

Антон Начев е част от авторския екип на “Климатека”, докторант в програма “Международни отношения” на СУ “Св. Климент Охридски”, катедра “Политология”, като темата на дисертацията му е “Европейските зелени партии и движения като фактор за европеизацията и модернизацията на българския политически процес след 1989 г.”. Завършил е магистърска програма “Политическо консултиране”, има бакалавърска степен по  “Политология”. Част от научните му интереси са в полето на зелените партии, организации и движения и как те влияят на политиката и взимането на управленски и държавнически решения.

Зелената идеология е последната голяма идеология в обществената и политическата сфера, а самите Зелени претендират за водещата роля в един нов свят. За да отговорим на повечето събития, които ни заобикалят напоследък, трябва да  разберем нормативната база, а именно каква е основната идея на фактори като “Зелената сделка” (или зелените сделки – въпрос на гледна точка), намаляването на парниковите газове, преходът на Европа и света към въглеродна неутралност, поетапното отмиране на пластмасата, въглищата, хипотетично – мусаката, и много други. Основната концепция – едно голямо спасяване. Целта е запазване на мястото ни тук на тази планета за по-дълго време. Вече е ясно, че това няма да е вечно, както винаги е било, а и ще бъде, напук на редица съвременни теории. Всичко зависи от хората и по-конкретно от човека, личността и неговата пряка отговорност.

В България, зелените политики придобиват все по-голяма обществена популярност. Това може да се проследи най-лесно на базата на политическото представителство. През 2021 г. настъпи прецедент в историята на зелените политики в България – при съставянето на последния политически кабинет от политическа партия “Продължаваме промяната”, на 13 декември 2021 г. Борислав Сандов от квотата на Зелено движение, част от коалицията Демократична България (ДБ), бе избран за вицепремиер и министър на околната среда и водите. Това е най-високата длъжност, на която е избирано лице от Зелено движение, които са първата политическа зелена формация, която се явява самостоятелно на избори в България през 2009 г.. и са част от Европейското зелена партия (ЕЗП) от 2013 г. Може би за първи път зелено мислещи хора могат да въздействат пряко и да ръководят климатичните политики в България. Въпреки че предизвикателствата пред Борислав Сандов и неговия екип няма да са никак малко, особено след драстичното повишаване на цените на електроенергията, природния газ и горивата, той ще има опора в лицето на НПО сектора, от който той самият бе част и който търпи сериозно развитие през последните години.

В един по-общ план зелената идея успя да направи нещо, което до преди десетина години беше химера – успя да обедини глобалните политически сили като Китай, САЩ, Русия, Европейския съюз (ЕС) около една идея – опазването на планетата с конкретни политики, които всички те да спазват. Въпросът е в темпа на имплементирането на тези мерки и политики. Европа отново се опитва да даде пример и да бъде такъв на ценностно и идеологическо развитие за всички останали. Истината е, че или ще успее, или ще се провали с гръм и трясък и цялата зелена идея за опазването на планетата и една нова линия на развитие на човечеството ще замине “на кино”. Но тук ще разгледаме откъде тръгват фундаменталните разбирания на зелената политическа мисъл.

Основополагащи принципи на зелената идеология са демилитаризация, антидискриминация, принципите на правовата държава и достойният живот

Идеологията на зелените има 3 ключови стълба: Природата, Човекът – качество на живот, Зелена икономика

Първият развива виждането за планетата като един цялостен организъм и неговото опазване, обобщен в израза “екологична рамка”. Тя включа в себе си идеите за пренаселването на планетата, ограничаването на парниковите газове, развиването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), екологичен мониторинг върху достиженията на генното инженерство и биотехнологиите, свързани с науките химия, физика и други потенциално опасни за човечеството технологии, както и въвеждането на еко такси. Подобни мерки са заложени в програмните документи на Европейския зелен пакт на ЕС до 2050 г. (Европейски зелен пакт – Consilium)

Вторият стълб се фокусира върху справедливо разпределяне на ресурси, както на локално, така и на глобално равнище, като по този начин безусловно се осигурят основните човешки блага и равни възможности на всички граждани. Практически се създава концепция за ново ниво на отношения между световните сили – устойчива, нисковъглеродна икономика, която да запълни пропастта между богати и бедни и да премахне бедността като социален и икономически феномен. Визията е за общество с нова ценностна система, построена върху равните права, възможностите и ненасилието за всички индивиди без значение какъв е техният пол, възраст, религия, социално положение, етнос и национален произход. Както и разширяване на “Всеобща декларация за правата на човека” с правото на съхранена околна среда и нейното превръщане във вътрешнодържавна и международна норма на поведение в отношенията между хората, институциите и държавата. Гарантира се правото на човек да бъде различен. Зелените изповядват тезата, че никой индивид, група индивиди или институция няма право да налага на личността да изповядва насила наложени норми. Многообразието да бъде основен фактор в развитието на обществото.

Третият стълб е базисен и обвързан с т.нар. “зелена икономика”. Зелените, принципно, са против свободния пазар в текущото му състояние и базиран на  плановата икономика. В момента сме свидетели на неограничен растеж на производството и на хегемония на глобалните пазари, наложена от транснационалните капитали. „Нещо се е случило с нашата ценностна система, когато правенето на повече пари оправдава средствата…”, пише американският икономист Джоузеф Стиглиц в “Цената на неравенството, Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни.” За транснационалните компании  регионализмът като форма на управление е най-предпочитан. Зелена икономика е такъв тип икономика, в която финансовите политики и инструментариум не представлят опасност за околната среда, а тъкмо напротив, развиват се политики на баланс и сътрудничество между двете сфери, като основният принцип е да не се руши нищо, което може да се завещае на следващото поколение. Това е един нов демократичен социален модел. Проблемите се разрешават общо. Конфликтите и войните са силно нежелани. Развитието на ВЕИ технологии е в основата на икономиката. Съществува разбирането за “една планета – едно цяло” (холизъм). Икономическият растеж и новите технологии се подчиняват на принципите на хуманизма. Основният принцип е този на устойчивото развитие.

Устойчиво развитие

Това е терминът за един милион долара в зелената идеология. За да стигнем до Я трябва да започнем с A. Това е зелената религия. Общочовешка идеология, която обединява естествено много хора.

Изображение 1: Устойчивото развитие – илюстрация. Източник: https://www.freepik.com/

Това е икономическо развитие, което отчита способността на планетата да възстановява ресурсите и опазва околната среда. “Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на настоящето, без да излага на риск възможностите на бъдещите поколения да посрещат своите собствени нужди“ (Световната комисия по околна среда и развитие (Комисията Брунтланд), Доклад „Нашето общо бъдеще“, 1987 г.). Търси се тънката граница между потребностите, потреблението и ограниченията.

За постигане на устойчиво развитие е необходим баланс между икономически, социални и екологични аспекти на човешката дейност,

но не без значение са и готовността, убедеността и човешките качества на населението. „Устойчивото развитие поставя на сериозно изпитание всяко едно управление“ 

Концепцията за устойчиво развитие възниква в резултат на осъзнаването на необходимостта от конструктивни идеи за преодоляването на негативните явления в съвременното общество, застрашаващи човечеството от екологична катастрофа и социална дезорганизация. В този смисъл тя е своеобразен отпор на съществуващите в обществото норми, съдържащите се в тях образци и модели на поведение. Едновременно с това теорията за устройство и развитие въплъщава в себе си нови ценности и нови принципи на регулиране на процесите в областта на икономиката, социалната сфера и околната среда. В този смисъл „устойчиво развитие” е сложно понятие, което консолидира традиционните схващания за взаимовръзката между човека и природата, придавайки им ново значение, съответстващо на модерната социална теория и практика. Новото в концепцията за устойчивото развитие е, че тя залага на системния подход към основните ценности и формулирането на нормативни принципи, които са база на консенсус за целите, а не “развитието”. (Обща характеристика на Концепцията за устойчиво развитие)

Цялостно, това е убеждението, че естественият еволюционен процес представлява усъвършенстване, напредък и възход до постигането на една финална точка на пълноценност и завършеност. В същото време, според привържениците на тази теория, пътят към финалната завършеност не се съпътства от кризи, нито пък възходящото развитие се редува с разруха или упадък. Професор Николас Стърн – учен от Кеймбриджкия университет, световно известен икономист, академик и банкер, изказва мнение, например, че Индия, чийто индекс за човешко развитие (ИЧР) е определен като “среден” трябва да промени коренно своята политика на принципа “откажи се от половината си доход днес – в случая около 200$ на глава от населението (дневно), за да има за следващото поколение”, ако иска да е фактор в бъдещите световни политически процеси.

Разбира се, не липсват и противници на тази концепция. Известният американски икономист и носител на Нобелова награда за икономика Уилям Нордхаус е един от най-големите скептици относно “зелените мерки” за устойчиво развитие и един потенциално нов начин на живот. Според него още нищо не е доказано напълно, а по-скоро са в ход циклични процеси на затопляне и засушаване на земята, които са част от жизнения цикъл през няколко поколения. (Nobel prize-winning economics of climate change is misleading and dangerous – here’s why). Според други автори пък, самото понятие “устойчиво развитие” води до грешни интерпретации и недоразумения.

Тук следва да бъде взета  предвид и позицията на Римския клуб (Club of Rome), в който са съсредоточени редица умове на политици и общественици. През 1972 г., един от неговите членове Едуард Пестел изразява визията за “нулев растеж” и нулево развитие в първия доклад на клуба – “За границите на растежа”, отговарящи на съвременните нужди за възстановяване на нарушения екологичен баланс в природата и на социалното неравновесие. През 2018 г., Римският клуб представи своя юбилеен доклад – „Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушаване на планетата“.

Според него, акцентите за бъдещото развитие на планетата са:

• задължително намаляване на броя на населението (основно в африканските страни, акцентирайки върху качеството на живот – т.нар. „семейното планиране”), заради ограничените ресурси при 7,7 млрд. световно  население (към издаването му);
• баланс между хората и природата, между краткосрочното и дългосрочното, между публичните и частните интереси;
• призовава се за ново Просвещение, което да не експлоатира, а да използва мъдро планетата.

Според членовете на клуба има сериозна опасност човешкият отпечатък върху планетата да доведе до колапс на световната икономика. Връзката климат – икономика ще е ключова за добруването на следващите поколения. Основа на бъдещите отношения трябва да е заличаването на социалното неравенство между хората, като една от стъпките в тази насока е спирането на използването на брутния вътрешен продукт (БВП) като индикатор за измерването на развитието и растежа, който се оказва, според тях, един неефективен метод, който прикрива нарастващото неравенство. Концепцията е такава, че растежът е обезсмислен от растящото неравенство. Изследователите предлагат още възможни решения за глобалната екологична и социална криза, както и преразглеждане на начина, по който правителствата, бизнесът, финансовите системи, иноваторите и домакинствата взаимодействат с планетата. Сред предложените мерки са бюджетен подход към климатичните проблеми, включващ компенсации за развиващите се страни, които са зависими от въглища; намаляване на данъците върху труда; въвеждане на глобалния данък „Тобин“ върху финансовите транзакции; набор от политики, които ограничават самоцелното консуматорство и др.

Привържениците на концепцията за устойчивото развитие са на мнение, че всяка една зараждаща се криза, може да бъде овладяна и отстранена чрез този тип виждане и концепция за развитие на обществото.

Политическото лице на зелената идеология

Зелените движения се зараждат в Западния свят, тъй като той се развива по-бързо и демократично на ценностна, пазарна и икономическа основа, отколкото Източния блок. В САЩ Зелените движения са реакционни – срещу войните, атомните бомби и т.н. Например неправителствената екологична организация “Грийнпийс” е основана през 1971 г. с конкретен повод. Гражданското движение “Не правете вълни” се противопоставя на американската държава в намерението ѝ да тества ядрени устройства в Камчитка, Аляска. По-късно, “Не правете вълни” приема името “Грийнпийс”.

През 60-те на XX век, индустриализмът и урбанизмът са донесли благосъстояние на мнозина. Хората, особено младото поколение, са в процес на търсене на нови ценности, за които да се борят, а именно постматериалните. Създава се политическата идеология на екологизма.

Изображение 2: Екологизъм. Източник: https://transportgeography.org/

Екологистите приемат екоцентрична (биоцентрична) представа за света, за разлика от антропоцентричната представа, която поставя човека в центъра и която се приема от традиционните идеологии. Според Зелените капитализмът и социализмът попадат в метаидеологията на индустриализма. И двете идеологии служат на материалните ценности. Екологизмът предлага постматериални ценности като запазване на природните дадености, които хората в своята дейност и егоизъм унищожават. Земята може да бъде разбирана като жив организъм, който действа, за да запази собственото си съществуване. Тъй като Земята е затворена система и не може да получи ресурси отвън, тя е изправена пред опасността от ентропия – вътрешно разпадане, което е характерно за затворените системи. Всички останали партии и движения са „сиви партии“.

Зелената идеология е в естествен противовес с тази от времето на Декарт и Нютон, когато природата е виждана като неорганична – машина.

Както и при много други идеологии и при зелената идеология има вътрешно деление на различни тенденции: критична климатология, екомодернизация, зелен етатизъм, позитивен екологизъм и други.

Критична климатология

Свързана е пряко с климатичните промени и ефектите от тях. Една от основните причини за глобалното затопляне е човешката дейност в сферата на промишлеността. Икономическият растеж, който постига човечеството, е в пряка връзка с промените в климата и природните бедствия.

Екомодернизацията

Според неговите привърженици не трябва да се отричат проблемите, но и не трябва да бъдат преувеличавани и виждани само като заплаха. Чрез възможностите на технологиите, инвестициите и промените в политическата сфера могат да се намерят успешни решения за постигането на едно по-добро обществено развитие.

Зелен етатизъм

Този клон на екологизма увеличава своето влияние заради относително бавния напредък на екомодернизацията и популяризирането на проблемите с климатичните промени от страна на климатолозите. Според представителите на това направление в екологизма, държавата трябва да става все по-„зелена“ и да провежда интервенции в защита на природата от вредите, които ѝ нанася човешката дейност. Държавното управление трябва да бъде екологично отговорно и с подкрепата на гражданите да се преодолеят проблемите, свързани с околната среда като се предотвратят глобалните екологични проблеми.

Природният капитализъм

Това е друг от вариантите на екологизма, който намира широка подкрепа в обществото и не приема някои от идеите на останалите направления, като например държавния интервенционизъм, зеления етатизъм и т.н. Някои от основните му виждания са, че околната среда и бизнеса не са в противоречие, а моделът на новия бизнес е пряко свързан с природата.

Баналният екологизъм

Той има своите основи от около 20 г. и е свързан с мобилизирането, приемането или имплементирането на зеленото виждане, чувствителност или грижа в ежедневното поведение и живот, независимо от областите, в които се реализира, а такива може да са земеделие, строителство, управление, религия и т.н.

Позитивният екологизъм

Той вижда възможност в развитието на технологиите, иновациите и тяхната способност да превърнат икономическия растеж в непротиворечащ на идеите на екологизма за запазване на природата. Такъв пример е Брюкселският институт по глобализация, който приема, че новите технологии, съчетани с икономически растеж и иновации, могат да доведат до скъсване на връзката между повишаването на БВП и емисиите въглероден диоксид, които са основен причинител на глобалното затопляне. Пример може да бъде успешната борба със замърсения въздух в Лондон – т.нар. лондонски смог.

Според учените и експертите от Брюкселския институт по глобализация точно бедните страни, с ограничен достъп до новите технологии, са тези които в момента разрушават и унищожават своята природа, като не могат да използват ресурсите си ефективно и екосъобразно. Логиката на подобна теза е, че колкото по-богата е една страна, толкова по-ефективно, екологично и отговорно може да е производството и стопанството ѝ, основно поради технологичното предимство.

Дълбоката истина за зеленото е, че то е собствен вид ценност и никога няма да се интегрира като базисна и основополагаща част на обществото успешно, без познание и образование. Зеленото започва от лъжичката, от семейството и е най-вече в главата. Качествената промяна настъпва само когато има промяна в мисленето, а хората се различават именно по това – начинът им на мислене. Един умен човек беше казал, че най-трудно се преодоляват културните различия, но в Европа все още сякаш всичко е възможно.

Източник на заглавна снимка: Pixabay

В публикацията са използвани материали от:

1. Dobson, Andrew. Green Political Thought: Routledge; 4th edition, 2007.  p.163.
2. Stern, Nicholas. The Economics of Climate Change: The Stern Review. Cambridge, University Press, 2007. ISBN 9780511817434 p. 142
3. Европейски зелен пакт. Достъпно на: 15.02.2022 г. на интернет адрес: https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/green-deal/
4. Ернст Улрих фон Вайцзекер; Андерс Вийкман. Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушаване на планетата. Книжен-тигър, София, 2018.
5. Обща характеристика на концепцията за устойчивото развитие. Достъпно на: 15.02.2022 г. на интернет адрес: http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp11/7/7-25.pdf
6. От смъртоносното замърсяване на въздуха до въглеродна неутралност. Достъпно на: 15.02.2022 г.  на интернет адрес: https://www.climateka.bg/ot-smurtonosno-zamursyavane-do-vuglerodna-neutralnost/
7. Световната комисия по околна среда и развитие (Комисията Брунтланд), Доклад „Нашето общо бъдеще“, 1987 г.
8. Сотирова, Е., В. Иванова, Световна икономика, Тракия-М, С., 2015, с.298.
9. Стиглиц, Дж. Цената на неравенството, Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни, Изток – Запад, 2014, с.17)
10. Уилям Нордхаус относно зелените мерки. Достъпно на: 15.02.2022 на интернет адрес: https://theconversation.com/nobel-prize-winning-economics-of-climate-change-is-misleading-and-dangerous-heres-why-145567
11. Шнайдер, Б. Скандал и срам, С. 1996. с. 61-83.