Права и защита при бързи и ипотечни кредити – интервю с адвокат Богомил Йорданов за правата на длъжниците

Адвокат Богомил Йорданов обяснява какво трябва да направи човек при получаване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, как се проверява дългът, кои срокове са най-важни, кога се подава възражение, как се оспорват такси и разноски и какви са възможностите за защита при изпълнително дело.

Какво трябва да направи човек, когато получи покана за доброволно изпълнение от ЧСИ?

Най-важното е да не пренебрегва документа, да провери срока за реакция, основанието на дълга, начина на връчване, размера на сумата и начислените разноски. При изпълнителните дела забавянето често ограничава възможностите за защита, особено когато вече има запор на сметка, заплата или имущество.

По темата разговаряме с адвокат Богомил Йорданов, юрист с практически опит в областта на изпълнителните производства, заповедното производство, защитата при действия на частни съдебни изпълнители, кредитните спорове, възраженията, жалбите срещу действия на ЧСИ, споровете за разноски, давността и правата на длъжниците.

Адвокат Богомил Йорданов е юрист с професионален опит в изпълнителния процес и защитата на граждани при спорове, свързани с частни съдебни изпълнители. Професионалният му път включва работа в институционална среда и практика, свързана с изпълнителни производства, което му дава поглед както върху правата на гражданите, така и върху начина, по който функционират изпълнителните дела.

В това интервю няма да обсъждаме конкретно дело. Ще потърсим практически отговори на въпросите, които най-често си задават гражданите: какво означава покана от ЧСИ, как се проверява дали дългът е реален, кога може да се подаде възражение, как се обжалват действия на съдебен изпълнител и как човек може да се защити навреме.

Адвокат Йорданов, какво означава покана за доброволно изпълнение от ЧСИ и защо човек не бива да я оставя без реакция?

– Първо трябва да разграничим двата документа „Покана за доброволно изпълнение“ и „Съобщение за образувано изпълнително дело“. Двата документа са напълно различни, макар за един длъжник да звучат еднакво.

Съдебният изпълнител изпраща „Съобщение за образувано изпълнително дело“, когато изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело е издаден по Заповед за изпълнение на основание чл. 411 от ГПК.

В този случай кредиторът е депозирал в съда документ, отговарящ на изискванията на чл. 410 от ГПК, претендирал е, че има някаква претенция към длъжника, съдът е издал Заповед за изпълнение и е разпоредил тя да бъде връчена на длъжника. В този случай съдът връчва заповедта за изпълнение и длъжникът има 1 месец срок за подаване на възражение от момента на връчването. При подаване на възражение съдът не издава изпълнителен лист, а указва на кредитора да заведе в едномесечен срок иск за доказвне на претенцията.

В случай, че длъжникът не бъде намерен на адреса в продължение на месец, лепи се уведомление и едномесечният срок започва да тече.

След изтичне на едномесечния срок за възражение съдът издава изпълнителен лист.

Фирмите за бързи кредити, например, минават по тази процедура. Когато има издаден изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 410 от ГПК и Заповед за изпълнение – вече е изтекъл срокът за възражение при получаване на „Съобщение за образувано изпълнително дело“.

Длъжникът има 14-дневен срок да обжалва постановлението за разноски на съдебния изпълнител, или самите разноски, защото при липса на постановление, се счита, че то е инкорпорирано в самото съобщение за образуване на изпълнителното дело.

Тук, ако изпълнителният лист е издаден по недействителен или нищожен договор за кредит, длъжникът следва да си води исково производство отделно и по-късно да се обезсилва този изпълнителен лист.

При Поканата за доброволно изпълнение нещата стоят по друг начин. „Покана за доброволно изпълнение“ се изпраща най-често, когато има издаден изпълнителен лист от съда по Заповедно производство, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Отново, без да влизаме в подробности, в практиката по чл. 417 се издава заповед за изпълнение, когато представеният от кредитора документ е нотариално заверен договор, ипотека, запис на заповед, извлечение от счетоводните книги и много други.

Но най-голямо практическо значение имат договорите за кредити с банки и ипотечните кредити с банкови и небанкови финансови институции.

Почти винаги договорите за кредити, обезпечени с ипотека, сключени с небанкова финансова институция, са нищожни, а именно те подават заявление в съда за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Тук съдът издава Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, без да уведоми длъжника. Това е едно напълно едностранно производство. Длъжникът научава едва след като са му наложени запори върху банковите сметки от ЧСИ или след като получи Поканата за доброволно изпълнение.

Длъжникът има едномесечен срок за въражение, като възражението до съда не спира изпълнителното дело по принцип, освен ако длъжникът не иска спиране и не представи обезпечение, а ако вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съдът следва да спре изпълнението без предоставяне на обезпечение.

Именно тук съдебните изпълнители постоянно нарушават задължението си по чл. 418, ал. 6 от ГПК „Препис от заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, се връчва на длъжника от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда по електронен път копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване за връчването на всеки един от тях.“

Съдебните изпълнители бързат да събират пари или да продават ипотекирания имот, без да уведомят съда.

Ето как при мен най-често протичат подобни случаи:

Небанковата кредитна институция, сдобила се с изпълнителен лист и Заповед за изпъление, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК завежда изпълнително дело. ЧСИ насрочва опис на ипотекирания имот и връчва поканата на длъжника.

Длъжникът ме търси за помощ.

Аз пиша обосновано възражение до съда, като искам спиране на изпълнителното дело, за да спася имота.

Съдът ми изпраща разпореждане да докажа кога е връчена поканата за доброволно изпълнение, за да знае дали длъжникът е спазил едномесечния срок за възражние.

Това се случва, защото ЧСИ умишлено не си е спазил задължението и не е изпратил на съда поканата с отбелязано връчване, за да има време да направи проданта.

Веднъж продаден имоът, това е безвъзвратно и няма връщане назад, може само ЧСИ да бъде съден за причинени вреди.

Когато се случи тази ситуация, много длъжници не знаят как да реагират и губят имота си.

Някои от тях пропускат срока за възражние, което може да е фатално, ако има ипотекиран имот.

С описания случай, аз обяснявам на съда, че е задължение на ЧСИ да изпрати поканата до съда електронно с отбелязано връчване, посочвам номера на изпълнителното дело и пиша на съда, че трябва да задължат ЧСИ да изпрати незабавно поканата.

Същевременно пращам съобщение на съда, че ще подам сигнал в камарата на ЧСИ и Министерство на правосъдието и понякога правя видео в социалните мрежи. Това стряска съдебните изпълнители и изпращат поканата до съда, а съдът обикновено спира изпълнителното дело и спасяваме имота, докато се води дело за нищожност на договора за кредит и отпадане на ипотеката.

Именно по-горе е отговорът защо човек не бива да оставя поканата без реакция. Не се ли реагира навреме, често може да бъде изгубен имот.

А когато няма имот за губене, длъжниъкът ще остане дълго с наложен запор, освен ако не заведем устнановителен иск, въпреки връчена заповед за изпълнение.

Влязлата в сила заповед за изпъленние не е абсолютна процесуална пречка за завеждане на установителен иск за нищожен договор за кредит, когато заповеднит съд не е обсъдил подробно или не е имало как в момента да обсъди неравноправните клаузи, преди да се произнесе с издаването на Заповед за изпълнение. Когато не става въпрос за договор за кредит, а за Запис на заповед или друго основание за издаване на Заповед за изпъленение, е изключително важно да се спази срокът за възражение, защото после се губи тази възможност и заповедта се стабилизира.

По-горе не съм изброил всички възможни случаи, а най-често срещаните в практиката.

Кога поканата за доброволно изпълнение е първият сигнал, че срещу човек вече има изпълнително дело?

– Поканата за доброволно изпълнение или Съобщението за образувано изпълнително дело са първите документи, които следва да бъдат получени при образувано изпълнително дело.

Често, обаче, длъжникът научава, че има изпълнително дело, след налагане на запор на банкови сметки.

Това не е нарушение, защото ЧСИ има право с Изпращане на поканата или Съобщението, да наложи и запори, като обезпечителна мярка да не се разпореди длъжникът с наличните средства по сметките си. Тогава обикновено поканата стига до длъжника след като запорите са стигнали до банката.

Какво може да се случи, ако човек получи документи от ЧСИ, но не направи нищо в първите дни?

– Може да се стабилизира заповед за изпълнение в определени случаи, може да бъде изгубен имот, поради неподаване на възражение в срок и искане за спиране на изпълнително дело, може да се изпусне двуседмичният срок за обжалване разноските по изпълнителното дело – голям адвокатски хонорар на взискателя, много неправомерно начислени такси от ЧСИ.

–––

В практиката си адвокат Богомил Йорданов работи по казуси, свързани с проверка на изпълнителни дела, възражения срещу заповеди за изпълнение, жалби срещу действия на ЧСИ, защита при запори, спорове за такси и разноски, давност, перемпция и несеквестируемо имущество.

Още за работата му може да научите от тук advokatyordanov.com